/Поглед.инфо/ Обявлението за извеждането на американските войски от Сирия стана за Доналд Тръмп начин да даде урок на Израел, да укрепи съюзничеството с Турция и да хвърли от раменете на САЩ товара на отговорността към проблемите в този регион, твърди в интервю за Atlantico специалистът по Близкия изток Роналд Ломбарди. Ако това действие предизвика проблем за Москва, единствената останала в региона влиятелна държава, която е принудена да решава всичко сама, Вашингтон ще може да се радва.
Обявеното от Тръмп извеждане на американските войски от Сирия дава възможност за пореден път да се убедим, че ръководителят на Белия дом държи на своите предизборни обещания, отбелязва на страниците на Atlantico историкът и експерт по Близкия изток Роналд Ломбарди. Както напомня събеседникът на изданието, още по време на борбата за президентския пост Тръмп неведнъж осъжда своите предшественици за „интервенционализма“ и нееднократно обещава да изведе войската от региона, но съветниците и представителите на генералния щаб го уговарят да изчака.
Предвид, че „Ислямска държава“, борбата срещу която бе официалната цел на американското присъствие в Сирия, е на практика разбита, а петролните ресурси на Персийския залив са загубили за САЩ своята значимост предвид растящата енергийна независимост на Америка, Тръмп е решил, че това е подходящ момент за извеждането на войските. Освен това, според специалиста, това решение е начин „всичко да се постави по местата му“ в отношенията на САЩ със съюзниците, на които ръководителят на Белия дом повече няма доверие и по отношение на които „губи търпение“.
Макар и на пръв поглед тази еднолична крачка на американския лидер да изглежда като „подарък“ за Русия, оставаща единствената велика държава в региона, трябва да се разбере, че американското присъствие в Близкия изток си остава значително, отбелязва експертът. Америка има големи военни бази в ОАЕ, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, Турция и Пакистан, а корабите на Пети и Шести флот на ВМС на САЩ продължават да патрулират в Средиземно море и Персийския залив.
При това извеждането на американските войски от Сирия може да сложи началото на „регионален Ялтенски договор“ между Москва и Вашингтон, защото тези два играча, въпреки произведеното впечатление, всъщност имат интерес регионът да е стабилен.
На Русия ѝ е нужен мир в Сирия, за да спре проникването на „вируса на ислямизма“ вътре в своите граници, а на Америка той ще даде възможност „спокойно“ да се заеме с Азия. Така полагането на този товар на раменете на Русия е начин за американците „да си измият ръцете, изхвърляйки от себе си проблемите на толкова отдалечен от тях свят“, убеден е Ломбарди. „Някои от тях, може би, тайно се надяват, че Русия ще претърпи в това неуспех, кой знае“, отбелязва събеседникът на Atlantico.
Според експерта днес „Путин няма достатъчно финансова мощ за да може сам да постигне толкова желаната стабилност“ и остава неясно дали Китай ще подкрепи този негов проект. При това Русия вече е успяла да стане новия „водещ на играта“ и посредник при решаването на конфликтите в региона, не само „благодарение на своя реализъм, прагматизъм и прекрасно познаване на исляма и арабския свят“, но и благодарение на своята вярност по отношение на съюзниците, които тя, за разлика от американците, не изоставя. „А в арабския свят това значи значително повече, отколкото може да си помислите“, подчертава експертът.
На пръв поглед изтеглянето на САЩ от Сирия открива широк простор за действие на Иран, което вече предизвиква притеснение у американските съюзници, на първо място на Израел и Саудитска Арабия. В отсъствие на американския контингент Тел Авив остава сам в противостоенето срещу Техеран, въпреки ефективността на руско-израелското координиране с цел да се сдържа иранското влияние в региона. Според Ломбарди желанието „да се изпрати сигнал“ на израелския министър-председател Нетаняху може да бъде една от причините за решението на Тръмп да изведе войските. Според експерта, стопанинът на Белия дом „е започнал да губи търпение“ по отношение на главата на израелското правителство, продължаващ да игнорира американските искания относно израелско-палестинския мирен договор- дори след множеството „бонуси“, получени от Тръмп.
Основните губещи от изтеглянето на американските войски са кюрдите, за които подобен ход на съюзниците е истинско предателство. Към днешна дата кюрдите контролират около една трета от територията на Сирия. Въпреки факта, че те продължават да получават подкрепата на Израел, частни американски наемници и малкото специални сили на западните страни, в дългосрочен план те ще трябва да избират между политиката „колкото по по-лошо, толкова по-добре“, което означава освобождаване на радикалните ислямисти от плен и по-тесни връзки с Асад и Русия.
„Очевидно може да се каже, че кюрдите са били жертвани на олтара на турско-американския съюз“, смята Ломбарди. След като американците излязат, турците получават „картбланш за решаване на кюрдския проблем“. Въпреки че Израел и Саудитска Арабия са основните съюзници на Съединените щати в Близкия изток, съюзът с Турция, влиятелна сила в „сунитския свят“, която е член на НАТО и има най-силната армия в региона, е незаменим за Америка. Според експерта „Тръмп не е глупав“ и разбира риска за нестабилност в Саудитска Арабия в близко бъдеще, а също така е имал възможността да оцени „ефективността“ на военните ѝ във войната в Йемен.
Оттеглянето на американските войски, наред с други неща, се превърна в „начин за коригиране на ситуацията“ след прекомерното сближаване на Турция с Русия и Иран, както и възможност Русия да се „обърка“. Сега Москва ще трябва да „удвои дипломатическите си усилия“, за да сдържа Анкара, да спаси завоеванията на Дамаск и да се опита отново да събере всички регионални играчи на масата за преговори.
Превод: В.Сергеев