/Поглед.инфо/ Днес еврозоната преживява пристъп на криза, който може да се окаже смъртоносен. Вече няма време, нито място да се анализират многобройните грешки на всеки и на всички, които доведоха дотук, където се намираме сега. Тази страница не би била достатъчна. Обратното, много е важно да се разбере, че сегашното усложняване на обстоятелствата ще доведе много бързо до излизане на Гърция от еврото, ако не се реагира.
Това би било катастрофа за страната, чието ниво на живот ще рухне, спестителите ще бъдат разорени и няма да се възстановят в следващите поне 20 г., освен ако не се подчинят на чужда сила.
“Грекзит” би бил катастрофа и за нас.
Най-напред, защото ще понесем преки и непреки загуби, доста по-високи от обявените 40 милиарда. След това, защото това би показало на всички, че еврото не е необратимо, че една страна може да излезе от него; играта на финансовите пазари тогава би била да отгатнат коя ще бъде следващата мишена и да я атакуват: Португалия?
Испания? Италия? Франция? Всички, без съмнение, една след друга. Цената за нас от простата възможност от една такава катастрофа би била огромна: повишаване на лихвените проценти, рецесия, растящ публичен дефицит; ще се наложат ужасни икономии.
След това защото тази криза ни напомня една очевидност: нито една единна валута не може да оцелее трайно между страни, които нямат общ бюджетен капацитет, т.е. данъчни приходи, позволяващи да се вземат заеми, за да се финансират нужните инвестиции, да се компенсират различията в конкурентноспособността между тези страни.
Така че рисковете от разпадане на еврозоната са огромни. Следователно е спешно да се реагира.
И затова французите и германците не трябва да чакат гръцко предложение. Те трябва заедно да предложат пълна програма в четири части:
1. Относно краткосрочните залози, позициите на Гърция и на останалите европейци не са толкова отдалечени една от друга. Възможно е бързо споразумение. Без съмнение, ще трябва да се направят и от едната, и от другата страна една или две технически отстъпки за нивото на ДДС и за датата на началото на съкращаването на субсидията на ниските пенсии.
2. Относно дългосрочните залози, незабавно трябва да се съобщи, което трябваше да се направи отдавна, че ще се преговаря отново за крайния срок на гръцкия държавен дълг и ще му се предоставят в следващите три години 40-те милиарда, нужни за изплащането на падежите му, финансирани чрез заем, отпуснат от Eвропейския механизъм за стабилност, нов междуправителствен инструмент, който не е използван досега и който разполага с 500 млрд. евро.
3. Ще трябва да се използват тези ресурси, краткосрочно и дългосрочно, не за поредното разпределение на пожизнени субсидии, а за да се започне главното, което е учредяването на гръцка държава с кадастър, полиция, правосъдие, администрация, достойни за това име. Както бе направено успешно в Източна Европа.
4. Накрая, едновременно, за да се избегне разразяването на такава криза другаде, трябва да се организира 3-ия етаж на управлението на еврозоната: след единната валута и банковия съюз, данъчен и бюджетен съюз, на които може да послужи за подходящо начало Европейският механизъм за стабилност, позволяващ това да се постигне, без да се впускаме в рискован маратон от референдуми по целия континент.
В една такава програма гърците ще намерят ресурсите и компетенциите, които им липсват, за да изградят своята държава. Германците ще бъдат успокоени от междуправителствения характер на това споразумение, което дава всички правомощия на националните парламенти, и ще позволи да се контролират евентуалните бюджетни отклонения на онези, които вземат заем. А Франция ще открие в него началото на данъчната солидарност, която отдавна желае.
Създаването на една такава програма ще отнеме време. Светът ни гледа и очаква от нас способност да придадем смисъл на европейското изграждане.
Ако не го направим сега, скоро всички ще бъдем разорени, както гърците; разорени от неспособността си да вземем насериозно нашите собствени ангажименти.
Дойде моментът на истината; той ще разкрие жените и мъжете с визия, смели, проницателни и решителни. И другите.
Превод от френски: Галя Дачкова