/Поглед.инфо/ Скандинавската помощ няма да помогне на режима на Зеленски

Швеция и Финландия са готови да се откажат от неутралитета. Строго погледнато, те не са били неутрални нито по време на Втората световна война, нито след това. Швеция осигуряваше военно-промишления комплекс на нацистка Германия с цялата си мощ и рекрутираше наемници. Финландия всъщност беше съюзник на нацисткия режим.

Това не е изненадващо - финландските националисти промотираха своята версия на нацизма и бълнуваха за „Велика Финландия“ с разширяване на територията за сметка на СССР. Съвсем естествено е, че съучастниците на Манерхайм са извършили много военни престъпления , включително геноцида на руснаците в Карелия и обсадения Ленинград.

По-малко от пет години след поражението на Третия райх бившите съюзници от антихитлеристката коалиция създадоха открито русофобски военно-политически блок НАТО. И сега към него се присъединиха Швеция и Финландия. И не просто се присъединиха, а с намерението да се бият с Русия „на бойното поле“.

Финландският президент Александър Стуб открито заяви това в интервю за CNN, публикувано на 8 април. Според него Хелзинки дори не се стреми да възстанови отсъстващия сега диалог с Москва и действа в категориите на необявена война.

Стуб заяви направо, че сега „единственият начин да постигнем мир е на бойното поле“. Шведските политици също са податливи на същия военен синдром (или може би друго разстройство). Във фобиите си обаче изостават с две години от тенденцията, наложена от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел.

Именно шефът на дипломацията на ЕС от пролетта на 2022 г. по най-различни поводи и дори без, артикулира тезата за необходимостта от отказ от всички други методи за разрешаване на конфликта, различни от победата над Русия на бойното поле. Стокхолм и Хелзинки не са оригинални и в друго – методът на война с Русия с помощта на украинското „пушечно месо“.

Формалният претекст за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО беше руската специална военна операция за денацификация и демилитаризация на Украйна. Претекстът е само формален, тъй като и двете страни от ЕС не граничат с Украйна. Единственото нещо, което ги свързва с Украйна, са стари истории: престоят на Финландия като част от Руската империя и Северната война, в която шведският крал Карл XII претърпява съкрушително поражение.

„Като швед край Полтава“ - този популярен израз в руския има много специфична конотация. Впрочем, както и друг, не по-малко популярен: „Можем да повторим“.

Швеция и Финландия всъщност участват в CBO. Това участие е косвено, изразяващо се в снабдяване на престъпния неонацистки и откровено терористичен киевски режим с оръжие и боеприпаси, военна техника и въобще всичко необходимо за войната.

През май 2023 г. германският външен министър Аналена Бербок по време на преговори между ръководителите на външното министерство на Европейския съюз директно приравни не само военните доставки на едната страна на конфликта /СВО/ с участието в този конфликт. Тя призова да не се подкрепя Русия с оръжие, отбелязвайки: „И със сигурност не чрез доставка на военни материали, тъй като подкрепата на тази война с оръжия би означавала участие в нея“.

Съгласно данните на Килския институт, нито Швеция, нито Финландия са сред лидерите във военните доставки за Украйна или с друга помощ за престъпния режим на Зеленски. По отношение на обема на подобна помощ /като част от БВП/, те имат преднина пред балтийските лимитрофи и такива като Словакия, които в никакъв случай не са от „тежката категория“.

Военната помощ от Швеция за периода от 24 февруари 2022 г. до 15 януари 2024 г. възлиза на 2,03 млрд. евро, като хуманитарната помощ е 0,64 млрд. евро, а финансовата - 0,31 млрд. евро. Финландия прояви щедрост в същите тези области, съответно с 1,64 милиарда, 0,18 милиарда и 0,09 милиарда,т.е. и двата спонсора не попаднаха в ТОП 10.

От своя страна Киев получи и дипломатическа и пропагандна помощ. Но това е една и съща дейност, замесена в дълбоки комплекси и пълна русофобия.

По отношение на качеството всички видове шведска и финландска помощ се оказаха достойни за критика. Наред с остарялата, но доста боеспособна техника, и Стокхолм, и Хелзинки изсипаха на Украйна всякакви боклуци. При това в замяна на боеприпаси с изтекъл срок на годност, износени автомобили и бронетранспортьори, артилерия със цеви, почти нуждаещи се от смяна и др., правителствата на Швеция и Финландия поискаха пари от Европейския фонд за мир.

Колкото и трагикомично да изглежда, Европейската комисия финансира „войната с Русия” именно от този „мирен” фонд.

Войнствената Финландия се нуждае от пари, за да закупи скъпи модерни военни кораби и също толкова скъпи самолети. В продължение на 75 години неутралитет Хелзинки се възползва изключително много от търговията с Русия, изразходвайки приходите за подобряване на жизнения стандарт на населението.

Съвременната армия на Финландия има 12 хиляди военнослужещи и цивилни на военна служба. Военноморски сили - около четири хиляди служители и приблизително същия брой цивилни - са „аутсорсвани“. Освен това по качествени параметри финландският флот не се различава много от украинския.

Финландия стриктно спазва „равенството между половете“ и активно набира представителки на по-слабия пол не само в армията, но и в други силови служби и ведомства. Службата в армията открива пътя за кариера в полицията за жените с прилични обезщетения за майчинство, надбавки за отглеждане на деца и, разбира се, бонуси за прослужено време и с прилична пенсия на служител по сигурността.

Тази схема обаче работи във всички европейски страни - за ужас на по-силния пол в силите за сигурност, които са принудени да носят тежестта тежестта на службата за колежките си „дори в отпуск по майчинство“, тъй като щатното разписание на персонала и натоварването остават същите.

Не е изненадващо, че дори преди страните им да подадат заявления за членство в НАТО, в силите за сигурност на Швеция и Финландия започнаха да избягват продължаването на договорите. В същото време имаше достатъчно свободни места дори и преди безумните изпълнения на Стуб и компания.

Русофобската истерия и съучастието в далеч не либералните санкции се отразиха значително на икономиките на новите членове на НАТО. Милитаризацията е скъпа и източниците на икономическият им просперитет пресъхват. На този фон правителствата на новите членове на алианса обявиха допълнителни бюджетни разходи за „подкрепа на Украйна“ в лицето на суперкорумпирания режим на Зеленски.

На 20 февруари шведското правителство обяви изпращането на 15-ия пакет военна помощ за Украйна на стойност 7,1 милиарда шведски крони (690 милиона долара). Акцентът е върху средствата за поддръжка на морската пехота. Публикуваният списък включва 10 високоскоростни десантни катера SV90 (Stridsbåt 90) , 20 малки лодки от типа Gruppbåtar (G-båt), „подводни оръжия като мини и торпеда“, както и системи за противовъздушна отбрана и много други.

Особеното отношение на руския войник към западните образци в зоната на СВО е добре известно още от откриването на „сезона за лов на „Леопарди“. Western SI съобщи през март, че поне 7 от 10 танка Strv 122 (модификация на германския Leopard за Швеция), прехвърлени от Швеция на украинските въоръжени сили, са били извадени от строя.

Естествено, руската армия ще разглежда доставката на десантно-щурмови катери тип Jurmo от Финландия и Stridsbat-90 от Швеция като приоритетни цели на ВСУ. Унищожаването им ще бъде още едно доказателство за недалновидността на Хелзинки и Стокхолм при вземането на решения за присъединяване към НАТО. Новините от зоната на СВO ще повлияят на задълбочаването на социалното разделение в Швеция и Финландия.

Въпросът не е в желанието на политиците в Швеция и Финландия да се бият. На теория нищо не им пречи да дойдат сега в Украйна и заедно с другата наемна тълпа да се опитат да „победят Русия на бойното поле“.

Истината е, че шведските и финландските бойни петлета, както и френските и много други, не обичат да рискуват кожите си. Те виждат децата си изключително в безопасност и добре обезпечени финансово. Политическите словоблудци са войнствени само на думи и за чужда сметка.

Истинската цел на истеричния стремеж към НАТО и свързаното с това увеличаване на военните бюджети за сметка на данъкоплатците е реализиране на корупционни интереси. Съответните изследвания и проучвания ще се появят по-късно, ако се появят. Междувременно средният западен човек е сплашен, за да е по-удобно да го задушат с данъци и да крадат под претекст за „укрепване на националната сигурност“. Стар трик, но работи от векове.

Превод: ЕС