/Поглед.инфо/ Материал на "Дойче веле"
Слуховете за кончината на Европа несъмнено са силно преувеличени. Но каква ще бъде тя в бъдеще? Сбор от национални държави или пък конфедерация по подобие на САЩ? Неяснотите допълнително разгарят евроскептицизма.
В София се състоя дискусия с участието на политолога от токийския университет "Мейджи" доцент Димитър Топалов. Николай Цеков обобщава казаното там.
Посредственият политически елит в страните-членки на Евросъюза е сред актуалните причини за засилването на центробежните сили в общността, които се стремят към дезинтеграция на европейското обединение. Този елит е не притежава качествата на бащите-основатели на Обединена Европа, счита изследователят от токийския университет "Мейджи" доцент Димитър Топалов:
"Сред лидерите в Евросъюза няма хора, които твърдо да могат да отстояват убеждения." Онова, което е било решено съвместно на европейско равнище често пъти се омаловажава и отхвърля после на национално ниво и то от същите тези лидери. Като политолог Топалов не крие притесненията си от наличието на някои скрити дефекти в темелите на сегашната общност от 27 държави. Сред тях е и липсата на правила и процедури за излизане на членките от общността - независимо дали става дума за Европейския съюз или за еврозоната.
Време е за диалог без табута
Според Топалов във фундамента на Обединена Европа е залегнал опитът от създаването на Лигата на нациите и нейния наследник - ООН. Преди Втората световна война държавите са можели да влизат и излизат от Лигата на нациите, когато и по какъвто повод си искат. За да се избегне подобно поведение, в устава на ООН не са били предвидени правила за напускане на общността от страна на редовните членове, което е било възприето и при създаването на Европейската общност, а след това и на Европейския съюз: "Но случаят с Гърция подсказва, че този подход от миналото създава проблеми в настоящето", обобщава Топалов.
Никой няма да допусне Европейският съюз да се превърне в свръхдържава. Неясни са и перспективите за превръщането му в Европейски съединени щати по модела на конфедерационното устройство на страни като САЩ. Вместо това из Европа бродят национализми и евроскептицизъм, които обаче имат доста различни корени в отделните региони. "В скандинавските държави-членки критиките към статуквото са свързани с това, че Европейският съюз не е централизиран и че Брюксел няма механизмите да наложи обща икономическа политика и дисциплина за излизане от кризата поради липсата на достатъчно регулация.
Британските евроскептици издигат диаметрално противоположни критики, като твърдят, че Европейският съюз е прекалено регулиран и централизиран", изтъква доцент Димитър Топалов. Според него не бива да има табута в дискусията за смисъла и посоките на развитие на Обединена Европа. Той смята за вредни твърденията, че Обединена Европа нямала алтернатива. Подобни мисловни бариери правели мечешка услуга на истинския дебат за бъдещето на Обединена Европа.
Срещу центробежните сили
Като цяло еврооптимизмът е по-силен от евроскептицизма в онези държави-членки, които са имали мрачни периоди на диктатури преди влизането си в Евросъюза: "Редом с Централна и Източна Европа, Испания и Португалия също са пример в това отношение. Тяхното влизане в общността не беше просто присъединяване към някакъв общ пазар, а въпрос на укрепването на крехките им демократични ценности, което доведе до консенсус по отношение на европейското членство. В Гърция, която преживя диктатурата на "черните полковници", първоначалният еврооптимизъм беше породен и от стремежа за водеща роля на Балканите. Сегашният финансов колапс на Атина доведе до загуба на лидерските позиции на полуострова, а това пък предизвика сегашните яростни антиевропейски нагласи сред гърците.
Но не гръцката драма, а посредственият европейски елит е основната заплаха за успеха на интеграцията в Европа, счита доцент Топалов: "Защото Европейският съюз няма да е първата наднационална организация, която евентуално би могла да се разпадне заради центробежните сили или собствената си тежест. Голямата заплаха идва от липсата на силни лидери, които да поемат политическата отговорност и да платят цената за удържането на структурата.
Именно заради актуалните напрежения в конструкцията на европейското обединение и поради страха на правителствата да инициират непопулярни мерки може да се стигне до решения, които изглеждат разумни, но биха имали фатални последствия за Обединена Европа. Според Топалов, най-важното сега е да се отслаби тенденцията на дезинтеграция на общността, а за подобно нещо са необходими единна воля и желание за работа в името на европейските идеали и развитието на общността като наднационална институция.