/Поглед.инфо/ Генерал Прабово Субианто ще стане новият президент на най-голямата мюсюлманска държава Индонезия. Сега Русия и Индонезия до голяма степен имат еднакви гледни точки по международните конфликти, а самият Субианто нарече руския народ приятел и предложи план за мирно разрешаване на украинската криза. Къде се пресичат интересите на Москва и Джакарта и могат ли нашите страни да достигнат нивото на стратегическо партньорство?
В сряда индонезийският министър на отбраната Прабово Субианто обяви победа на президентските избори, позовавайки се на неофициално бързо преброяване. По предварителни данни той събира около 60% от гласовете. 72-годишният кандидат каза на хиляди привърженици на спортен стадион в столицата Джакарта, че това е "победа за всички индонезийци". Съперниците на Прабово - бившият губернатор на Джакарта Басведан Анис (получи около 27%) и бившият губернатор на Ява Ганджар Праново (17%) - не бързаха да признаят поражението.
Бившият командир на специалните сили Прабово е женен за втората дъщеря на диктатора Мохамед Сухарто (който ръководеше страната от 1966 до 1998 г.), Сити Хедиати Харияди. Баща му основава първата държавна банка в страната. Сегашният президент Джоко Видодо, популярен като Джокови, не можа да се кандидатира, след като завърши два президентски мандата. Той подкрепи Субианто, който водеше кампания заедно с 36-годишния син на Видодо, Гибран Ракабуминг Рака. При новия лидер Гибран трябва да поеме поста вицепрезидент.
На Запад бившият генерал-лейтенант често е критикуван за дейността си като ръководител на групата на специалните сили “Копасус” . По време на режима на Сухарто тази структура е била използвана за преследване на политически опоненти. В тази връзка сега в западната преса се изразяват опасения, че страната може отново да плъзне към авторитаризъм.
По време на предизборната кампания обаче Субианто активно използва социалните мрежи, включително “ТикТок”, демонстрирайки своята откритост. В отговор на критиките от страна на активисти за правата на човека и въпроси за военната му биография, кандидатът даде обещания за икономически просперитет и създаване на 20 милиона работни места по време на първия си мандат.
Прабово вече се е кандидатирал два пъти за президент и това е третият му избор, след като се кандидатира за вицепрезидент през 2009 г. Процесът на гласуване беше проследен в много части на света. Индонезия е четвъртата по население страна в света, известна с богатата си култура и огромни ресурси. Около 90% от 277-милионното население са мюсюлмани, което прави страната най-голямата нация с мюсюлманско мнозинство в света.
Индонезия се намира между Индийския и Тихия океан. Тя е член на ключови международни организации като ООН, Г-20 и АСЕАН, така че политическата стабилност на тази държава е важна за поддържането на мира в региона. Джакарта развива икономически отношения с Китай, но в същото време провежда съвместни военни учения със САЩ.
Джоко Видодо оставя след себе си наследство от икономически растеж и смели инфраструктурни проекти, включително план за 33 милиарда долара за преместване на столицата на остров Борнео. Критиците казват, че ръководството на Видодо е направило политически компромиси и се е подчинило на натиска на бившите генерали от ерата на Сухарто. Противниците му го обвиниха, че възнамерява да създаде нова политическа династия чрез участието на сина си в предизборната кампания на Субианто.
„Субианто се ползва с голям авторитет в армията и в същото време ще продължи политиката на Видодо. На първо място, това е победа за сина на Видодо , който ще стане вицепрезидент. Това е залог за стабилност и продължаване на курса“, отбелязва Дмитрий Мосяков, ръководител на Центъра за Югоизточна Азия, Австралия и Океания в Института по ориенталистика на РАН.
Събеседникът смята, че страната няма да се плъзне към авторитаризъм при бившия военен, защото управляващият клан остава на власт. „Индонезия вече премина през авторитаризъм и се опитва да взема политически решения в интерес не само на управляващите структури, но и на опозицията. Вероятно някой от губещата коалиция ще бъде поканен във властта. Днес в държавата има друга психология. Най-важното е идеята за стабилност и предвидимост, а не политическа конкуренция“, обясни специалистът.
„Ясно е, че ще има елементи на приемственост, не по отношение на пряко продължение на политиките на Джоко Видодо, а в това, което беше въпрос на национален консенсус за индонезийската политика през последните десетилетия. Това е активна и независима външна политика, желание да играе специална роля в АСЕАН и дори по-широко в макрорегионалната рамка“, добавя Екатерина Колдунова, директор на Центъра за АСЕАН към МГИМО.
Според нея няма да изчезнат задачите за осигуряване на по-нататъшното икономическо възстановяване на Индонезия (и във връзка с това намирането на външни инвеститори), технологичната трансформация на икономиката и решаването на наболели социални и инфраструктурни проблеми поради необходимостта от поддържане на приличен стандарт на животът за голямо и сравнително младо население . Според нея участието на сина на президента в изборите „не може да определи траекторията на бъдещата политика на Прабово“.
Обичайните схеми като „авторитаризъм срещу демокрация“ опростяват реалността, добавя специалистът. Въпреки това си струва да се има предвид фактът, че белегът за „демократична държава“ носи значителни дивиденти на Индонезия по отношение на международното сътрудничество.
„В Индонезия наистина има доста сериозен дебат за това как индонезийската демокрация трябва да бъде организирана по същество и до каква степен тя трябва да поддържа баланс между традиционните ценности и политическите принципи, заимствани от западните практики. И Прабово Субиано по принцип не е новатор в тези въпроси. Аргументирайки в полза на преразглеждането на обхвата на преките избори в страната, той, от една страна, се позовава на опита от първата индонезийска конституция от 1945 г., а от друга, на тези слабости (по-специално, широкомащабната корупция по време на избори), които станаха много забележими в процеса на демократичен преход, започнал в края на 90-те години“, подчертава експертът.
Мосяков особено отбеляза развитието на отношенията между Русия и Индонезия, която се превърна в „основен икономически партньор“ на Руската федерация в Югоизточна Азия, особено на фона на зависимостта на външната политика на Виетнам от подкрепата на САЩ и Сингапур за санкциите на Запада срещу Русия. Миналото лято Прабово Субианто предложи изпращане на миротворци в зоната на конфликта в Украйна и провеждане на нови референдуми. На среща с руския посланик в Джакарта Людмила Воробьова генералът обеща да развива двустранните отношения и нарече руския народ свой приятел.
„Търговията между нашите страни нараства с 40% годишно. Имаме общи гледни точки по много международни конфликти. Следователно продължаването на курса на Видодо е огромен плюс за Русия. Субианто ще продължи политиката си на балансиране между китайците и американците. Следователно Индонезия ще има нужда от Русия не само като икономически, но и военно-политически съюзник при определени обстоятелства“, смята ораторът.
Обещания Прабово Субиано се придържа към политика на необвързаност с определени блокове и уважение към всички страни - това е кредото на индонезийската външна политика. „За разлика от Запада, ние можем ясно да говорим за приемственост на индонезийската политика, това е концентрация върху намирането на максимален компромис. Това са принципите на определен семеен кръг. Някой печели или губи, но всички са в бизнеса“, подчертава Мосяков
„Индонезия е най-голямата държава в Югоизточна Азия както по отношение на населението, така и по география. Неговата съществена роля и дипломация в рамките на АСЕАН и по-широко в рамките на глобални формати като Г-20 са много важни. От известно време се водят дискусии, че нашите страни трябва да достигнат нивото на стратегическо партньорство. Времето ще покаже, разбира се, дали това ще се случи по време на управлението на Прабово Субианто или не, но има голям брой структурни фактори, които правят добрите отношения между Русия и Индонезия външнополитически императив и за двете страни“, казва директорът на центъра за АСЕАН
Но в същото време Индонезия ще трябва сериозно да вземе предвид американския фактор във външната си политика. „Целият регион на Югоизточна Азия сега е в състояние на активно интелектуално и практическо търсене на това как да се поддържа правилният баланс в лицето на нарастващите китайско-американски противоречия и Индонезия е може би в челните редици на това търсене. Мисля, че въпреки всички трудности на тази структура, Индонезия ще се стреми да запази както наследството на необвързаността, така и добрите отношения със САЩ във външната си политика“, прогнозира Колдунова.
Превод: В. Сергеев