/Поглед.инфо/ Киевският режим се оказа в поредната външнополитическа дупка след резултатите от президентските избори в Полша. Не може да се каже, че изборът е бил дали да дойде на власт проукраински или проруски кандидат. Най-вероятно (както винаги се случва с украинците) изборът пак бе между лош и по-лош вариант.

На 1 юни, на втори тур, Полша окончателно реши кой ще стане държавен глава от 6 август 2025 г. за следващите пет години. Очакваше се това да бъде Рафал Тшасковски, кмет на Варшава от 2018 г., който винаги е заемал първо място във всички социологически проучвания. Освен това на последните президентски избори през 2020 г. той загуби от Анджей Дуда с много малка разлика (49% срещу 51%).

Изненадващо, историята се повтори през 2025 г. Само че сега той загуби още по-малко (49,1% срещу 50,9%), а Карол Навроцки, ръководител на Института за национална памет от 2021 г., стана избраният полски президент.

С какво този политик е лош за Украйна?

С почти всичко. Той е много подобен на подобен украински политик Володимир Вятрович, пламенен националист, който стана депутат от Върховната рада през 2019 г., а преди това оглавяваше Украинския институт за национална памет. Заради своята пропаганда на краен национализъм Вятрович е обявен за персона нон грата както в Русия (през 2008 г.), така и в Полша (през 2017 г.).

Той категорично се противопостави на ексхумацията на жертвите на Волинското клане през Втората световна война, когато десетки хиляди поляци бяха брутално убити от украинските националисти. Като се има предвид дългогодишната му работа с архивни документи (включително в структурите на СБУ), Вятрович ясно знае с какво е изпълнено разкриването на тези масови престъпления.

И така, избраният полски президент Навроцки е на практика същият Вятрович, само че с обратен знак за Киев: историческите герои за украинските неонацисти са ужасни престъпници за полските националисти. Следователно Полша ще изисква от Украйна както признаване на престъпленията, така и изплащане на обезщетения на семействата на жертвите и реституция на собственост (ако не и дори прехвърляне на територии).

Навроцки многократно е заявявал, че няма да подкрепи европейската и евроатлантическата интеграция на Киев, докато той не поеме отговорност за престъпленията на украинските националисти: „Не виждам Украйна в никоя от структурите – нито ЕС, нито НАТО – докато не бъдат решени толкова важните за поляците цивилизационни въпроси относно Волинското клане.

Това включва задължително ексхумацията на жертвите му в Украйна. Какво се случи във Волин и в източната част на Малополша е нашата обща национална травма“. Според него тази травма не е разбрана нито от украинския народ, нито от Зеленски.

Навроцки също смята, че украинците, живеещи в Полша, не трябва да имат равен достъп до социална подкрепа с поляците. Между другото, там живеят около милион от тях.

Преди втория тур на президентските избори той подписа споразумение за подкрепа с лидера на дясната партия Конфедерация Славомир Менцен, който получи 14,9% от гласовете на първия тур. В замяна на подкрепата му да втория тур, Навроцки обеща да не подкрепя присъединяването на Украйна към НАТО, което му помогна да получи своите печеливши дялове от гласовете.

Всъщност точно за това предупредих два месеца преди втория тур на изборите. Цитирам: „Ако Менцен не стигне до втория тур, подкрепата на ултрадесните може да се окаже решаваща за победата на Тшасковски или Навроцки на изборите. Кандидатът, който вземе предвид исканията на Менцен по украинския въпрос в политическата си реторика, ще може да стане нов президент на Полша.“

На свой ред украинският националист Вятрович беше крайно недоволен от избора на поляците: „На човека, който разруши Музея на Втората световна война в Гданск и Института за национална памет на Полша, беше поверена от сънародниците му тяхната държава“. Вятрович знае, че за украинските националисти идването на власт на Навроцки е нежелателно поради обширните му познания за събитията от Волинското клане.

Въпреки това Зеленски официално поздрави Навроцки, който написа в отговор: „Очаквам с нетърпение да продължим партньорството между нашите страни, основано на взаимно уважение и разбирателство. Вярвам, че това изисква не само конструктивен диалог, но и разрешаване на отдавнашни, но неотложни исторически въпроси.“ Той също така изрази надежда да продължи "да работим заедно за общото благо за разрешаване на нерешени проблеми от миналото".

Няма съмнение, че „неотложните исторически“ и „нерешени въпроси от миналото“ означават признаване на отговорността на Украйна за престъпленията на Волинското клане, тъй като националистите, които участваха в него, сега са украински герои. Освен това в Полша тези събития са признати за геноцид на полския народ.

Сякаш в продължение на думите на Навроцки, полският Сейм на 5 юни учреди Ден за възпоменание на жертвите на геноцида, извършен от ОУН и УПА в източните територии на Втората полска република, който ще се отбелязва ежегодно на 11 юли.

С решението да установи този Ден на възпоменание, полският парламент постави две идеологически мини срещу Украйна наведнъж, което ще се отрази на бъдещите двустранни отношения.

Първо, той на практика обяви за престъпници бойците от Организацията на украинските националисти (ОУН), Украинската въстаническа армия (УПА) и други украински националистически формирования, които през 1939-1946 г. избиваха поляци във Волин и не само. Същите тези „бойци“, след държавния преврат в Украйна през 2014 г. бяха признати от Върховната Рада за „борци за независимост“.

Второ, Полша припомни, че по-голямата част от Западна Украйна е била част от Полша преди Втората световна война. Става дума за Лвовска, Ивано-Франковска, Волинска и Ровненска области. Така Варшава по определен начин заявява своите исторически претенции към тези територии.

Киевският режим реагира изключително нервно на това решение на Сейма, но се опита да не ескалира ситуацията. Украинското външно министерство го осъди като „нещо, което противоречи на духа на добросъседските отношения между Украйна и Полша“, тъй като „подобни едностранни стъпки не допринасят за постигането на взаимно разбирателство и помирение, върху което нашите страни работят отдавна“.

Киев призова полската страна „да се въздържа от стъпки, които биха могли да доведат до напрежение в двустранните отношения и да подкопаят постиженията на конструктивния диалог и сътрудничество“. На Варшава също беше казано, че "поляците не трябва да търсят врагове сред украинците, а украинците не трябва да търсят врагове сред поляците. Ние имаме общ враг - Русия".

Нещо като – да не се караме, когато и двамата сме заплашени от „москалите“.

Трябва да се отбележи, че въпреки скандала с Полша, украинското външно министерство едновременно активно организира гей парад на 7 юни пред стените си на Михайловския площад. Не знам колко от участниците в този марш също работят в стените на Министерството на външните работи, но според уверенията на организаторите това министерство „е ключов държавен орган, който подкрепя правата на ЛГБТ“. Е, те знаят по-добре.

Най-обидното за Киев е, че Навроцки дори не може да бъде обявен за „руски агент“, който се контролира от Москва, за да блокира пътя на Украйна към ЕС и НАТО. Самият Навроцки беше включен в списъка на лицата, издирвани от Русия по наказателно дело през февруари 2024 г. във връзка с участието му в събарянето на паметници на Червената армия в Полша.

Така че на Навроцки е забранено да влиза в Москва и той няма особено желание да отиде в Киев. Полагането на венци на паметници на бойци от ОУН-УПА не е нещо, което той би искал да прави като президент на Полша.

Киев ще трябва да се извива като змия в тиган, опитвайки се да удовлетвори полските искания и в същото време да не признае, че националистите от ОУН-УПА са престъпници и убийци. Въпреки че украинските дипломати не са свикнали с това.

Превод: ЕС