/Поглед.инфо/ Появата на Европейския съюз е едно от последствията от разпада на СССР. Първоначално в ЕС влизат шест страни – ФРГ, Белгия, Италия, Люксембург, Холандия и Франция. Като съответният документ е подписан на 7февруари 1992 г. в Маастрихт (Холандия) и влиза в сила на 1 ноември 1993 г. Новата структура няма сериозно влияние и повече напомня на клуб на интереси, а Вашингтон се старае да закрепи успеха от Студената война. Когато картината се променя и от европейските граници, чийто гарант стават САЩ в Хелзинки, не остава и следа, вниманието се обръща в ЕС. Интересът на САЩ е укрепването на още една международна организация, която да следва американската политика и да изпълнява определената си роля. Но след известно време ЕС се сблъсква с цял комплекс проблеми – политически, икономически и военни.
Едно от условията за приемането в ЕС е съгласието за ограничаване на националния суверенитет в замяна на представителство в институциите, действащи в общ интерес. Отрезвяването идва късно и днес допитванията на общественото мнение свидетелстват, че в много членки на ЕС по-голямата част от населението е доста песимистично. Така в България, където мнозина се радват за включването в „дружното семейство на цивилизованите народи”, сега настроенията са различни, а трета от Българите са принудени да работят извън пределите на страната. В Латвия оттокът на работоспособното население е дори повече и 55% от допитаните смятат, че страната не е получила никаква изгода от присъединяването към Съюза. Протестните настроения се засилват и в много други страни от ЕС.
Разделянето на ЕС по линията „Запад-изток” между Стара и Нова Европа е очевиден. Въпреки негласната договореност в отношенията да се изключват историческите обиди, те остават. Например Полша настойчиво се завръща към въпроса за репарациите и издига пред ФРГ все повече нови искания, чиято сума расте неотклонно. Ако през 2014 г. полските власти официално говорят, че само столицата на страната е понесла в резултат на хитлеровистката окупация щети в размер на 45 милиарда долара, то през 2018 г. Полша иска от Германия 850 милиона долара репарация за Втората световна война.
Растящата опозиция на Брюксел става невъзможна за игнориране – възниква група страни, които са започнали открито да се противопоставят на указанията от Брюксел и на задължителните за изпълнение решения. Противоречията вече нееднократно са достигали до такава острота, че са били разглеждани от Европейския съд, а Европейската комисия инициира „дисциплинарен” процес. Например, ръководството на Полша е пряко обвинено, че нарушава принципа на разделението на властите, а също така, че упражнява натиск върху съдебната система и медиите. А по отношение на Унгария ЕП е приел безпрецедентното решение да се въведат санкции за „разрушаване на демократическите институции, нарушение на принципите на правната държава и основните европейски ценности”. Причината за тази рязка реакция е приетият през юни 2018 г. в Унгария закон, който въвежда наказателна отговорност за оказване на съдействие на нелегалните мигранти. Едновременно с това властите на Унгария са приели пакет от закони по противодействие на подривната дейност в страната на структурите на Джордж Сорос.
Проблемите, породени от миграционната политика на ЕС наистина станаха препъникамък и доведоха до остри разногласия. И тук не се размина без опити за принуда – Европейският съд задължи Унгария и Словакия да приемат бежанци. Но страните от „Вишеградската група” съвместно се обявиха против миграционните квоти и бяха подкрепени от Австрия. Най-категорична борба срещу нелегалните мигранти започнаха и властите на Италия, която фактически затвори вратите си пред тях. В Германия поискаха да се затегне миграционната политика, което вече принуди канцлера Меркал да признае, че е била допусната грешка.
Политическите проблеми съпътстват икономическите и тук не може да се говори за никакво равноправие и единство. Обявените цели на ЕС са повишаването на жизнения стандарт, социалната защита и прочее блага, но те се оказват всъщност съвсем различни и само увеличават пропастта между Стара Европа и младоевропейците. За членовете на ЕС със силна икономика премахването на бариерите способства ръста на икономическата им мощ, но печалбата за едни задължително се превръща в загуба за други.
Някога Гърция, Италия , Испания и редица други страни са настойчиво убеждавани да се откажат от определени видове бизнес в замяна на дотации. Мотивирането не е убедително. Например риболовство има в северните страни като Финландия, Дания и Швеция, затова и южняците по-добре да се съсредоточат върху туризма. Сумата, обещана като дотации е привлекателна. Но идилията продължава кратко време и е последвана от тежки последствия. Гърция обявява банкрут, а още няколко страни от ЕК се оказват на границата на икономическия колапс. За спасяване на Гърция са изпратени повече от 320 милиарда евро, но това не дява осезаем ефект – страната е обхваната от корупция, безработицата надвишава 20%, стачките се превръщат в национален спорт, а стагнацията на икономиката става постоянна. При това в Атива в знак на признание на „европейската идентичност” приемат закон за легализацията на хомосексуалните „бракове”, след което започват да шантажират ЕС и примерът става заразителен. Показателно е, че през януари 2018 г. председателят на Евросъвета Доналд Туск признава, че за Полша „играта си струва”, докато Варшава получава финансиране от ЕС. Заявлението не е напразно изречено: около половината полско общество сега подкрепя страната да се откаже от еврото и приема на бежанци дори под заплаха за изгонване от Съюза. Накратко еврото като единна валута отказват да го използват девет от 28 страни в Съюза.
Сред петте основни икономически критерии, известни като маастрихтски, дефицитът на държавния бюджет на страните-членки на ЕС не трябва да превишава 3% от БВП (След това показателят е снижен до 2%), а държавният дълг – повече от 60% от БВП. Днес в ЕС средният дълг е в размер на 86,7%, тоест заплахата от фалит придобива системен характер. Спасението на Гърция може да се окаже леко изпитание в сравнение с Италия, където наложилата се ситуация изглежда значително по-сериозно – държавният дълг на тази страна е достигнал 131,8% от БМП или повече от два трилиона евро в парично изражение. Правителството на Италия отхвърли искането на Европейската комисия за внасянето на проектобюджета с твърде голям дефицит, поставяйки ЕС пред много труден избор: или да окаже на Италия извънредна помощ, чийто размер ще превиши възможностите на ЕС, или да откаже, което ще доведе до банкрут на страната, чийто дял в икономиката на Съюза е над 10%.
Що се отнася до блока от военни проблеми, френският президент Е. Макрон все още има силни изявления за намерението да създаде единни въоръжени сили на ЕС. В същото време тази идея не е нова: различни военни контролни агенции вече функционират, например военния щаб на ЕС. Важно е, че през 2014 г. тогавашният началник на разузнавателния отдел на този щаб, финландският контраадмирал Георги Алафузов, извърши двумесечно работно пътуване в Киев. И на 13 ноември 2017 г. ръководителите на министерствата на отбраната и външните работи на 23-те страни от ЕС официално представиха план за обща европейска отбранителна система, като подписаха документ, наречен „Известие за постоянно структурирано сътрудничество“. Сред тези, които не са подписали, са Дания, Ирландия, Португалия, Малта и, по очевидни причини, Великобритания.
От 28-те държави-членки на ЕС 22 са членове на НАТО едновременно и генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг заяви през септември 2017 г., че НАТО иска страните от ЕС да изразходват повече средства за отбрана, но „Европейският съюз по никакъв начин не може да замести НАТО колективна защита или сдържане“. Като се има предвид, че само четири страни от алианса изразходват повече от 2% от БВП за военния бюджет (показател, определен от съюзните ангажименти), е малко вероятно Европейският съюз да намери ресурси за своя военен блок.
Президентът Д. Тръмп прие като обидно изявлението на Е. Макрон, че е необходима единна армия, за да може ЕС да се защитава срещу Русия, Китай и Съединените щати. Можем да си припомним реакцията на американския президент към предложението на Макрон да си сътрудничат в търговията, тъй като има „общ проблем – Китай“: Тръмп отговори, че ЕС е „по-лош от Китай“. А генерал Джордж Патън, един от най-почитаните американски командири от Втората световна война, е казвал: „Бих предпочел да се срещна лице в лице с германското дивизия, отколкото да имам френска зад гърба си“. И въпросът дали Европейският съюз ще просъществува до 2025 г. в никакъв случай не е празен.
Превод: В.Сергеев