/Поглед.инфо/ “Шоковата стратегия” е политика на разрушаване на обществени блага и на драстично намаляване на свободите, провеждана след тежка икономическа, политическа или екологична криза, атентат или война. Тя се вдъхновява от техниките на промиване на мозъка и сетивно лишаване, прилагани от ЦРУ, целящи да разрушат паметта на субекта, да унищожат способностите му за съпротива и да получат “бяла страница”, върху която да се напише една нова личност. Когато това е население, става дума да се направи “табула раза” на миналото, свеждайки до нула публичното наследство на една страна, нейните социални и икономически структури, за да бъде изградено ново общество.

Лишени от своите ориентири, буквално в състояние на шок, жителите, жертва на подобно третиране, се оказват ограбени от своите публични блага (образование, здравеопазване, пенсии) и от своите свободи от олигархията и нейните елити, без да могат и да искат дори да се защитят. Чилийците при диктатурата на Пиночет или аржентинците при тази на Видела, руснаците, жертва на “шоковата терапия” на Борис Елцин, иракчаните, жертва на кампанията от интензивни американски бомбардировки през март 2003 г., наречена “Шок и ужас” (Shock and Awe), народът на Луизиана, жертва на циклона Катрина, американците, жертва на обира от 11 септември ( l’escroquerie du 11 septembre) и неговите задушаващи свободата отклонения, либийците или сирийците в плен на международния тероризъм, украинците, жертва на държавния преврат made in ЦРУ, южноафриканците, китайците или поляците, жертви на неолибералната контрареволюция,… дълъг е списъкът с всички онези, послужили за опитни свинчета на тази доктрина, замислена в лабораторията на Университета “МакГил” в Монреал. Тя временно пощади Западна Европа… до кризата с ипотечните кредити от 2007-2008 г.

Добре дошли в Гърция, европейска лаборатория на “капитализма на катастрофата”, където са тествани границите на човешката съпротива: (официална) безработица от 25 на сто (повече от 50 на сто при младите), една трета от населението, живеещо под прага на бедността, повече от една трета без здравни осигуровки, публични услуги в упадък, лекувани с драконовски икономически мерки, публично наследство (археологически обекти, острови, гори, летища, газови или електрически компании…), продавани за залък хляб на частни фирми… и население с последен дъх, станало неспособно да се защитава. Причината за тази капитулация? Травматизмът, предизвикан от насилието на кризата, наложена на гръцкия народ от банковата олигархия, подкопава всяко желание за съпротива на систематичното разрушаване на публичната сфера: “Да се изчака широкомащабна криза, след това, докато гражданите са все още в шок, да се продаде държавата парче по парче на частни интереси преди да се уредят, за да увековечат “реформите” набързо [1]” е добро резюме на онова, което понасят гърците. Този истински финансов държавен преврат изискваше няколко фази на подготовка, чийто завършек е сегашната заплаха от неизбежен фалит на страната, прелюдия към поставянето й под финансова опека. Разказ за една (гръцка) трагедия в 5 действия.

1-во действие: създаване на условия за кредитна криза (2000-2007 г.)

В началото на миналото десетилетие САЩ се впускат в безграничната кредитна лудост. Хората, които вземат заеми, дори неплатежоспособните, сключват договори за все по-рисковани заеми за покупка на недвижим имот и най-често с променлива лихва. В първите години лихвите са ниски и хората, които вземат на заем, могат лесно да ги изплащат, но постепенно на нарастването им все по-голям брой хора вече не могат да изплащат заемите си за покупка на недвижим имот и са принудени да го продадат, сваляйки така пазарните цени, което е първият етап от кризата. Тези “токсични” заеми (защото има висок риск да не бъдат изплатени) са компилирани с други финансови продукти, ползващи се изкуствено с най-високата оценка (ААА) на рейтинговите агенции, за да бъдат впоследствие обменяни на борсите по света. Американската инвестиционна банка “Голдман Сакс” е един от пионерите в създаването на тези “ипотечни кредити”. Внезапно спиране през пролетта на 2008 г.: домакинствата заемополучатели вече не могат да изплащат заемите си заради нарастването на лихвените проценти, балонът на частното задлъжняване се спуква и системата се сбръчква. Финансовата система е заразена от тези гнили акции и заразяването е бързо: стойността им рухва, доверието на инвеститорите пада и системата на междубанковия заем бързо е замразена. За банковата олигархия печалбата е тройна: след като е извлякла печалба от лесния кредит в първата фаза, тя създава условията за изкуствена криза, която ще задължи държавите (т.е. публичните пари) да ги измъкне от финансовото затруднение  във втората фаза и тя ще увеличи многократно своите печалби, поставяйки цели страни под своя зависимост, благодарение на задълбочаването на държавните дългове и надуването на лихвените проценти за тяхното финансиране в третата фаза.

2-ро действие: отприщване на криза на дълга (есента на 2008 г.)

Онзи, който отприщва т.нар. криза “с ипотечните кредити” е известен. Администрацията на Буш национализира AIG и “Банк ъф Америка”, изкупува “Мерил Линч”… но отказва да спаси инвестиционната банка “Лемън Брадърс”, която обявява фалит на 15 септември, предизвиквайки с това пропадането на всички световни борси. С това решение финансовият министър Хенри Полсън с един куршум уцелва три заека: той жертва пряк конкурент на “Голдман Сакс” - банка, на която е бил президент между 1998 и 2006 г. и чийто интереси продължава да защитава тайно -, и създава условията за провиденциална финансова криза, като същевременно ограбва публичните пари от печалбите от частните банки, благодарение на “плана Полсън”.

3-то действие: създаване на банкова криза в Европа (2008-2009 г.)

Представен съвместно от Федералния резерв и Министерството на финансите, “планът Полсън” за откупуване на токсичните американски активи на обща стойност 700 млрд. долара, е гласуван в американския Конгрес, но без да успее да убеди инвеститорите. CAC40 и “Дау Джоунс” преживяват историческо рухване през “черния понеделник” (6 октомври 2008 г.). За да бъдат успокоени пазарите, се налага седем световни централни банки (САЩ, Европа, Великобритания, Канада, Швеция, Швейцария и Китай) да се споразумеят да намалят лихвените си проценти с половин пункт.

4-то действие: превръщането й в икономическа криза (от 2009 г.)

Финансовата криза бързо става икономическа криза. Много страни влизат в рецесия, потреблението на домакинствата спада, предприятията понасят огромни загуби и са принудени да съкратят наличния си състав или фалират, безработицата експлодира: от есента на 2008 г. до края на 2009 г. лихвата във Франция нараства от 7,9 на 10 на сто, в САЩ тя е удвоена от 5 на близо 10 на сто и се утроява в Гърция от 8 на повече от 24 на сто. Особено засегнат е автомобилният сектор. В САЩ американският гигант “Дженерал Мотърс” обявява фалит през юни 2009 г., само три месеца след “Крайслер”.

5-то действие: “Голдман Сакс” вече може да сложи пионките си в Европа…

Гърция изигра ролята на Троянски кон в европейското банково ръководство.

Първи етап: вкарването й в еврозоната. За това се постара активно банката “Голдман Сакс”, прикривайки нейните сметки (en maquillant ses comptes), за да подцени вече високите й дългове и дефицит, а именно чрез извънбалансово финансиране.

Втори етап: предизвикване на криза на европейския дълг, задушавайки финансово Гърция (en étranglant financièrement la Grèce) чрез нарастване на лихвените проценти и очакване на заразяване на други държави.

Трети етап: поставяне на свои пионки в държавите, най-силно засегнати от кризата на дълга, която започва през пролетта на 2010 г.: Лукас Пападимос, новият гръцки премиер, Марио Монти, новият италиански министър-председател (назначен, а не избран), и Марио Драги, новият президент на Европейската централна банка, са и тримата кадри на “Голдман Сакс”. 

Лукас Пападимос беше гуверньор на Гръцката национална банка от 1994 до 2002 г. и в това си качество активно участва в операциите по злоупотреба с пари, извършвани от “Голдман Сакс”. 

Марио Монти е международен съветник на “Голдман Сакс” от 2005 г. и е назначен в Европейската комисия. Той е също президент за Европа на Тристранната комисия и член на Билдербергската група, две глобалистки организации. Той е също така един от членовете създатели на групата “Спинели”, тинк-танк, който иска да прокара европейския федерализъм. 

Марио Драги е бил вицепрезидент на “Голдман Сакс” за Европа между 2002 и 2005 г. и в това си качество е подозиран, че е позволил прикриването на част от държавния дълг от гръцките сметки, като ги е преувеличил.

Четвърти етап: подчиняване на най-крехките държави, като им се отпускат неизплатими помощи с много високи лихви. Пред риска от държавен фалит, инвеститорите налагат на изпадналите в затруднение държави, които не могат да се финансират, неизпълними лихви върху заемите. Тези последователни планове са придружени от драстични условия за сурови икономически мерки, поставящи в опасност социалното равновесие на страните ( mettant en péril l’équilibre social des pays). В Гърция социалната сигурност е накъсана на парчета, събирането на боклука вече не е осигурено, музеите затварят един след друг, обществената телевизия вече не излъчва, книгите изчезват лека полека от училищата, деца падат от глад (enfants tombent d’inanition)… Заплатите в частния сектор намаляха с 25 на сто през 2011 г., брутната минимална заплата е сведена до 586 евро, което намалява средната заплата на 803 евро през 2012 г., след това на 580 евро през 2013 г., т.е. равностойна на средната китайска заплата (salaire moyen chinois). Гърция вече се смята за страна от Третия свят (pays du Tiers-Monde).

Всички заеми, отпуснати на Гърция, са толкова малко способни да съживят икономиката й, защото до голяма степен са заграбени от финансовата олигархия (en grande partie captés par l’oligarchie financière): гръцките банки (58 милиарда), кредиторите на гръцката държава (101 милиарда), повечето банки и инвестиционни фондове получават основната част от помощите, отпуснати от ЕС и МВФ от 2010 г. насам, т.е. 207 млрд. евро. Три четвърти от отпусната помощ не отиват в полза на гражданите, а, пряко или непряко, във финансовия сектор. Проучване (étude) на Attac Autriche показва, че само 46 милиарда са послужили за спасяване на публичните сметки - и винаги под формата на заеми, докато същевременно 34 милиарда са били отпуснати от държавата на нейните кредитори като лихва по дълга. Или как да се трансформира частният дълг, държан от банките и кредиторите, в публичен дълг. Незаконният характер на дълга и неспособността на страната да го изплати не разубеждават Тройката да наложи на гръцкия народ нови мерки на сурови икономии, някои от които са откровено противоконституционни (tout bonnement anticonstitutionnelles). Ясно защо: истинските причини за тази найсточивост са другаде. Да бъде свалено правителството на “Сириза”, главното препятствие пред проекта за задушаване, а след това поставянето под финансова опека на Гърция, е значителен залог, защото е пример за другите страни от Европейския съюз, в частност за Испания, изкушена да последва същия път (tentée de suivre la même voie). Той обяснява именно защо кредиторите на Гърция са още по-взискателни (encore plus exigeants) към правителството на Ципрас, отколкото към предишните.

… прелюдия към световна финансова диктатура

Ще бъдат ли скоро разпространени в целия континент политиките на сурови икономии на Тройката? А оттам и в целия свят?

Този истински рекет, наложен на държавите (и следователно на населението им) стана възможен чрез различни европейски договори: договорът от Маастрихт, който превръща Европейската централна банка (ЕЦБ) в гарант на общата валута и изпълнител на монетарната политика (член 105) и договорът от Лисабон, който установява забраната, наложена на националните банки на страните-членки, както и на ЕЦБ, да финансират пряко държавните дългове и подчинява държавите на апетитите на частните банки (2) (член 123 (article 123). В мерника на тези договори: националният и народен суверенитет, главната спънка пред световното управление на финансите. Вотът на отказ на референдумите за Европейската конституция, било то във Франция, Холандия или Ирландия, не попречи на Европейската комисия да ги наложи. Все повече важни решения за Европа се вземат от неизбраните чиновници и лобисти, въпреки ясно изразения избор на гражданите… в редките случаи, когато са се допитали до тях.

Народният или национален суверенитет са преки препятствия пред финансовото хищничество? Тогава е достатъчно чисто и просто да бъдат ликвидирани! За да стане приемливо намаляването с една трета на нашите заплати, така както препоръчва “Голдман Сакс” (la baisse d’un tiers de nos salaires comme le préconise Goldman Sachs), олигархията иска да постави авторитарни режими в Европа. “Дж. П. Морган” смята сериозно, че ще бъдат необходими мащабни политически реформи, отменящи следвоенните защитни демократични буржоазни конституции (des réformes politiques d’ampleur abrogeant les constitutions démocratiques bourgeoises), за да се премахне противопоставянето на непопулярните мерки на сурови икономии, които се задават. 

Силната социална тревога, предизвикана от кризата, изигра ролята на спирачка пред издигането на искания - през 2011-та, първата година от кризата на дълга, имаше зрелищен спад на броя на стачните дни във Франция (2011 première année de la crise de la dette a vu une baisse spectaculaire du nombre de journées de grèves en France) и най-опустошителните реформи за трудовия свят, Националното междупрофесионално споразумение, Пактът за отговорност и законите “Макрон”, минаха без проблеми, докато преди кризата щяха да предизвикат масово противопоставяне - но олигархията иска да отиде по-далеч и по-бързо (veut aller plus loin et plus vite) и е готова да използва всички средства, за да разбие социалната съпротива. 

По-добре се разбира смисълът на усилията, положени от правителството при Франсоа Оланд, за дестабилизиране на традиционния семеен модел: атакувайки самото понятие за родство (la notion même de filiation), се създават крехки индивиди, без история и памет; преразглеждането на половата идентичност, се заличава един структурен ориентир; разрушавайки семейната солидарност, се улеснява възшествието на утрешните диктатури, които ще обслужват интересите на глобализираните финанси. Превръщането на миналото в табула раза, откъсвайки индивидите от техните социални корени, е целта на “шоковата стратегия”. Гърция и нейното опустошено публично наследство ще бъде именно лаборатория на една нова форма на особено разрушителна диктатура, която банковата олигархия ще наложи на цяла Европа.

(1) Naomi Klein, La stratégie du choc. La montée d’un capitalisme du désastre, 2007.

(2) Това е положението във Франция след Закона Помпиду-Жискар от януари 1973 г., който забранява на държавата да се финансира от Френската национална банка.

Никола Бургоан, bourgoinblog.wordpress.com

 

Превод от френски: Галя Дачкова