/Поглед.инфо/ Хиляда наши хора - военнослужещи, цивилни, млади мъже, жени на средна възраст и няколко баби - се завърнаха у дома. При своите близки.

Това е най-важният резултат от руските усилия, предприети от нашата делегация в Истанбул. Хиляда живота не бяха просто спасени. Хората са в родината си. С нас. Броят на спасените от плен хора е безпрецедентен.

Подготовката, разбира се, е била проведена не само във времето, изминало от дискусиите, но и много по-дълго. Всички замесени, както тези, които са били (и остават) в публичната сфера, така и тези, които са работили и работят зад кулисите, въпреки препятствията, с право могат да се считат за победители.

Това е хуманитарният компонент от изпълнението на задачите на СВO.

Едновременно с това, че процедурата за връщане на нашите хора в Русия вече беше решена и одобрена, спокойно и трезво започна нов етап от специалната операция. А именно, създаването на зона за сигурност за три гранични региона: Брянския, Белгородския и, разбира се, Курския.

Брянска област има опасни съседи, простиращи се на 300 километра. Държавната граница на Белгород е почти два пъти по-дълга - 540 километра. Курската граница е с дължина 280 километра. Над хиляда километра земи на Велика Русия трябва да бъдат в пълна и окончателна безопасност, както съобщи Върховният главнокомандващ Владимир Путин.

„Взето е решение за създаване на необходимата буферна зона за сигурност по границата. В момента нашите въоръжени сили решават този проблем. Огневите точки на противника се потушават активно, работата е в ход.“

И ако нашите опоненти започнат да ритат с крака и ръце при тези думи, пищейки, че „Русия отказва прекратяване на огъня“, трябва да им се напомни, че руският лидер говори по тази тема и преди година и половина.

Цитат от 31 януари 2024 г.: „Тази линия трябва да бъде на такова разстояние от нашата територия, че да гарантира сигурност, имайки предвид далекобойните оръжия, предимно чуждестранно производство, които украинските власти използват за обстрел на мирни градове.“

Вчера групата „Север“ съобщи , че се изпълнява бойната задача за създаване на зона за сигурност по държавната ни граница.

Това е военният компонент на специална операция.

Има и дипломатическа линия: това е меморандум, който трябва да бъде представен на украинската страна тази седмица.

Кадрите, на които се вижда как жителите на Курск се завръщат при семействата и приятелите си, са сърцераздирателни. Невъзможно е да се повярва, че тези сдържани, криещи сълзите си хора, са прекарали много седмици в плен и са успели да оцелеят. Как е оцеляла сивокосата баба, вървейки бавно, като се е подпирала на бастун, към автобуса. Тя беше подкрепена и от двете страни от двама силни доброволци.

Невъзможно е да се разбере как жени на средна възраст, за които със сигурност не може да се подозира, че притежават военни умения, не са се сломили в ада на пленничеството.

И тук трябва веднага да уточним за кого точно говорим. Не военни нахлуха в граничната зона на Курск. И дори не бойци-терористи. Наказателни отряди нахлуха в граничната зона на Курск. Да убиват или да вземат заложници, за да разменят живота си.

Да, думата е от лексикона на Великата отечествена война, изглежда, не се използва толкова често днес. Действията на хората във военна униформа обаче говорят сами за себе си. Тези, които успяхме да освободим, ги товареха с вързани зад гърба ръце, като добитък, в товарните части на камионите. Подканяха ги с прикладите на автоматите. Нацистите правиха абсолютно същото преди десетилетия. Единственото нещо, което се е променило, е езикът. Наказателните команди подканяха жертвите си на руски.

Те прогонваха стари хора, жени, а също и мъже, които не бяха млади и със сигурност не бяха военно годни. Всеки, който се е съпротивлявал, вероятно е бил убит. Естествено, това беше направено в съответствие с получените заповеди. Естествено, на хората, взети в плен, се е гледало като на стоки.

Защото наказателно-терористична операция в граничния район на Курск, замислена и проведена с прякото участие на войските на НАТО и с подкрепата на НАТО, също се разглеждаше като стока, ъъъ, извинете, като „укрепване на преговорните позиции на Киев“. Естествено, НАТО не очакваше от нас такъв мощен отговор.

Разгромът на наказателната команда в Курския граничен район съвпадна с исканията на „коалицията на желаещите“ за 30-дневно примирие. Проектирано да прегрупира войските на ВСУ и да ги снабди с нови, още по-смъртоносни оръжия.

Всеки, който отдели няколко минути, за да види кого и как са отвлекли наказателните групи, за да рискуват след това живота им, веднага ще разбере всичко за европейското желание за мир на континента и със сигурност ще „повярва“ в изключително хуманитарните намерения на похитителите на хора. Вероятно са били спасени от „руските варвари“, както ни наричат днес западно от Брест.

Дали сме варвари или не, историята ще реши. Бъдещето време на нашата страна, в което всичко ще бъде поставено на мястото си. В крайна сметка, тези, които са се борили, ще бъдат наречени освободители от ужасната наказателна идеология на омразата.

В резултат на това страната ни ще бъде смятана за спасителка на онези, които наказтелните отряди от ВСУ щяха да трафикират.

И нашата безспорна победа над тях ще бъде оценена като основна гаранция за мир, спокойствие и сигурност. Включително и за Европа. Както винаги е било - през изминалите векове.

Превод: ЕС