/Поглед.инфо/ Особеният път на Русия, който не й позволява да върви заедно с Европа и Америка, нещо толкова желано от руските либерали - това не са нейните имперски амбиции, дори не руската самобитност, националните, историческите и културните й разлики от другите страни и народи.

Този особен път е нейният осъзнат и изстрадан стремеж да върви към Бога под Неговото, Божие водачество.
Когато ние се отклонявахме от този път, ни постигаха велики беди, а когато вървяхме твърдо по него - нашето Отечество крепнеше и се засилваше.
Когато призоваваме другите народи да вървят заедно с нас, не им натрапваме нашия начин на живот, вкусове и традиции; ние ги призоваваме просто да вървят в същата посока, към която се стремим и ние - в Царството Небесно.

Именно това не се харесва на всички...

За каквото и да спорим със Запада и с нашите руски либерали, това, всъщност, е спор винаги за едно и също: дали има или няма Бог. И ако няма Бог, ако човек се е появил случайно от купчина космически боклук - тогава са прави те, и ние трябва да приемем техните правила и условия, защото те са си устроили живота по-добре от нас.
Но, ако има Бог, ако съществува всесилен, премъдър и вечен Творец на Небето и Земята, на ангелите и на хората - тогава те не са прави.

Защото "Родител №1" и "Родител №2", до което "постижение" се "издигна" Западът - това не може да бъде от Бога, не се съгласува с Неговия замисъл за Човека, и то не може да не се разбира.
Ние не твърдим, че сме прави във всичко, защото за много неща не сме прави. Нашата неправота е в нашата леност, в неумението ни достойно да устроим земния си живот, в замърсените градове и паркове, в нежеланието да довършваме започнатите начинания въпреки обилието от гениални озарения. За много неща не бяхме прави в историята си, не сме прави и сега. 
Но ние притежаваме онова безпогрешно нравствено чувство, което не ни позволява да наречем Злото "добро", черното - "бяло", тъмнината - "светлина".
Дори, когато творим безобразия, ние не ги наричаме "подвизи", както правят на Запад.
Ние разбираме какво не е хубаво да се върши, на какво не бива да се учат децата и какво не бива да се записва в учебниците и законите - което са забравили на Запад.
Източник на това разбиране, на това чувство може да е само Бог - а сега Западът губи спасителното чувство.
В света на хората винаги е имало грях; великите християнски светци винаги са смятали себе си за най-големи грешници: "Паче всех человек окаянен есмь..." И не, защото са били най-лошите, но понеже най-добре са умеели да виждат греховете си. Когато човек загуби способност да вижда греха - тогава губи разума си.

Но сега Западът премина границата, която никой никога не е пресичал: грехът не само се признава за нещо нормално, но и се издига до ранг на закон. Нещо повече: под страх от наказание се забранява грехът да бъде разобличаван, дори да бъде наричано "грях" онова, което е нарушение на Божиите заповеди. Хората, които творят такива закони, недвусмислено се противопоставят на Бога - и това трябва ясно да се вижда от онези в Русия, които се увличат по либералните идеи. Не бива да се заблуждаваме, като казваме: "Нищо, ще изтърпим гей-парадите, но затова пък ще имаме пълна свобода, демокрация и материално благополучие".

Всичко това е измама.
Красивата фасада прикрива мрачната реалност.
Онези, които искат да следват измамата - а сред тях има мнозина известни и почитани хора, дори такива, които наричат себе си "християни", се отвръщат от Бога. Това трябва да се разбере ясно - и щом човек е решил да тръгне по този път, то да върви с отворени очи. Няма място за заблуда. Днес вече всички маски са свалени.
Самите ние не сме били прави за доста неща в историята. Ние, руснаците, руският народ, съблазнени от чужди идеи, в продължение на десетилетия преследвахме Бога, разрушавахме Неговите храмове, убивахме Неговите служители. Но дори тогава ние се борехме не срещу Бога - а просто, сякаш неразумни твари, бяхме престанали да вярваме в Него, забравихме и Него, и своето предназначение като човеци, увлечени от земния живот.

Ние се опитвахме да построим рай на Земята без Бога, Когото смятахме за измислица, за заблуда, дошла от нашите невежи предци. Ние се борехме срещу митовете за Бога и не ни достигаше мъдрост да разберем, че дори най-нелепите митове не се появяват на празно място и, че да решим как Творецът на Вселената бил наивна измислица, е все едно да признаем за наивна измислица и Вселената, и самите себе си.

Но все пак наследихме нашите нравствени норми именно от християнството, а "Моралният кодекс на строителя на комунизма" го преписахме от 10-те Божии заповеди.
Но сега вече онези, с които спорим, съвсем сериозно са се захванали да се борят срещу живия Бог и се опитват да Го прогонят от живота. "Родители №1 и №2" - това е само върхът на айсберга, но също така е и безспорен признак, следван от други, които стават все повече. На Запад също се опитват да построят свой "идеален свят" - затова и вече не приказките за Бога, не митовете, а самият Бог, жив и действащ, им пречи. На тях също им струва, както ни е струваше някога и на нас, че САМИ могат да направят всичко по-добре.

Това се е случвало и преди в историята на човечеството. Но нима никого не е научил нашият горчив опит - когато Русия се отказа от Бога, загуби вяра в Него и беше заляна в кръв, а народът й стана един от най-бедните и безправни народи в света? На всичко отгоре ние тогава се борихме не срещу самия Бог, а само срещу митовете за Него... 


Нашата неправота е във временния живот, неправотата на Запада - във вечния. Ние не омаловажаваме вината си, защото временният живот също е живот и трябва да бъде устроен достойно, разумно, справедливо, защото това е училище за бъдещия живот и едновременно изпит за способност за вечния живот. Но западните хора забравят за вечния живот; всичките им сили и помисли са насочени към устройването на временното битие и те отхвърлят Божиите норми и заповеди, като се опитват да създадат нови принципи и правила по собствено усмотрение. Какво ги оправдава? В края на краищата, от гледна точка на Вечността каква е ценността на икономическата и военна мощ, на онова, което наричаме "научно-технически прогрес".
Нима този "прогрес" носи щастие? Нима днешният човек е по-щастлив от онези, които са живели в миналите векове? Целият този "прогрес" представлява само патерици, инвалидни колички за нас, които сме сътворени по образ и подобие Божии, и само във временния си земен живот сме с по-малки способности и възможности, тъй като все още не умеем да ги използваме за благи дела. И, когато четем в Библията, че всичко преминава и отминава, може да сме сигурно, че става дума най-вече за нашите научни и технически постижения - но не и за Божиите заповеди.

Западът, който ни е изпреварил в микроелектрониката, може да е гордее само с това, че умее да извлича търговска печалба от нещата, които ние хвърляме насред пътя, защото сме решили проблема по принцип: по-нататък този път на търгашеството и печалбата не ни е интересен. Да, вярно, че това също не е хубаво - да не довършваме начинанията си, но нима е достойно за похвала, че хората са готови да потъпчат вечните ценности на безсмъртната си душа заради любовта си към златния телец, която любов обуславя успехите в икономиката?
Това ли са достойните плодове на т. нар. "прогрес": "Родител №1" и брадатите жени?
Дали не точно за този свят, който днес е построен на Запад, говори съвременния ни Еклисиаст, свети Николай Сръбски: "Наистина, познавачите на този свят знаят всичко, освен това, че слуги на сатаната. А сатаната дяла за нас скáла на ценностите от дървото на познанието, с която ще се озовем в подземния свят".

Наши съграждани, братя по кръв и вяра, които са се разделили с нас и са отделени от нас, искат да отидат там, да се слеят с преуспяващия и, както на тях се струва, благополучен и щастлив Запад.
Не Русия - но сам Господ е дарил на хората свобода на волята, включително и свободата да не бъдат с Него. Но също и Бог може да не бъде с онези, които безстрастно опитват да разрушат Неговия замисъл за Човека. Излишно е да се заблуждаваме заличаването на думите "майка" и "баща" нямало особено значение - нали пък ще има достатъчно материално изобилие?

А всъщност е важно не колко телевизора имаме у дома и каква марка е колата ни; много по-важно е накъде се стреми нашата душа.
Ако успеем да съчетаем едното с другото, материалното благополучие с любовта към живия Бог - колко красив щеше да бъде дори сегашният ни живот!
Но няма как да си въобразяваме, че сме заедно с Бога - а да отричаме Неговите замисли и заповеди...
Русия, която преди време се беше отказала от Бога - днес е почти единствената страна, където се строят и строят нови църкви, укрепва молитвата; единствената страна, която защитава Божията правда.

Нима Западът не вижда, че именно Русия е неговата надежда за спасение, може би последната?

Онези, които се опитват да избягат от Русия в смъртоносните прегръдки на Запада, е по-добре да си отворят очите: те отиват при онези, които вървят по път, различен от Божия.
И нека, преди да тръгнат, да помислят: дали желанието да бъдат граждани на Евросъюза или Америка си заслужава да се откажат от Небесното гражданство.

Превод: Любомир Чолаков