/Поглед.инфо/ Близо година Кишинев превъоръжава армията и води преговори с НАТО под предлог за „руското нашествие“. В Приднестровието вече бият тревога: всъщност срещу тях се готви нападение. Законодателната база вече е готова, остава президентът Мая Санду да даде зелена светлина. Какво се случва в републиката?
Сепаратистки скандал
Парламентът на Молдова прие законопроект за борбата срещу сепаратизма. За него гласуваха 60 депутати от управляващата партия „Действие и солидарност“, други 40 се въздържаха, а само един беше „против“. Според документа за призив към отцепване човек може да лежи десет години в затвора. Ако действията са придружени с насилие или използване на оръжие - с 12. А за заговор срещу държавата грози със седем години затвор.
Поддръжниците на Санду са уверени, че благодарение на новия закон ще могат по-ефективно да защитават информационната сигурност на страната. Има поводи за безпокойство: според социологическите проучвания през януари само 24% от анкетираните са имали доверие на президента. Следват ги бившият президент Игор Додон (6,9%) и друг опозиционен лидер Илън Шор (3,5%), който призовава за приятелство с Москва. В същото време почти половината от гражданите казаха, че в Молдова няма политици, на които може да се разчита.
Но от чуждестранните държавни глави най-популярен е руският президент Владимир Путин (38%). На второ място е ръководителят на Румъния Клаус Йоханис (36,6%), на трето е украинският лидер Владимир Зеленски (35,3%).
Отсрещният брят
Самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република (ПМР) определи инициативата на Кишинев като "акт на агресия". Според тях законът застрашава преговорния процес и провокира ескалация на напрежението. Министерството на външните работи на непризнатата държава подчерта, че сега молдовските власти имат основания за политически мотивирано наказателно преследване на почти всеки жител на Приднестровието. Цялата отговорност за последствията от приемането на документа ще падне върху плещите на Кишинев, предупреждават от левия бряг на Днестър.
Трябва да се отбележи, че в края на януари ръководителят на външното министерство на ПМР Виталий Игнатиев говори за подготвяните за 17 февруари преговори с ръководството на Молдова. Срещата трябва да се проведе в Приднестровието. Страните се срещнаха за последен път на 2 декември в Кишинев.
Екипът на Санду твърди, че мирното уреждане на конфликта с Тираспол е приоритет за тях. В същото време молдовският премиер Наталия Гаврилица подчертава, че основният проблем е разоръжаването на Приднестровието, поради което страната трябва да е готова за всеки сценарий. Депутатът от „Действие и солидарност“ Оазу Нантои смята, че диалогът с ПМР може да бъде прекратен. „Кишинев, заедно с партньори, трябва да разработи план за действие, да го постави на масата и тези, които приемат тези условия, ще бъдат простени, останалите ще трябва да се оттеглят“, каза политикът.
Санду е неясно по този въпрос. Тя смята, че по време на периоди на турбуленция „може да възникнат определени възможности“ за обединяване с PMR по всяко време. В същото време украинското издание „Европейска правда“ публикува статия със заглавие „Настъпи моментът да ликвидираме Приднестровието“. Според авторите има два варианта: да се въведат подразделения на ВСУ в ПМР или да се спре газът на Тираспол, за да се разруши икономиката му. В противен случай самопровъзгласилата се държава ще пречи на евроинтеграцията на Кишинев и Киев.
Подозрително съвпадение
Законопроектът за борба със сепаратизма беше приет на 2 февруари, девет години след референдума в Гагаузката автономна териториална единица. Местните власти, ръководени от специалния си статут, решиха, че имат право на независима не само вътрешна, но и външна политика. Затова гагаузите бяха попитани къде искат да се присъединят: към Европейския съюз или към Митническия съюз (сегашния ЕАИС). Мнозинството е за втория вариант.
Кишинев се опита да провали референдума и след това да дискредитира резултатите от него, но в Гагаузия все още са уверени в правилността на избора. Отношенията между центъра и региона не са нормализирани. Например през лятото на 2022 г. именно от Гагаузия започнаха масови протести срещу антируската политика, която от гледна точка на опозицията задълбочи икономическата криза в Молдова. За да сплаши недоволните, Кишинев проведе непланирани учения на специалните части в столицата на автономията Комрат.
В Гагаузия не се повдига въпросът за отделянето на Кишинев, но местните все още периодично са подозирани в сепаратизъм. Освен това центърът пречи на автономната територия да назначи свой собствен прокурор и ръководител на отдела на правосъдието. Освен това молдовските власти едностранно промениха името на ЦИК на Гагаузия и нейната функционалност, което създаде проблеми при подготовката и провеждането на изборите. Въпреки факта, че правото на квота в парламента на Молдова е предписано в специалния статут на автономия, регионът никога не е успял да го използва. Гагаузите, които все пак станаха депутати, го направиха по партийни листи.
Народна омраза
Експертите смятат, че новите членове на Наказателния кодекс на Молдова сериозно ще усложнят живота на онези, които възнамеряват да продължат да се борят за специалния статут на своя регион или за неговата независимост. Докторът на политическите науки Наталия Харитонова обръща внимание, че властите на републиката ще могат да държат отговорни почти всички жители на Приднестровието - от обикновен гражданин до държавен служител. Като минимум те ще бъдат съучастници на сепаратистите.
"Действията на Кишинев нарушават основния принцип на равнопоставеност в преговорния процес. Всъщност става дума за това, че Молдова не признава Тираспол за страна в конфликта, което автоматично блокира диалога", посочва Харитонова.
Не по-малко сериозни проблеми очакват и гагаузите. Според експерта, ако в хода на европейската интеграция на Молдова някой от тях открито заяви желанието си да се присъедини към ЕАИС и напомни за правото на региона на самоопределение, той ще бъде изправен пред затвора. Същото ще стане и при несъгласие с обединението с Румъния. Като цяло, както отбелязва Харитонова, Санду има мощен инструмент в борбата с опозицията.
Молдовският политолог Виталий Андреевски е съгласен с това твърдение, но съветва Кишинев да бъде по-внимателен в размахването на "новата тояга". Например президентът и членовете на правителството на Приднестровието ще попаднат под члена от НК за сепаратизма, защото Молдова не признава техните позиции. Освен това тези, които публично наричат Тираспол столица на независима държава, ще трябва да отговорят според закона, но това обикновено се казва само за висшите ешелони на властта в ПМР.
Миналата година молдовските власти приеха закон за провеждане на задочни процеси. Това означава, че приднестровските сепаратисти могат да бъдат съдени без тяхно присъствие, но веднага щом решат да напуснат ПМР, те веднага ще бъдат арестувани. За съжаление на Тираспол, Кишинев е единствената му връзка с външния свят.
"Има възможност това да предизвика масово изселване на бюрократи от властите на самопровъзгласилата се република. Местните жители вече няма да получават пенсии, полицията няма да хваща престъпници. Преговорите с ръководителя на външното министерство на Приднестровието също ще трябва да бъдат спрени“, обяснява Андреевски.
Въпреки откриващите се перспективи за ликвидиране на самопровъзгласилата се република, Кишинев не се стреми да установи диалог с населението си. Андреевски отбелязва, че това може да доведе до тежки последици: Санду ще получи около 400 000 избиратели, които я мразят.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?