/Поглед.инфо/ 12 октомври 1960 г. в историята на международните отношения, както и в историята на ООН, остава забележима, включително поради добре познатата емоционално оцветена реч на първия секретар на ЦК на КПСС Никита Сергеевич Хрушчов от трибуната на Общото събрание на ООН, на нейната 15 -та сесия, проведена в Ню Йорк.

Мнозина, когато споменават речта на лидера на СССР в ООН, веднага ще си припомнят „историята с обувката, с която Хрушчов (като че ли) чукал по трибуната на Общото събрание на ООН“ - двусмислен епизод от епохата Студената война. Така че съветският лидер беше в ръцете с обувка, чукал ли е по подиума и ако да, защо?

Емоционалните речи на Никита Сергеевич, както и поведението му по време на тези изпълнения, не могат да бъдат отнесени към немногото изключителни примери на ораторско майсторство. Само че същата тази емоционалност и в известен смисъл неговата несдържаност като оратор запази образа му в паметта и също така все още кара мнозина да се обърнат към хрониките и да ги преглеждат отново. Някои се усмихват, други се замислят, трети правят аналогии с настоящото състояние на нещата в ООН, като не се спират толкова на личността на Хрушчов, колкото се позовават директно на контекста и фона на събитията, които се разиграха в ООН на 12 октомври 1960 година.

Днес в мрежата обикновено има много информация относно това дали Хрушчов е чукал с обувка на заседанието на Общото събрание на ООН. Позовавайки се на интервю с В.М. Суходрев (официалният преводач на съветската делегация и държавните и партийни лидери на СССР Хрушчов и Брежнев), със сигурност може да се каже, че обувката все пак е била в ръцете на Никита Сергеевич. Но той я е използвал не на грибената, а на масата, на която Хрушчов и представителите на Съветския съюз седяха на заседанието на Общото събрание.

Сама по себе си речта на Хрушчов беше много емоционална и последователна в духа на идеологията и лозунгите на комунистическата партия от този период. Ставаше дума за борбата срещу колониализма и ръководителят на съветското правителство обвини страните от НАТО, наричайки ги империалистически сили, за потискане на всякакви прояви на борбата на народите за свобода и независимост.

След предложението за приемане на Декларацията за предоставяне на свобода на всички колонии, представителят на Филипините отбеляза, че този документ трябва да се прилага и за страните от Източна Европа, които са под контрола на СССР, тоест реално лишени от независимост.

В отговор на тази забележка Хрушчов избухна. Той вдигна ръка, настоявайки да му даде думата, но този жест или не беше забелязан, или пренебрегнат. И тук се случи известният инцидент. За да привлече вниманието, той удари с юмрук по масата, но без да постигне реакция, започна да размахва обувката си.

Една от жените, обслужващи заседателната зала през този ден, разказа за това защо генералният секретар държеше обувката си в ръка: „Когато Хрушчов буквално имаше една крачка, за да отиде на мястото си, един от кореспондентите случайно стъпи на петата му, обувката падна. .. Бързо я взех, увих я в салфетка и когато Хрушчов седна на мястото си след миг, неусетно му подадох пакета под масата.

Между седалката и масата има много малко пространство. И да се наведе към пода, за да обуе или свали обувките си, пълният Хрушчов не можеше, коремът му пречеше. Затова седейки се чудеше какво да прави, въртеше обувката в ръцете си под масата. Е, когато се възмути от речта на друг делегат, той започна да чука по масата с предмета, който случайно се оказа в ръцете му. Ако тогава беше държал чадър или бастун, щеше да започне да чука с чадър или бастун. "

Когато Хрушчов се качи отново на подиума, той вече нямаше обувки в ръцете си. Размахваше с юмрук, но не чукаше потрибуната. Обувката, която се появи по -късно в ръката му на снимка в отделни вестници, не е нищо повече от фотомонтаж. Има само една снимка, на която генералният секретар седи на мястото си, а обувката лежи пред него на пюпитъра.

В отговора си Хрушчов нарече филипинския представител „лакей на американския империализъм“, /холуй американского империализма/ като отново постави преводачите в трудно положение. И в същото време той предложи „да вземем лопатата и да погребем империализма по -дълбоко“. Така се роди митът.

По един или друг начин, но остава безспорен факта, че докато стоеше на трибуната, съветският лидер не е ударял в нея с обувката си, а само изговори речите си емоционално. Но докато беше на масата, където седяха представителите на СССР, Никита Сергеевич все още държеше обувката си в ръцете си и чукаше с нея на масата, опитвайки се да привлече вниманието на председателя на Общото събрание и да протестира срещу речта на представителя на Филипините.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели