Книгата се ражда по времето, когато Европа гори в пламъците на Първата световна война и думите „упадък“, „колапс“, „смърт“ на Европа през 1918 г. не се възприемат като шокиращи.
В точен превод заглавието на книгата на Шпенглер звучи като "Залезът на Запада", а акцентът върху Европа в преведеното издание е направен през 20-те години на миналия век: тогава Северна Америка изглежда доста просперираща, на Новия свят няма признаци на упадък. Друг е въпросът днес, когато книгата на Шпенглер трябва да бъде върната под първоначалното ѝ заглавие „Залезът на Запада“.
Освалд Шпенглер
В продължение на сто години творчеството на Шпенглер е включено сред най-известните произведения на ХХ век по философия на историята и културата. По различно време интересът към книгата пламва, а след това погасва. К. А. Свасян, направил нов превод на първия том на „Заълезът на Европа“, в предговора през 1993 г. дава интересни статистически данни.
В Германия между 1921-1925 г. библиографията по произведенията за Шпенглер съдържа 35 заглавия. През следващите пет години броят им намалява до пет. 1931-1935 - през периода, белязан от преследването на Шпенглер от нацистите, се появяват девет творби, през 1936-1940 - отново пет.
„В следвоенния период, пише К. А. Свасиан, „картината се влошава значително и едва през 60-те години, благодарение на усилията на Антон Мирко Коктанек (авторът на книгата “Осуалд Шпенглер и неговото време”, публикувана през 1968 г. ), който публикува кореспонденцията на Шпенглер и някои материали от неговото наследство заедно с отлично биографично изследване, може да се говори за някакво съживяване на интереса, но доста спорадично и краткотрайно ... "
Струва ми се, че през 90-те и 2000-те години интересът към работата на Шпенглер отново започна да пада, той остана същият през 2010-те, а от миналата година интересът отново нараства. И това не е изненадващо: появиха се признаци не само на упадъка, но и на смъртта на Европа, на целия западен свят, дори на човечеството.
Оценките за работата на Шпенглер бяха различни, понякога диаметрално противоположни. Една от първите оценки принадлежи на германския философ и социолог Георг Зимел (1858-1918). Той се запознава с първия том на „Упадъкът на Европа“ месец преди смъртта си и нарича работата на Шпенглер „най-значимата философия на историята след Хегел“. Но германският философ и културолог Валтер Бенямин (1892-1940) смята автора на „Залезът на Европа“ за “просто пършиво псе“.
Работата на Шпенглер е неравномерна и двусмислена. В нея има баналности и наивност, но има и напълно оригинални идеи. Авторът демонстрира невероятна ерудиция по отношение на познанията за много култури. Някои критици посочват на Шпенглер, че той е изградил своята философия на историята на разклатена основа, без да се позовава на многобройни трудове по философия на историята.
На страниците на „Залезът на Европа“ Шпенглер парира атаките, които очаква. Той заявява, че не вярва на официалната академична наука. Че в историята, подобно на другите социални (хуманитарни) науки, той не вижда наука, доверявайки се само на естествените науки. Математик по образование, Шпенглер разчита най-много на тази наука. Той обича мистиката на числата и първата глава от първия том е наречена от него „За значението на числата“.
Мнозина приписват работата на Шпенглер на жанра на философията на историята (историософия). Самият автор обаче казва, че критиците дори не са разбрали намерението му. Това не е работа върху философията на историята, а върху културата като феномен на човешката история. В историята някои култури се заменят с други, редица култури съжителстват, културите могат да си влияят взаимно, да взаимстват нещо една от друга, да се надпреварват и дори да се опитват да се унищожат.
С известна променливост във външните форми, вътрешната структура на културата е много силна. Обект на изследване на Шпенглер е културата, нейната структура и нейните форми. Между другото, подзаглавието на „Залезът на Европа“ обяснява намерението на автора: „Очерци за морфологията на световната история“.
Шпенглер смята официалната историческа наука за примитивна: „Древният свят - Средновековието - Ново време: тук има невероятно оскъдна и безсмислена схема“.
Шпенглер противопоставя тази линейна схема на морфологичната си схема. Морфологията е наука, възникнала в рамките на естествената наука, която изучава структурата и формите на различни обекти от материалния свят - минерали, растения, живи организми.
И Шпенглер прилага схемата на морфологичното изследване на природата към човешкото общество. За Шпенглер всяко общество е организъм със сложна структура, взаимосвързани елементи и форми. И такъв социален организъм се нарича „култура“. Всяка култура се предшества от раждането на „душа“, с което Шпенглер означава нов мироглед (религиозен или научен): „Всяка нова култура се събужда с определен нов мироглед“.
Шпенглер идентифицира осем световни култури: египетска, вавилонска, китайска, индийска, централноамериканска, антична, арабска, европейска. Шпенглер споменава и деветата велика култура: руско-сибирската. Той я смята за пробуждаща се и говори за нея съвсем кратко, контурите ѝ са все още неясни за него.
Лесно е да се види, че „културата“ на Шпенглер съответства на това, което днес по-често се нарича „цивилизация“.
Въпреки че Шпенглер използва и понятието „цивилизация“, то се използва в различен смисъл. Всяка култура в неговата концепция има свой собствен жизнен цикъл:
"Всеки има свое детство, своя младост, своя зрялост и старост."
Това, което предхожда старостта, Шпенглер нарича култура в правилния смисъл на думата. И той нарича застаряващата и умираща култура цивилизация:
"Всяка култура има своя цивилизация."
Цивилизациите „следват да станат такива, каквито са станали, животът като смърт, развитието като изтръпване ...“. Шпенглер изчислява средната продължителност на живота на културите като едно хилядолетие, след това вцепеняване и смърт. За да опише цивилизацията, Шпенглер въвежда понятието „фелашизация“, разбирайки под него „бавното изпадане в първобитно състояние във високо цивилизовани условия на живот“.
Редица култури вече са преминали през фазата на цивилизация, изчезвайки от историята (египетска, вавилонска, антична). Шпенглер подчертава следните отличителни черти на фазата на цивилизацията:
-
Доминиране на науката (сциентизъм);
-
Атеизъм, материализъм, радикален революционизъм;
-
Пренасищане с технологии;
-
Държавната власт се превръща в тирания;
-
Агресивна експанзия навън, борба за световно господство.
Той също така нарича такъв знак на „цивилизация“ като замяната на селата с гигантски градове, образуването на големи човешки маси в тях: „в световния град няма хора, а маса“.
Шпенглер идентифицира и внимателно анализира всички признаци на умирането на ранните култури, за да отговори на въпроса: на какъв етап от своето развитие е европейската култура? Според него тази култура е възникнала на кръстопътя на 1-во и 2-ро хилядолетие след раждането на Христос. Средната продължителност на живота на изследваните от него култури преди навлизане във фазата на „старостта“ („цивилизация“) е около хиляда години. Оказва се, че въз основа на тези приблизителни термини европейската култура е на ръба на мутация в цивилизация.
Очевидно Шпенглер наистина не е вярвал (или не е искал да вярва), че европейската култура навлиза във фаза на отпадналост и умира. Самият той, както призна в автобиографичните си бележки, стига до това заключение внезапно. Това е един вид откровение в момента, когато той научава за началото на Първата световна война:
„Днес, на най-великия ден от световната история, който се пада на живота ми и е толкова свързан с идеята, за която се родих, 1 август 1914 година, аз стоя сам у дома си. Никой не мисли за мен”. Тогава той замисли идеята за рационално обосноваване на „упадъка на Европа“.
Много критици на Шпенглер го обвиняват в заемки и дори в плагиатство. Списъкът на предшествениците, от които Шпенглер твърди, че е „взаимствал”, е доста обширен. Назовават се повече от сто имена, започвайки с Макиавели, продължавайки с Хегел, Шелинг, френски енциклопедисти, завършвайки с Анри Бергсон, Теодор Лесинг, Хюстън Стюарт Чембърлейн, Макс Вебер, Вернер Сомбарт. Тези списъци включваха и двама руски мислители - Николай Данилевски и Константин Леонтиев.
В отговор на подобни нападки Шпенглер казва, че: "Ако той наистина изучаваше произведенията на толкова широк кръг умни, дори блестящи хора, тогава нямаше да има време да напише собствено произведение."
Шпенглер признава, че има свои предшественици: Йохан Волфганг Гьоте и Фридрих Ницше. И двамата са идоли на Шпенглер. Ето откъс от бележките на Шпенглер за Ницше:
„Той откри тоналността на чуждите култури. Никой преди него нямаше представа за темпото на историята. В картината на историята, която научните изследвания след това обобщават дати и цифри, той преди всичко преживява ритмична промяна на епохите, морала и начина на мислене, цели раси и велики личности, като вид симфония ... Музикантът Ницше се издига до изкуството да усеща стила и такта на чуждите култури, независимо от източниците и често в противоречие с тях, но що за значение има това!"
В автобиографичните бележки на Шпенглер, публикувани след смъртта му, има такова разкритие: „Винаги съм бил аристократ. Ницше ми беше ясен, преди дори да съм знаел за него "
Влиянието на Гьоте върху Шпенглер е не по-малко очевидно. Европейската култура, която е в центъра на вниманието на Шпенглер, той нарича култура на Фауст или „културата на волята“, а Фауст е неин символ. Разпадащата се фаустовска култура за него е фаустовската цивилизация, а гражданинът на фаустовата цивилизация е нов номад, за когото парите и властта са на първо място, а не героични митове и родината.
PS. В мемоарите си сестрата та Шпенглер пише за последното пътуване на автора на „Упадъкът на Европа“: "Сложихме книгите “Фауст” и “Тъй рече Заратустра” в ковчега. Винаги ги вземаше със себе си, когато тръгваше някъде."
Превод: В. Сергеев
