/Поглед.инфо/ „Някой е хвърлил поглед върху италианското злато“, заяви Матео Салвини, лидер на най-популярната партия в Италия - “Лигата”, в интервю за SKY Tg24, коментирайки германските и френските планове за подпомагане на икономиките на ЕС, страдащи от коронавирусната епидемия чрез фонда Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ).

Критикувайки плана, предложен от Берлин, Салвини отбеляза, че "за италианците всичко, свързано с ECM, в крайна сметка прилича на случилото се с Гърция: продажбата на нейните пристанища, летища, дворци, паметници и дори злато". Той каза, че „Италия притежава третите в света златно-валутни резерви - злато на стойност 100 милиарда евро, депозирано в Банката на Италия“.

Съдбата на златните запаси на Италия притеснява италианците. Миналата година, когато Салвини беше вицепремиер, той предлагаше да поеме контрола върху златните резерви от Италианската централна банка. След това призова за ликвидирането на Централната банка и националния финансов регулатор Consob, като според него и двете институции трябваше да бъдат премахнати, а не просто в тях да заменят един или двама души, а мошеници, виновни за загубите, които страната претърпя, трябваше "да влязат в затвора за дълго".

„Златото е собственост на италианския народ, а не на някой друг“, каза Салвини. Въпреки това предложението за премахване на Банката на Италия и национализирането на златните резерви на страната тогава струва на Салвини поста вицепремиер и раздяла с правителството.

Според изчисленията на Мюнхенския институт за икономически изследвания ще са необходими около 800 милиарда евро за справяне с последиците от кризата в Европа. “Бундесбанк” отхвърли предложението на Франция, Италия и Испания за издаване на еврооблигации за преодоляване на кризата. Банкерите предлагат да се използва механизмът ECM, който предвижда отговорността на всяка страна за разходването на средства. В европейските страни, засегнати от коронавируса, се прави много за нормализиране на ситуацията, включително мерки за оживяване на конюнктурата, финансови инжекции, спешни заеми, но това не е достатъчно. Нужни са повече пари. Италия и Испания настояват за въвеждане на еврооблигации и премахване на лихвите. Немските банкери, както и Холандия и Австрия не искат да правят това.

* Европейският стабилизиращ механизъм настоятелно изисква „реформи“

Освен това заемите от ЕСМ са свързани със строги изисквания за „реформи“ и строг контрол от страна на заемодателите, което според Салвини може да застраши сигурността на валутния резерв на страната. Сега мнозинството италиански политици стигат до извода, че е възникнал въпросът: или Германия плаща за всички в Европейския съюз, за да преодолее последствията от епидемията, или Европейският съюз престава да съществува.

* Товарене на ковчези в Бергамо

Според британския “Телеграф” група италиански политици, включително членове на парламента и кметове на градове, принадлежащи към различни политически партии, са изкупили страница в реномирания германски вестник “Франкфуртер Алгемайне Цейтунг”, за да насърчат германския политически елит да спре „да се съпротивлява на организацията на европейско финансиране на програмата за коронавирус и възстановяване на икономиките на страните, засегнати от болестта. "

Италианските инициатори на тази акция призовават за европейска солидарност, сочат общата история на Запада и напомнят на германците, че след 1945 г. други държави помагат на Германия. „Днес Европейският съюз няма средства да отговори на кризата като единен фронт. Ако Европейският съюз не докаже, че съществува като единен фронт, той ще престане да съществува “, предупреждават италианските политици.

Ще чуе ли Германия това предупреждение? "Германските политици искат Европа като меню: те искат Германия да бъде шампион по износ в добри времена, облагодетелствана от отворени граници и свободната търговия, а по време на криза тези политици обръщат гръб. Ето защо Еврогрупата, състояща се от финансовите министри на страните от еврозоната, не може да се споразумее за съвместна помощ между Италия и Испания”, пише Зигмар Габриел, бивш вицеканцлер и министър на външните работи на Германия, на страниците на американското издание Project Syndicate.

* Бившият вице-канцлер и министър на външните работи на Германия Зигмар Габриел  

Казано по-просто, COVID-19 не е единствената болест, която заплашва Европа: докато Италия и Испания се борят да спрат разпространението на инфекцията, Еврогрупата беше поразена от друга зараза - от вируса на политическата глупост. Италия и Испания, при съществуващата в тези държави социално-икономическа система, не могат да понесат финансовата тежест, която се е увеличила поради опитите за преодоляване на последиците от болестта и в същото време поради необходимостта да се предотврати крахът на реалния сектор на икономиката. И ако не успеят да понесат тежестта, това ще означава край на Европейския съюз.

„Вероятно най-опасната последица от кризата с коронавируса беше заключението, че националната държава е единствената защита. Така коронавирусът започна да заплашва не само хората, но и проектите на международни асоциации, включително ЕС”, смята Габриел.

Какво намеква германският политик?

И какъв избор ще направи Германия?

Превод: В. Сергеев