/Поглед.инфо/ Феноменът на екологичния дневен ред на Запад е малко проучен и може би поради това повечето обикновени хора го възприемат като вид борба едва ли не за всичко добро срещу всичко лошо. Но какво, ако ви кажа, че въпросът за опазването на околната среда отдавна е обременен с хора, които далеч не се грижат за благосъстоянието на човечеството и преследват съвсем други цели? Ще кажа и ще се опитам да докажа това на примера на Германия.

Основният говорител на климатичния дискурс в Германия е известната партия Съюз 90/Зелените (Bündnis 90/Die Grünen). Дори основният им слоган изисква абсолютното подчинение на всички останали въпроси на екологично правилните насоки - Klima ohne Wenn und Aber - което в свободен превод би звучало като „климат (което означава всички въпроси, свързани по един или друг начин с екологията) без условия и резерви .”

Основната характеристика на тяхната политическа програма е опитът за съчетаване на социална ориентация, пазарна икономика и държавен контрол върху опазването на околната среда.

Още в този момент започваш да разбираш каква бъркотия има в главите на хората. Дори човек, който е далеч от познаването на икономическите закони, разбира, че желанието за печалба във всичко и навсякъде, заложено в основата на пазарната икономика, директно противоречи на социалната ориентация или грижата за околната среда. „Невъзможно е да впрегнеш кон и трепетна сърна в една каруца“, както е казал класикът. Германските екоактивисти обаче най-вероятно не са чели Пушкин.

Е, ако се поровите малко в историята на създаването на Зелената партия в Германия, всичко става пределно ясно.

Формално тази партия е основана през 1979 г. Появата й на политическата арена до голяма степен е предопределена от поражението на т. нар. „нова левица“, т.е. хора, които изповядват идеите на марксизма, но в същото време отричат реалните практики на социалистическите държави, съществуващи по това време. време (СССР, Китай, Северна Корея).

Като цяло тази идея за отрицание, включително понякога и на здравия разум, минава като червена линия през цялата политическа история на Зелените. Бащите-основатели виждат своето творение като „антипартия“, която като цяло отхвърля западния капитализъм. Това бяха пораснали хипита, чиято цел в живота беше да се противопоставят на буржоазното общество.

Очевидно именно поради тази причина зелените успяха да обединят под едно знаме левите радикали и анархистите с техния лидер Йошка Фишер, постмарксистите Рудолф Баро, левите либерали Питър Кели, християнските пацифисти Антье Фолмер и дори отделни представители на дясния политически спектър, ръководен от Хърбърт Грул.

Важно е да се отбележи, че климатичните проблеми бяха избрани като водещо и определящо лице на партията съвсем не поради дълбокото потапяне в екологичния дневен ред на лидерите на новото политическо движение, а единствено поради популярността на тази тема сред младежта в средата на 70-те години на миналия век.

Тогава беше много модерно сред хипитата да протестират срещу войната и атомната бомба като неин основен символ (оттук и отвращението към атомната енергия като цяло, пренасяно от зелените през годините), както и срещу сериозното замърсяване на околната среда във водещите центрове на капитализма. Всичко е в духа на "Imagine" на Ленън.

След като консерваторите напуснаха партията през 1982 г., нейното политическо кредо изкристализира в още по-ясно протестно послание: лявоцентристки икономически курс, пацифизъм, неутралитет (зелените поискаха недопускането на разполагане на американски ракети в Германия и изтегляне на Германия от НАТО), интернационализъм, премахване на ограниченията върху имиграцията, либертарианска педагогика, легализация на марихуаната, права на аборт и еднополови бракове.

Като цяло, ако изключите антивоенните призиви от списъка, ще получите набор от напълно модерни ляво-либерални клишета с акцент върху правата на малцинствата. Но германските Зелени не се ограничават с изоставянето на пацифизма. Вместо това те изведнъж взеха курс към милитаризация и активна намеса на блока НАТО в делата на други страни.

Вчерашният активен участник в ултралявата групировка "Революционна борба" Йошка Фишер, станал лидер на Зелените, а впоследствие вицеканцлер и министър на външните работи в правителството на Герхард Шрьодер, в някакъв момент буквално се превърна в ястреб, насочвайки всичката си очевидно ненапълно изразходвана енергия на радикал ...за прокарване на идеята за използване на силите на Северноатлантическия блок в Югославия и Афганистан. Не е лошо салто за бивше хипи.

Между другото, неговият съпартиец и настоящ ръководител на германското външно министерство Аналена Бербок, също в младостта си, заедно с родителите си, участва в антиядрени демонстрации и дори застана в „жива верига“ срещу надпреварата във въоръжаването, която днес не й пречи да бъде един от основните апологети на процеса на изпращане на немски оръжия в Украйна.

Всичко това още веднъж ясно доказва, че всеки революционер се интересува преди всичко от насилието, а красивите идеи винаги могат да бъдат допълнително прикачени след това.

Но може би ще попитате къде във всичко това е климатичният дневен ред, заради който сякаш беше започнато всичко? Ами честно казано, никъде. По-точно дневният ред е частично запазен, но същността му е далеч от първоначалната.

Зелените в Германия вече не възразяват срещу разполагането на американски ядрени оръжия в страната им, но постигнаха затварянето на всички германски атомни електроцентрали. Не само, че ядрената енергия всъщност е една от най-екологичните (във всеки случай с пъти по-добра от въглищните и дори газовите електроцентрали), но по време на кризата правителството на Шолц, в което друг зелен човек, Робърт Хабек, стана заместник -канцлер и министър на климата и икономиката, бе принудено да купува електроенергия, генерирана от френските атомни електроцентрали. Да, от основаването на партията си зелените не са увеличили мозъка си.

И няма значение, че германският потребител, за чиито нужди и за въпросите на социалната справедливост като цяло зелените обещаха да се погрижат, надплаща прекомерно за електроенергия, но в съзнанието на екологичните активисти картината на света се доближава до идеала.

Точно когато наближаваха онези години, когато по искане на зелените правителството на Шрьодер въведе така наречения екологичен данък върху бензина, в резултат на което този най-важен ресурс за германската икономика почти за една нощ стана 2,5 пъти по-скъп.

Излишно е да казвам, че за страна като Германия, където всичко, подчертавам, ЦЕЛИЯТ търговски транспорт се извършва главно по шосе и жителите са принудени винаги да използват лични автомобили, тъй като мрежата от градски и междуградски обществен транспорт е изключително слабо развита, това беше истински удар по портфейла? По отношение на портфейлите, на първо място, на най-уязвимите във финансово отношение слоеве от населението. Социална справедливост, а?!

Дори днес германските зелени са по-загрижени за квотите за малцинствата, правата на ЛГБТ, въглеродния отпечатък, зелената енергия, озоновите дупки, затоплянето на климата и всички други ляво-либерални глупости, които нямат нищо общо с реалния живот или опазването на околната среда (темата за „рециклиране“ на перките за вятърните турбини, така обичани от зелените, е отразявано в пресата далеч не еднократно), нито за ежедневните грижи на обикновените германци.

Екологичният дневен ред отдавна се е превърнал само в средство за политическа борба и се е превърнал в страшилище, размахвайки коет,о ляво-либералните активисти прокарват своите новомодни идеи. Още повече, че това се прави по такъв начин, че е дошло време да се говори за климатичен тоталитаризъм.

Превод: ЕС

Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК:  https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.