/Поглед.инфо/ Консервативните печелят, но без голямо мнозинство. Испанците в неделя гласуваха за втори път в рамките на половин година, за да се опитат да сложат край на най-тежката политическа криза в съвременната история на страната. За това да се стигне до нови избори след тези през декември, вина носи и победителят Мариано Рахой от консервативната Народна партия, който показа нежелание и липса на воля да преговаря с другите партии.
От друга страна лявата коалиция в Испания е разочарована с третото си място, след Испанската социалистическа работническа партия. Освен демонизирането на „Подемос” от страна на Рахой като ужасна радикална партия, също така трябва да вземем под внимание и афтършока от референдума във Великобритания миналата седмица.
Консервативната партия на премиера Мариано Рахой спечели над 30% от местата в парламента, тоест 137 депутати. „Ние победихме в изборите и искаме да управляваме”, каза Мариано Рахой, действащият министър-председател на Испания по време на победната си реч след изборите в Мадрид.
36,5 милиона испанци са гласували като между тях 200 000 са упражнили правото си на глас за първи път. Много от испанците обаче са си останали вкъщи и не са отишли до избирателните урни, защото са били разочаровани от кандидатите. На тези избори в Испания имаше и рекордно ниска избирателна активност, толкова ниска, колкото не е имало от смъртта на Франциско Франко през 1975 г. Резултатът от изборите ще направи формирането на стабилно правителство още по-трудно.
За неуспешните резултати на лявата „Подемос” си има причина и тя е в тактиката в кампанията на Рахой, където той направи всичко възможно да събуди страх в хората от радикалната левица и да накара умерените да концентрират гласовете си към неговата партия. Това обаче доведе до загубата на осем от неговите бъдещи правителствени партньори. Либералите от Ciudadanos преди половин година бяха встъпили в позиции навсякъде в Испания. Техният председател Алберт Ривера през май се обедини със социалистите в програма за реформи. Заради корупционни скандали обаче той поиска оставката на обременения Рахой. Сега той отново признава, че ще се бори с корупцията и ще изисква провеждането на реформи. „Ние не сме тук, за да остане всичко по същия начин” каза Ривера в изборната нощ, което значи, че той може да отиде по-скоро в опозиция.
Ако членовете на „Подемос” си извадят правилните изводи от резултатите на изборите в неделя, то тази загуба може да ги направи единствено по-силни. Някои предварителни социологически проучвания показваха, че борещата се срещу политиката на остеритет нова лява партия, възникнала от протестното движение на „Възмутените”, може да надмине традиционната социалдемократическа Испанска социалистическа работническа партия. Но застаряващото испанско население промени очакваните прогнози в друга посока.
Unidos Podemos или съюзът между „Подемос” и бившата Испанска комунистическа партия, така наречената обединена левица, се провали в целта си да умножи вотовете на всяка една от партиите поотделно, които бяха дадени през декември.
Мръсни корупционни скандали и четири години изпълнение на наложените от Тройката мерки на строги икономии не изглежда да имат голямо значение за 33% от испанците, решили да гласуват умерено, консервативно, за запазване на статуквото. Заради тези гласове Народната партия се оказа непобедима. И разбира се, заради страха, който в цялата кампания на партията на Рахой целеше да демонизира и дискредитира лидера на „Подемос” Пабло Иглесиас, както и цялата им платформа за промяна на системата на ЕС като „несигурна”. Така испанците избраха „сигурното статукво” и разбиха на пух и прах надеждите на много европейски граждани, че след провала на СИРИЗА, „Подемос” ще дадат ход на демократични реформи в Испания и ЕС и ще се противопоставят на прилагането на неолибералната диктатура.
Именно по време на управлението на Мариано Рахой, една от най-бързо развиващите се страни в Еврозоната Испания зае позиция на ръба на колапса с много висок процент на безработица. Неолибералната политика, следвана от Рахой си има и още по-тъмна страна, за която обаче в кампанията му, разбира се, не стана дума. Става въпрос за това, че Испания е една от страните в Европа с най-големи разлики в доходите на населението и с най-голямо неравенство, много ниска сигурност за работниците, както и много създадени в последните години несигурни работни места за неквалифициран труд. Въпреки това, испанците отново попаднаха в розовата на външен вид приказка на Рахой. Но неговият успех не може да бъде разбиран без да вземем под внимание нещо много важно: страхът.
48 часа преди изборите в Испания дар от небесата се спусна за Рахой: референдумът във Великобритания. Шокът от него незабавно повлия и на испанците. Фондовата борса в този ден претърпя един от най-силните еднодневни спадове, а в деня, когато Камерън обяви плановете си да се оттегли, Рахой трябваше да излезе и да отправи послание към хората да са спокойни за състоянието на пазарите. Ако не друго, Рахой има тесни връзки с пазарите. Неговият финансов министър Луис де Гуиндос е бивш ръководител в Lehman Brothers. Да признаем, че „Подемос” не успяха да действат бързо в свалянето на този вид напрежение от хората, страхът от крах на пазарите.
В началото „Подемос” не само критикуваха липсата на суверенитет на Испания от Брюксел, но също така и призоваваха да не се плащат „незаконни части” от държавни дългове. Тази мярка по-късно беше наречена преструктуриране на дълга. Ето защо обаче едно евентуално правителство на „Подемос”, би предизвикало шок и ужас в пазарните фундаменталисти.
Връзката между Брекзит-а във Великобритания и подкрепяния от „Подемос” референдум за отцепване на Каталуния също изигра лоша шега за радикалната левица. „Подемос” винаги са казвали, че биха искали Каталуния да си остане част от Испания, но уважават исканията и самоопределението на населението. Така съвсем предсказуемо, всички печеливши от изборите в Испания се възползваха от страха и влиянието на Брекзит.
Но никой не казва, че пътят от площадите до испанския парламент е осеян с цветя и рози. „Подемос” не успяха да вземат властта макар състоянието на криза и нуждата от незабавни радикални мерки да са важни за испанската държава точно сега. Изграждането на партия от нулата обаче, която иска за две години да успее да вземе властта в Мадрид е твърде амбициозна цел. Така поне изглежда, макар и за момент всички да бяхме повярвали, че това може да се случи. „Подемос” все още може да предлага модели за радикална прогресивна политика, да се бори с мерките на строги икономии, прилагани от европейските институции. Резултатите в неделя бяха важен удар. Те показаха, че в Испания не е по-различно и както на всички останали места на Стария континент, страхът надделява. Но ако членовете на „Подемос” успеят да си направят правилните изводи от това поражение и преосмислят грешките и успехите си, то ще ги направи единствено по-силни. Те със сигурност ще имат нужда от нови сили и нов ентусиазъм, за да сразят Рахой и неговите неолиберални съюзници и да удържат борбата за душата на тази разпадаща се Европа.