/Поглед.инфо/ Забавно е, че повечето глобалисти се смятат за категорично прогресивни хора. А своите критици - съответно, диви ретрогради, които стоят на пътя на светлото бъдеще. Но може да се зададе един хубав въпрос:
Ако става дума за държавното устройство, то кой е по-прогресивен, привърженикът на деспотизма, на диктаторския модел или човекът, който се бори за повече свобода и равни права?
Държавите в историята на човечеството преживяват различни епохи и винаги се движат към по-демократично устройство и тези модели, които дават на всеки по-широки възможности за самореализация, побеждават. Така ни казват либералите-глобалисти. Но тогава защо те така настояват за диктаторски глобализъм? Това е непоследователно.
Да погледнем ретроспективно на това. Първо възникват селищата, повече напомнящи на днешните села. След това възникват княжества, замъци и край тях това, което повече напомня на днешните градове. А след това княжествата се обединяват в държави.
Създаването на единните държави на мястото на раздробените княжества винаги е било прогресивна крачка, раздробените княжества стремително изчезват от картите на света, без да издържат на конкуренцията.
И все пак тази прогресивна крачка винаги се извършва по много жестоки диктаторски методи: князете обичайно не горят от желание да се разделят с властта и да се подчиняват никому, което не е много прогресивно, но затова пък много логично.
А след това започва това, което е изнесено в началото на статията: държавите си конкурират една с друга и постепенно еволюират моделите на държавното устройство. Тук може да се отбележи един момент.
Създаването на държавата не отменя съществуването на княжествата, на градовете, на селата. Те остават, там остават местното самоуправление, само че пълномощията се предават отгоре, от столицата.
Но в хода на историята тези пълномощия обичайно постепенно се завръщат в регионите и градовете. За САЩ всеки либерал изрежда приказки какви са независими щатите и колко независими са градовете вътре в щатите. И това либералите смятат, че е добро. Защо? Защото е демокрация, право и всичко останало.
Присъства и последен момент, който трябва да се отбележи: обичайно държавите се създават с много кръв, което първо се смята за прогресивно, но след това новите прогресивисти започват борба за разкрепостяване и еманципация както на градовете и регионите („местно самоуправление”, така и на гражданите. И това е често по прогресивно от консервативния стремеж към диктаторските модели на държавно устройство.
Очевидно е, че сега човечеството преживява момента на поредното бурно окрупняване. Отбелязваме, че това „сега” са последните 300-400 години, а не 30-40.
Първите опити за глобализация са дълбоко диктаторски, никак не са демократични, страшно кървави – това са империите. Те излизат отвъд своите граници и започват да „глобализират”, по-точно да си прибират провинции. Без да ги включат в своя състав, те си вземат съществените пълномощия по управлението на тези различни територии и внедряват единни стандарти и методи за управление, но и не само.
Тогава прогресивните либерали идват и унищожават тези тоталитарни, диктаторски конструкции, защото те отнемат свободата на цели нации.
Тогава процесът е паралелен: от една страна, империите започнаха да действат по-меко, а от друга страна, започват да се появяват международни организации, които се опитват да реализират същата глобализация, но чрез демократични методи, а не чрез имперска узурпация на властта. Империите стават по-меки, а международните организации - по-строги и по-ефективни.
Трябва да се признае, че досега реалната глобализация все пак по-добре се осъществява от империите. Те отричат всяка демокрация, те управляват страните диктаторски, узурпирайки властта по правото на силния.
Забавно е, че по някаква причина диктатурата вече устройва либералните глобалисти! Те не дават на държавата да се намесва в делата на градовете и регионите, но обожават, когато някои държави-империи се намесват в делата на други по-малки и слаби държави.
Така че глобалистите са на позиции, колкото и да е странно, на „твърди държавници”, които вярват, че “бунтовните провинции” трябва да бъдат потиснати, трябва да се изгради единна администрация и “вертикална власт”. Просто за тях „държавата” е „световно правителство”, а „провинцията” са днешните държави.
А глобалистите посочват, че „злите държави” уж отнемат свободите на регионите и градовете, премахват „местното самоуправление”, но това е само за да отслабят държавите, които считат за врагове, отслабват ги отвътре и след това прилагат натиск отвън.
Глобалистите, без да се стесняват, залагат на най-тъпия и примитивен модел на имперската глобализация. Видите ли, това работи в течение на векове, затова и да не се пробва поредната империя, която под себе си да изгради Рах Нещо-си.
Мързеливи и късогледи задници, какво да кажа ... Не се учат от историята, не слушат, макар и да имат уши, не виждат, макар и да имат очи.
Все едно човечеството няма да се промъкне през етапа на регионалната глобализация! Няма да има през следващите векове “световно правителство”, а ще има регионални правителства. Европа изгражда своя ЕС, азиатците изграждат своите АСЕАН-и и други съюзи, арабите се опитват да се обединят. Вече е ясно, че ни очаква епохата на глобализация, но вече е видно, че тя засега ще бъде регионална.
В същото време международните организации ще поемат нещо. Едва ли нещо от типа на ООН, но Г-20 е наистина интересна платформа, която изглежда обещаващо.
В същото време ВАЖНО е, че държавите няма да изчезнат никъде! Нито сега, нито в перспектива. Както не изчезват градовете и княжествата. И дори нещо повече: непременно борбата за тях ще се смята за нещо прогресивно, както днес борбата за местното самоуправление. Между другото, това вече е в ход - в ЕС страните вече се бунтуват срещу диктатурата на Брюксел.
Строго погледнато, глобалистите днес са остарели, без да са го разбрали. Човечеството току-що е преминало следващия връх на глобализацията, когато глобализаторите можеха да се считат за прогресивни. Сега настъпва период на еманципация и освобождение и прогресивните са либералите, които искат повече права и свободи за тези, които са обединени, по справедлив достъп до благата и резултатите от това обединение.
Днес глобализаторите са ретрогради и консерватори, които мечтаят за миналите империи. Глобализаторите жадуват за силна ръка, за Цезар, който би могъл да събере всички на едно място..
Чудно ли е, че именно в Русия воят на глобалната империя е толкова силен? С нашата любов към „силната ръка”? Което те наричат „робска психология”. Самите наши вътрешни глобалисти са жертви на такава психология, само че те харесват ръката да е още по-силна, глобална. Те не могат да изхвърлят любовта си към царя-Цезар от своята природа, просто избраха друг цар. По някаква причина са решили, че ако този Цезар не е руски, тогава няма да има проблеми с „робската психология“.
Човечеството, разбира се, ще бъде допълнително консолидирано и държавите няма да останат на най-високото ниво на обединение, това вече е ясно. Но тези процеси няма да преминат по начина, по който искат примитивните и окаяни настоящи „глобализатори“. Историята ще се отърси и от радикализма и от болшевишкия ентусиазъм, от стремежа насилствено да се „цивилизоват” цели страни и народи.
Днес прогресът като начало е да се преразпределят тези ползи и тази глобализация, която вече се е състояла. Но в същото време е справедливо да се включат в модела на глобализацията интересите на онези страни, които не са били разглеждани преди това.
Между другото, не случайно Русия води тук: разрушихме Pax Britanica, освобождавайки огромен брой колонии, давайки им независимост, права и перспективи. Между другото, тези бивши колонии сега започват да процъфтяват и да движват световната икономика напред. В известен смисъл напредъкът на XXI-ви век е до голяма степен заслуга на Русия (в лицето на СССР).
Днес обаче продължаваме да правим същото: еманципация на жертвите на примитивната и глупава глобализация от най-баналния имперски тип, справедливото разпределение на правата и ползите от тази глобализация.
Днес ние сме прогресивните. А старите глобализатори не само са ретрогради, но и са съвсем изостанали, забавят бъдещето, живеят в миналото.
Превод: В.Сергеев