/Поглед.инфо/ Министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър и крал Чарлз III се отправиха за срещата на върха на Британската общност в Самоа, за да обсъдят изменението на климата и икономическия растеж. Но не всички техни приятели ще бъдат там.

На борда на самолета на министър-председателя, символът на упадъка на британската власт едва ли може да бъде по-ярък. Крал Чарлз III ще председателства срещата на върха на 55 държави, свързани с разпадащата се Британска империя. Ще присъства и неговият министър-председател Киър Стармър. Самоа е домакин на срещата на правителствените ръководители на страните от Британската общност (Commonwealth Heads of Government Meeting - CHOGM), която се провежда на всеки две години.

Но един поглед към тазгодишния списък с гости показва, че силата на британския монарх за свикване на срещи не е това, което беше. Индийският премиер Нарендра Моди и южноафриканският президент Сирил Рамафоса – двама от най-влиятелните правителствени ръководители от Общността, планират да пропуснат тазгодишната среща на върха в полза на срещата на най-големите развиващи се страни БРИКС, организирана от руския президент Владимир Путин в Казан, където присъства и китайският президент Си Дзинпин. Шри Ланка, която тази седмица подаде молба за присъединяване към БРИКС, също не изпраща нито министър-председателя, нито външния си министър в Самоа.

Дори Канада, близък съюзник на Обединеното кралство и член на мощната мрежа за обмен на разузнавателна информация Five Eyes („Пет очи“), няма да изпрати своя министър-председател или външен министър на CHOGM. Ръководител на нейната делегация ще бъде върховният комисар на Отава в Обединеното кралство.

Дори графикът на първото пътуване на Стармър в бившите британски колонии в южното полукълбо е съкратен. Служител на британското правителство потвърди, че премиерът се е отказал от плановете си да спре на връщане в Австралия, тъй като това ще го задържи в чужбина твърде дълго преди представянето на ключов пакет от правителствени разходи в Лондон следващата седмица.

Стармър изглеждаше в добро настроение в разговорите си със журналисти по време на 28-часовия полет до Самоа във вторник вечерта. Но в разговори с депутати – двама от които споделиха пред Politico, се чувствал изтощен от 9400 мили пътуване в двете посоки – най-дългото от встъпването му в длъжност през юли.

 

„Той не е моят крал“

75-годишният крал Чарлз, който все още се възстановява от рака, също се бори с епичната продължителност на полета, но поне успя да стигне до Австралия преди срещата на върха. Чарлз, който официално е глава на Британската общност – освен на Обединеното кралство, е крал още на 14 държави от Общността.

Въпреки това, усилията не изглеждат толкова обещаващи за меката сила на Великобритания. Барбадос стана република през 2021 г.; следващата година Ямайка планира да последва примера.

А в понеделник в Австралия избухна дебат, когато сенатор от коренното население се закани на Чарлз, многократно провиквайки се: „Той не е моят крал“. И настоятелно поиска: „Дайте ни това, което ни откраднахте – нашите кости, нашите черепи, нашите бебета, нашите хора“.

Амбициите на повечето държави от Общността да се превърнат в републики „често се обсъжда, но рядко е реализирана“, казва Харшан Кумарасингам (Harshan Kumarasingham), старши научен сътрудник в Института за изследвания на Британската общност. Австралия отложи гласуването по-рано тази година, въпреки че по време на посещението на краля много се говореше за това, дори републиканците обозначиха пътуването като „прощалната обиколка“ на Чарлз. Неотдавнашно проучване на NewsCorp обаче показа, че само 33% от австралийците искат да живеят в република. За да се активизира промяна, Конституцията на Австралия изисква двойно мнозинство на национално и щатско ниво на референдума. Джордж Брандис, бивш върховен комисар на Австралия във Великобритания и монархист, твърди, че апетитът бил потиснат миналата година, когато референдумът не успя да промени конституцията относно правата на коренното население, въпреки че първоначално имаше голяма преднина на „да“-то в допитванията.

„Когато кралицата [Елизабет II] почина, мисля, че естествено беше зададен въпросът: Сега ли е моментът Австралия да стане република? Тази дискусия в общи линии отпадна в рамките на няколко месеца“, добави Брандис. „Вятърът наистина изчезна от платната на австралийския републиканизъм.“

 

Въпросът за репарации на срещата на върха

Самата Общност, създадена преди 75 години, не показва признаци на разпадане. На теория продължава да бъде върховен клуб за малки държави, които редовно се срещат с Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Индия. Барбадос остана в клуба през 2021 г., въпреки че се отказа от монарха си, а две държави, които се присъединиха през 2022 г. – Габон и Того – нямат исторически връзки с Обединеното кралство.

И тази година по-малките членове на Британската общност искат нещо повече от добра воля от своите домакини. Няколко карибски държави използваха подготовката за срещата на върха, за да призоват Великобритания да изплати обезщетения за наследството от робството, а министър-председателят на Бахамските острови Филип Дейвис нарече CHOGM „идеалния форум за постигане на напредък“. Водят се разговори дали да отразят репаративното правосъдие в своето комюнике, което трябва да бъде финализирано от лидерите в събота. И тримата африкански лидери, които се борят за поста на нов генерален секретар на Британската общност – избор, който лидерите ще направят в събота, заявиха миналия месец, че въпросът трябва да бъде поставен на масата. Това е част от „дългата история на използване на срещите на върха на Общността като форум за изразяване на по-широки оплаквания, в които често е замесена Великобритания“, каза Харшан Кумарасингам.

Никой не вярва обаче, че Обединеното кралство ще плати репарации на стойност 200 милиарда паунда (според един от водещите учени) или 18 трилиона паунда (според съдия от ООН). Всъщност разговорът се отдалечава от призивите за „чисто“ обезщетение и се насочва към помощ в борбата с по-широки проблеми като изменението на климата, което засяга най-силно развиващите се, малките и островните държави. Въпросът категорично е включен в дневния ред на CHOGM, заедно с декларация за „устойчив и издръжлив океан“.

Един от тримата кандидати за генерален секретар – външният министър на Гана Шърли Ботчвей, заяви миналия месец: „Всички ние преминахме от финансовите обезщетения... към това, което може да получим за нашето развитие, за изграждане на нашата устойчивост.“

Министърът на развитието на Обединеното кралство Анелизе Додс обеща миналата седмица да „ускори“ реформата на банките за развитие, за да помогне на уязвимите държави.

Един от говорителите обаче заяви, че Обединеното кралство няма да плати репарации и че въпросът просто „не е на дневен ред“. Както и, че по време на CHOGM няма да има извинение за ролята на Великобритания за робството.

 

Борбата за значимост

Споровете за репарациите поне придават на Общността някаква форма на значимост в съвременната епоха. Защото резултатите от тези големи срещи са известни с това, че трудно могат да бъдат определени.

Неясно звучащата тема на тазгодишното събитие „Устойчиво общо бъдеще: Трансформиране на нашето общо богатство“ няма да успее да разсее критиците, които представят CHOGM като банална говорилня на все по-незаинтересовани членове.

Всъщност следващото издание на Игрите на Британската общност – своеобразна постколониална Олимпиада, вече бе отхвърлено от австралийския щат Виктория, който се отказа от плановете си да бъде домакин на спортното първенство през 2026 г. (В крайна сметка щафетата пое Глазгоу.)

Но някои в Обединеното кралство все още поддържат по-позитивна визия за Британската общност. Групировката представлява почти една трета от населението на света и освен Организацията на обединените нации е може би най-разнообразната от всички групи държави – по богатство, големина, география и религиозен състав.

Това разнообразие може да помогне на Великобритания да „съживи“ връзките с по-малките икономики след Брекзит, твърди Кумарасингам и добави: „То безспорно е продукт на империята, но в същото време не е нейна друга версия“.

Общността на нациите не е просто „говорилня“, каза Самир Пури, асоцииран сътрудник в британския мозъчен тръст по международните въпроси Chatham House, но нейните силни страни като образователните програми са „нишови“ и „тя никога не изпълни обещанието си да бъде блок с твърда сила“.

Аргументът, че Общността може да се превърне в център за бъдеща търговия и инвестиции, след като Великобритания напусна ЕС, многократно бе изтъкван от привържениците на Брекзит през 2016 г., а сега е възприет от новото лейбъристко правителство в Лондон. Официалният говорител на Стармър отбеляза, че делегациите от 55 държави представляват „комбиниран пазар за британския бизнес, който до 2027 г. е на стойност 19,5 трилиона долара“.

 

Силата на Китай

Но е трудно да се избегне усещането за залез над останките от Британската империя. По-рано този месец Обединеното кралство обяви сделка за връщане суверенитета на Мавриций над островите Чагос – архипелаг в Индийския океан, където се намира военна база на Обединеното кралство и САЩ. Мавриций е член на Британската общност. Макар че базата „Диего Гарсия“ ще остане под юрисдикцията на САЩ и Кралството поне за 99 години, решението предизвика яростта на торите заради търговските връзки на Китай с Мавриций и военните му мускули.

Но не е само Мавриций. Миналата година Соломоновите острови – друг член на Британската общност, подписаха споразумение за полицейско сътрудничество с Китай. „Соломоновите острови съвсем очевидно се преориентираха към Китай и това предизвика огромна паника сред австралийците и американците“, каза Самир Пури.

Служителите на Обединеното кралство осъзнават необходимостта да предпазят по-малките държави, много от които се намират в Африка, от прекалена зависимост от Китай. Миналата седмица министърът на развитието на Обединеното кралство Анелизе Додс обеща да „ускори“ реформата на банките за развитие, за да помогне на уязвимите държави „да излязат от капана на неустойчивия дълг“. Самир Пури добави: „Тази загриженост наистина е в основата на въпроса, защо Британската общност е ценна мрежа за Обединеното кралство.“

Великобритания трябва да се възползва от срещата на върха като шанс да укрепи отношенията си с тези страни и да им предостави алтернатива на китайските инвестиции, заяви бившият британски министър на търговията Пени Мордаунт, която присъства на срещата на върха през 2018 г. Тя заяви пред Politico: „Има огромни възможности за всички: за търговия и просперитет, за климатичните предизвикателства, пред които всички сме изправени, за сигурност срещу автократични режими, включително Китай. Необходима е визия и обща кауза, за да защитим колективния си интерес в дългосрочен план“.

И все пак всички кандидати за генерален секретар твърдо заявиха, че не е работа на Секретариата на Общността на нациите да помага за „сдържането“ на Китай. Шърли Ботчвей от Гана заяви по време на неотдавнашен дебат в Чатъм Хаус: „Това би било нарушаване на суверенитета и пъхане на нос там, където не е необходимо.“

Стармър, който пристига на срещата на върха на Общността на нациите заедно с няколко свои колеги, които вече са примамени от Си и Путин, трябва да е разбрал посланието.

Превод: д-р Радко Ханджиев