/Поглед.инфо/ „Каталунецът Пучдемон е на Москва шпионин“. Примерно така може да обобщим на наш език резолюцията, приета от Европарламента на 8 февруари 2024 година.
Карлес Пучдемон е бивш испански журналист и кмет на малкия град Жирона, впоследствие избран за ръководител на Каталунската автономия. По негова инициатива на 1 октомври 2017 година беше проведен референдум, целящ изясняване дали седеммилионното население на Каталуния иска да се отдели от останалата Испания. В конституцията на Испания се предвижда, че подобни плебисцити не може да се провеждат, ако няма разрешение от правителството на страната. И затова държавната власт призна за нелегитимно изразяването на волята на каталунците. А съдебната определи наказание под формата лишаване от свобода на някои от най-отявлените привърженици на прилагането на принципа за правото на нациите за самоопределение.
Карлес Пучдемон беше сред „отявлените“, но не попадна зад решетките, укривайки се в Белгия, от която няма предаване на Пиренейския полуостров.
През последните два месеца Испания леко потреперваше от митинги и демонстрации: настоящото правителство на социалистите реши да намали общественото напрежение и амнистира каталунските „сепаратисти“, вече успели да полежат в затвора по няколко години. Лично премиерът Педро Санчес изрази мисълта, че амнистията дава възможност непримиримите да се примирят, следователно да насочат Испания по пътя на единството. Митингите започнаха да стихват, демонстрантите прибраха лозунгите, но изведнъж подсечка от Европарламента. Защо?
Сещате се. Заради страстното желание Москва да се обвини в осъществяването на плана си чрез някои политици да срине ЕС.
В резолюцията, пише испанският вестник „Ел Периодико“ се говори за необходимостта да се проведе спешно разследване на „политическата криза от 2017 година (става дума за споменатия референдум в Каталуния). И конкретно в светлината на тази криза „да се изследват възможните контакти между Карлес Пучдемон с агента на ФСБ Николай Садовников“.
Садовников, според евродепутатите, „служи на слабозабележими дипломатически длъжности“, за да не блести и да води невидима за окото работа, в случая по отделянето на Каталуния от Испания. Тоест евродепутатите, в случай на потвърждение на контактите на Пучдемон със „слабозабележимия руски дипломат“, разчитат да докажат намесата на Москва във вътрешните дела на ЕС с цел политическото му дестабилизиране и постигането на териториалното разделение на европейските държави, което да доведе и до тяхното отслабване.
Освен това в документа са дадени „примери за намесата“ на Русия в делата на Франция и Австрия. Според евродепутатите във Франция Москва „осъществява предполагаемо финансиране на крайнодесните партии“ (имайки предвид, разбира се, „Националния сбор“ на Марин Льо Пен). Във втория случай – политически контакти с крайнодесни политици и организации (тук засега не се говори за пари).
Защо е цялата тази демонстрация на загриженост уж от дългата ръка на Москва, направляваща сепаратистите в Европа? Ами за оправдание от ръководството на ЕС на неприятните процеси на негова територия. Във възникналите проблеми Урсула Фон дер Лайен, Шарл Мишел и останалите виждат изключително вината на руснаците.
Тоест, когато нещо се отделя от Русия, например съветските републики, такъв сепаратизъм се смята за легитимен и се приветства от Европа. А когато някоя територия в самата Европа се стреми да получи самостоятелност е „съвсем друго, вие не разбирате“. Сепаратизмът е чуждо явление за ЕС, руснаците го насаждат там, внедряват своите агенти или вербуват европейските политици. Демократичното волеизразяване е когато народът гласува правилно. Ако някакви шотландци и каталунци се стремят да се цепят, това е недемократично. Както и в случая с Крим, Херсон, Луганск, Донецк и Запорожие.
Типични двойни стандарти, от които вече е писнало и на самите европейци. Поне за испанците със сигурност. В двореца Монклоа, седалището на испанското правителство, са убедени, че търсенето на причини от страна на Европейския парламент да обяви бившия ръководител на Каталуния за шпионин на Москва няма да намали напрежението между Мадрид и Барселона. „Ние някак си сами, без помощта на Брюксел, ще разберем кой за кого е Пучдемон“,това е лайтмотивът на днешната испанска преса, която смята, че политиците от други държави, дори и да са част от общ конгломерат с Испания, не бива да си пъхат носа в делата на една суверенна територия.
И това вече е зародиш на надежда, че испанските политици ще започнат да се отнасят адекватно към процесите, протичащи на територията на бивша Украйна. Макар че това обаче изобщо не ни интересува.
Превод: В. Сергеев