/Поглед.инфо/ Съботните парламентарни избори в Грузия се очертават да бъдат исторически, независимо кой ще спечели. От гледна точка на външнополитическия дневен ред са заложени два много важни въпроса: ще влезе ли Грузия във военен конфликт с Русия и ще загуби ли Западът Грузия? Разрешаването на тези проблеми може да струва висока цена, дори да доведе до опит за революция.

И двата въпроса - за войната с Русия и за отказа от Запада - изглеждат безумни, а вторият е още по-безумен: Западът няма как да загуби никого, освен Грузия. До вчера се упояваха с русофобията и се убеждаваха, че Русия  „окупира 20%“ (т.е. Абхазия и Южна Осетия) от тях.

Между Москва и Тбилиси няма дипломатически отношения повече от 15 години, а след началото на СВО в Грузия се формира значителна диаспора от руски емигранти с антируски възгледи. За по-голямата част от останалата част от Русия тази кавказка република се превърна завинаги в отрязана част, която малцина искаха да зашият обратно. И малко хора в Русия забелязаха кога търговията между страните започна да се възстановява, защото е трудно да забележите капка в морето.

Като цяло, за разлика от ситуацията през 2000-те години, няма усещане, че Русия сериозно се конкурира със Запада за Грузия - или че Грузия може да стане антизападна страна. Има само една забележима проруска партия („Съюзът на патриотите“) с малък рейтинг и (има съмнения) свързана с правителството. Всички останали партии - и управляващи, и опозиция - се застъпват за приятелство със САЩ и членство в ЕС, а членството в ЕС отдавна играе ролята на национална идея.

Това направи Тбилиси уязвим за изнудване от Брюксел, на което то все пак не се поддаде: не наложи санкции срещу Русия и не отвори втори фронт срещу нея, въпреки че емисарите на НАТО убеждаваха грузинските власти в това на всички нива. Тази принципност не е от русофилство, а от ума: грузинските санкции за Русия са като сачми за слон, но се забелязват за самата Грузия.

Що се отнася до убеждаването за влизане във войната, неизбежната загуба на Грузия в нея е твърде очевидна, за да може да се приеме подобно предложение дори при пламенно желание да се върнат Абхазия и Южна Осетия. Въпреки това в страната има грузинци, които са готови да приемат такова предложение: това е водещата опозиционна партия „Единно национално движение“ (ЕНД), основано от бившия президент Михаил Саакашвили (този, който  се опита да се бори с Русия през 2008).

Следователно сегашното правителство – партията „Грузинска мечта“, основана някога от най-богатия човек в страната Бидзина Иванишвили, за да победи Саакашвили – всъщност води предизборната кампания под лозунга „мир или война“. И това, изглежда, не е просто лозунг - това е дълбоко убеждение, че страната трябва да бъде спасена от въвличане в кървава авантюра.

Те планират да я  спасят с радикални мерки - забрана на ЕНД, ако „Грузинската мечта“ успее да получи конституционно мнозинство. Самият Иванишвили заяви това, сравнявайки основната опозиционна партия с раков тумор, който „може да се разпространи, ако тялото отслабне“.

„Имаме нужда от конституционно мнозинство, за да ги забраним, за да се отървем от тази напаст. Иначе... може да се случи нещо неразбираемо. Ще провокират обществото, ще си навлечем неприятности, ще се върнат”, подчерта той.

В момента Иванишвили не заема никакви позиции, но степента на влиянието му върху правителството се оценява като абсолютна: политическите му деца седят там и се нуждаят от парите му. Така че, ако Иванишвили каза, че ще го забранят, значи ще го забранят. Това рязко вдига залозите за Грузия в нейната конфронтация със Запада (която, да припомним, тя не искаше и не иска).

Въпросът не е, че ЕНД е партията на Саакашвили (сама по себе си никой вече не се интересува от него). Това е основният контрагент на Запада в Грузия. Именно тези хора САЩ и ЕС искат да видят начело на страната, както ясно показаха на населението, като обявиха сегашното правителство за „непослушно“.

Сегашният лидер на ЕНД и кандидат за премиер Тина Бокучава (много агресивна поддръжничка на НАТО и противник на Русия) дори беше гост на конгреса на Демократическата партия на САЩ, когато Камала Харис беше номинирана за президент.

Ако в събота грузинците решат, че родината им е по-скъпа от Европа и много далечна Америка, агентите на западното политическо влияние ще бъдат изправени не само под заклеймяване, какъвто е случаят с местния аналог на закона за чуждите агенти, но и в чистка. Най-вероятно това ще бъде оправдано не с желанието на ЕНД да се включи във войната, а с неговата противоконституционна дейност. В смисъл, че последователно не признават изборните резултати и предпочитат тактиката на уличен бунт, за което търсят причини. Последните 15 години бяха предимно неуспешни, макар и с някои местни победи. Сега те планират напълно да потиснат революционния дискурс.

Изглежда „Грузинска мечта“ не иска да изкорени западното влияние в Грузия, а да се отърве от контрагента и да заеме неговото място. Например, ако не искате да имате работа с нас, няма да имате работа с никого и напълно ще загубите Грузия.

Тази стратегия може и да проработи, но за целта хората на Иванишвили ще трябва не само да спечелят изборите за четвърти пореден път, но и да защитят победата си под натиск от улиците.

Засега грузинските политолози оценяват шансовете на управляващите по-добре от шансовете на опозицията. Въпреки това, ЕНД определено няма да признае поражение, те определено ще се опитат да организират Майдан и определено ще получат подкрепа от Запада. Не може да се изключи някаква кървава провокация.

Също така поради заплахите на Иванишвили към ЕНД, изборите и нощта след тях ще се превърнат в дилема „всичко или нищо“: или ще си върнат властта по какъвто и да е начин, или ще бъдат ликвидирани.

Западът, изпълнен с непримиримостта на Грузия, също е готов да действа твърдо. За отразяване на събитията в неделя вечер вече е създадена инфраструктура и е поставен акцентът: „режим, който се е продал на Русия, установява авторитаризъм и унищожава демократичните организации“.

Това все още е информационна война. Дали ще стане реалност или не, грузинците решават. И не само по време на изборите, но и след тях, когато се опитват да започнат война на централния булевард „Руставели“ в Тбилиси.

Ако в това се въвлекат голям брой недоволни (а недоволните от властта по една или друга причина в Грузия са много), страната на няколко етапа ще се превърне в гореща точка. Ако има малко желаещи да раздвижват нещата, тези избори може да се окажат последни за ЕНД. Тогава политическата система на страната ще се рестартира и Тбилиси ще бъде готов да възстанови отношенията с Изтока и Запада (при свои условия).

Но засега това са плановете на Янукович за периода след победата над Майдана. Първо все пак трябва да спечелят. Да се надяваме, че Иванишвили, който така драстично вдигна залозите в предизборната битка, помни това важно правило.

Превод: В. Сергеев