/Поглед.инфо/ „Най-популярният член на правителството“, според френските медии, изведнъж оглави френското правителство. 34-годишният Габриел Атал се отличава не само с възрастта си, не само със сексуалните си интереси и връзката на предците му с Русия. Може би пред нас стои бъдещ кандидат за президент на Франция.

Настъпи разместване във висшия ешелон на френската власт: младият политик Габриел Атал, който преди това беше няколко месеца министър на образованието, стана министър-председател на държавата. Проправителствените френски медии се задъхват от емоции: новият премиер „счупи всички възрастови рекорди за тази позиция“, тъй като получава поста си на 34 години и 9 месеца. Не е като някой си Жак Ширак, който постига премиерския пост едва на 41 години, или Жорж Помпиду, който става министър-председател едва на 50 години.

Известните политици далеч не са като Атал, чиято спираща дъха кариера може да се превърне в модел за бъдещите поколения. Всъщност още през 2018 г. той получава първата си позиция в правителството, като оглавява секретариата по въпросите на младежта. Тогава няма и 30. Става депутат още по-рано, на 28 години, през юни 2017 г. От 2012 г. до 2017 г. е член на кабинета на министъра на здравеопазването при президента Оланд.

Сега този неочакван млад мъж замени Елизабет Борн като министър-председател, която получи поста си на 61 години през май миналата година и го задържа упорито, въпреки факта, че трябваше да вземе изключително непопулярни решения. Например, именно при нея беше прокарано увеличаването на възрастта за пенсиониране, въпреки яростната съпротива на обществото и многолюдните протестни демонстрации, на които присъстваха стотици хиляди французи. Беше свикнала да се сблъсква с остри критики заради инфлацията, падането на жизнения стандарт и поскъпването на всичко.

В ролята си възрастната дама се оказа идеален гръмоотвод и тя твърдо следваше диктуваната ѝ линия, без да прави почти никакви отстъпки. Всеки път, когато възникнеше нов наболял проблем, представители на почти всички партии хвърляха гръм и мълнии върху главата ѝ и я заплашваха с уволнение - но поради историческата неспособност на френската левица да се споразумее с десницата, Борн винаги оставаше на мястото си . Досега.

Тъй като, както вярваше президентът Макрон, тя си свърши работата. Може би, ако беше чел руска класика, щеше да каже нещо от рода “Аз те родих, аз ще те уволня“. Първата грешка на Борн - тя не успя да постигне приемането на закона за имигрантите във вида, в който Макрон искаше да го види - това ѝ коства работата.

Във френските медии първоначално за благоприличие като наследници се появиха имената на министъра на отбраната Себастиан Лекорню, министъра на финансите Бруно Льо Мер и бившия министър на земеделието Жулиен Денорманди. Габриел Атал вече след това беше посочен като фаворит сред претендентите, с обичайното неясно позоваване на неназовани източници „близки до главния изпълнителен директор“.

Не останаха скрити и трудностите, с които ще трябва да се сблъска: например на фона на рекордния спад в рейтинга на партията на Макрон, която губи от “Националното събрание” на Марин льо Пен, той ще трябва да се справи със следващата кампания на партията за президентските избори. И нещо повече, оказва се, че Габриел Атал е „амбициозен и може да действа като кандидат за президент“.

„Добре познат на обществеността, той е най-популярният член на правителството сред французите, както показват социологическите проучвания“, съобщава уебсайтът на радио “Европа 1: „Пристигането му носи нови тенденции в двореца Матиньон“ (така наречената резиденция на министър-председателя).

Макрон, който никога не е измислял нищо ново, но успешно е адаптирал видяното от другите, в случая очевидно следва примера на своята голяма съперничка Марин льо Пен - която изведе на преден план младия политик Джордан Бардел в собствената си партия. Да, Бардел не изглежда да взема важни решения сам, но успешно изпълнява представителната функция: французите са впечатлени от неговата младост, външен вид и произход от мигрантско семейство - и той помага на партията да печели точки.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

По произход Атал, така да се каже, не е далеч от своя политически съперник, въпреки че семейството на новоизпечения премиер принадлежи към много по-богата прослойка на обществото. Баща му (адвокат и по-късно филмов продуцент) принадлежи към тунизийските евреи, заселили се във Франция. Майка му е любопитно свързана с белите, избягали от Русия след революцията, или по-точно с етническите гърци, живеещи близо до Одеса.

За западните медии обаче много по-важен е фактът, че Атал е открит хомосексуалист. Известна е например връзката му със Стефан Сежурне, съветник на Макрон и генерален секретар на неговата партия. Атал е свързан със Сежурне от така наречения пакт за гражданска солидарност, който според френското законодателство е аналог на брака. И всичко би било наред, но възникват неизбежни въпроси за това как се правят кариери във френската политика и откъде идват 34-годишните премиери, които преди това са се доказали като абсолютно нищо друго, освен с произнасяне на публични речи.

За Бруно Льо Мер, Себастиен Льокорню и дори за Елизабет Борн, която беше изпратена на бунището на историята, може да се каже много и със сигурност ще има какво да ги упрекнете, но все пак това са политици с определен опит и компетентност. Можете да изведете техните интервюта, можете да анализирате техните постижения, техните възходи и падения, моменти на провал и неизбежни компромиси.

Междувременно Габриел Атал, който е в не особено важно министерство от шест месеца, няма не само никакви видими заслуги, но дори и сянка от заслуги. Това е празно пространство, чиято основна функция, ако се вгледате, е да не дразни потенциалните избиратели. И може да се повярва, че залагат на него с ясно око към президентските избори през 2027 г. Поне той вече фигурира в съответните проучвания.

След като Борн е свършила почти цялата мръсна работа, е необходимо да се избели имиджът на партията, да се изведе на преден план някой, който може да устои на натиска на десницата, предимно партията на Марин льо Пен, и да се опита да попречи на политически съперници да заемат основния пост в държавата. През 2027 г. Атал ще бъде на 37 години и може да стане най-младият президент на Франция. Джордан Бардел обаче е още по-млад, така че все още не се знае кой ще спечели. Времето ще покаже.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.