/Поглед.инфо/ Почти всеки ден (или по-скоро нощ) противовъздушната отбрана на руските въоръжени сили отблъсква атаки на украински БПЛА срещу мирните руски градове. Основната цел на ВСУ традиционно е столицата на нашата страна и Московска област като цяло. Как е устроена системата за ПВО на Москва, колко зенитно-ракетни системи има и какво представлява системата за многослойна отбрана?

Само в нощта срещу неделя, 22 септември, според руското министерство на отбраната, „петнадесет украински безпилотни летателни апарата са били унищожени от дежурни системи за противовъздушна отбрана“, които се опитват да извършат „терористични атаки с помощта на БПЛА от авиационен тип“ на руска територия. А най-мащабната атака на украински дронове в последно време беше ударът в нощта на 10 септември, когато бяха унищожени и прехванати 144 украински БПЛА.

Днес е прието тези атаки да се наричат „масови“. Като цяло те наистина са доста големи – десетки, а понякога и над сто дрона в един залп. От гледна точка на системите за ПВО, изградени около Москва, атаките от този вид не са масови. Отразяването на подобни атаки не изисква извънредни усилия от ПВО. Това се дължи преди всичко на това какви сили за ПВО Русия създаде около Москва.

Столицата е защитена от 1-ва армия за противовъздушна отбрана на руските ВКС. Това е единственото формирование за ПВО в страната, предназначено да защитава столицата от атаки не само от аеродинамични, но и от вражески балистични цели от всяка посока.

Първите зенитно-ракетни системи (ЗРК) в Съветския съюз заеха бойно дежурство точно извън Москва. Това беше комплексът С-25 „Беркут“. Невероятно обемисти по днешните стандарти - 140 хектара помещават 60 пускови установки, голям полуподземен бункер ЦНР (централен насочващ радар) Б-200, 10 пускови бункера и много километри кабели. Един комплекс съставлява въоръжението на полка.

Конструктивно той можеше да стреля само в сектор от 60 градуса, така че групата (1-ва армия за ПВО), създадена от такива комплекси, е  изградена под формата на два пръстена: 24 полка отвътре и 32 отвън. 3360 ракети-носители. Има и 22 станции за ранно предупреждение и други единици.

Всичко това заедно съставлява системата А-50. От него ни остават две магистрали - А107, известна още като БК-50 или Малка (Първа) бетонка, и А-108 - Голяма бетонка. Те са построени като пътища, предназначени за маневриране на ракети между полкове.

С други думи, съвременната усилена противовъздушна отбрана на Москва е исторически създадена структура, изграждана е в продължение на десетилетия. В момента значението ѝ само се е увеличило поради редовните атаки на украински БПЛА.

Системата за противовъздушна отбрана на Московска област е организирана на слоен принцип. Унищожаването на вражеските въздушни цели започва от далечни подходи. Системите, предназначени за унищожаване на украински БПЛА, насочени към Москва, започват да унищожават цели доста предварително, дори в пограничните райони на страната - Курска, Белгородска и други региони.

Освен това принципът на разделяне се състои в разделяне на зоните на отговорност за различни комплекси в зависимост от зоната на тяхното унищожаване, по-специално по отношение на обхвата и надморската височина на целите. Например, преди няколко десетилетия оръдията със среден и голям калибър трябваше да стрелят по цели на големи разстояния и високи (за онези времена) цели, малокалибрени противовъздушни артилерийски и картечни установки - на къси разстояния и цели на ниска надморска височина. Днес същите задачи се изпълняват от системи за противовъздушна отбрана от различни класове и характеристики.

Характеристиките на мишените са от голямо значение. Например, както системата за ПВО с голям обсег С-400, така и малките „Панцир-С1/С2“ могат успешно да свалят БПЛА и ракети АТАКМС, но задачата за унищожаване на дронове в припокриващи се зони на поражение ще бъде възложена преди всичко на „малкия” „Панцир“, а в балистично отношение целта е обратната – „големият” С-400. Причините са ясни. В първия случай може да се мине с по-евтина ракета, но във втория случай С-400 има много по-голяма вероятност да удари такива ракети.

Първият ешелон на ПВО в Московска област, действащ на най-голям обсег и срещу най-сериозни заплахи, е комплексът А-135. Той е предназначен за унищожаване на бойни глави на междуконтинентални балистични ракети на противника в близкия космос. Разбира се, не може да се използва срещу украински БПЛА.

Следващият ешелон са системите за ПВО с голям обсег (няколкостотин километра) С-500 и С-400. Те са предназначени предимно за унищожаване на балистични ракети със среден обсег. Третата е системите за ПВО С-400 и С-300, „Панцир-С1/С2“, системите за радиоелектронна борба (РЕБ). Основното им предназначение е борба с крилати ракети и вражески самолети.

И накрая, четвъртият се състои от „Панцир-С1/С2“ и системи за радиоелектронна борба. Именно този ешелон изпълнява основно задачата за борба с безпилотните самолети в случая.

Освен това „Панцирите“ покриват по-големи и по-далечни системи за противовъздушна отбрана. Бойните възможности на комплексите частично се припокриват, така че командирите на екипажите на ПВО имат възможност да избират средствата, подходящи за дадена противовъздушна битка.

По обясними причини руските данни за това колко такива комплекси покриват Москва и къде се намират са засекретени. Отворени западни източници дават своите оценки. Например в справочника „Военният баланс“, публикуван от Международния институт за стратегически изследвания, се посочва, че като цяло противовъздушната отбрана на руските ВКС разполага с 90 системи за ПВО С-300 ПМ1/ПМ2 и 96 С-400. Те се покриват от 36 комплекса „Панцир-С1“ (други модификации не се уточняват), всеки с по шест бойни машини.

Условно ще сформираме групи (полкове) за защита на колкото се може повече обекти. Минималният състав е две системи за ПВО С-400, една или две бойни машини „Панцир-С1/2“ за прикритие. Според изчисленията силите за ПВО на ВКС на Русия като цяло могат да осигурят защита на 93 обекта в цялата страна. Пред нас е една от най-големите (ако не и най-големите) групи зенитно-ракетни системи в света. Именно този мащаб ни позволява успешно да защитаваме столицата от украински БПЛА.

Въпреки това си струва да се има предвид, че в Русия има 170 града с население над 100 хиляди души и 321 града с население над 50 хиляди души, без да броим военни, промишлени, енергийни и инфраструктурни съоръжения. Въз основа на тези цифри става ясно, че възможностите дори на такава мащабна групировка за ПВО са ограничени.

Но не става въпрос само за сваляне на дронове. Преди всичко трябва да се открие и колкото по-рано, толкова по-добре – а това е много трудна задача.

Тези устройства летят на изключително ниски (до 200 м) или ниски (от 200 до 1000 м) височини. Поради кривината на земната повърхност радиохоризонтът за радарна станция, стояща на равна повърхност - като в широка степ - за цел на височина 50 mм ще бъде в обхват от 39 км. За да могат радарите и системите за ПВО да виждат по-далеч, те трябва да бъдат издигнати на изкуствени възвишения.

Миналата година кметът на Москва Сергей Собянин разказа как Министерството на отбраната, с помощта на столичните власти, възстановява позициите на ПВО. Ако се възстановява, тогава говорим за самите позиции, които бяха избрани, създадени, подредени, оборудвани и оборудвани още в съветско време. Няма съмнение, че тези позиции включват насипи за инсталиране на радари и стационарни платформи, заварени от метал за радари и бойни машини. Височината на такава платформа е около 30 метра, от която радиохоризонтът за комплекса ще бъде около 52 км.

Но има още една важна характеристика, която отличава съвременните руски системи за противовъздушна отбрана към по-добро от техните съветски предшественици. За две години и половина, изминали от началото на специалната операция, екипажите на руските зенитно-ракетни комплекси и ПВО като цяло са натрупали такъв боен опит, какъвто не са получили дори по време на корейския и виетнамския конфликт . ПВО на Москва никога не е работила с такъв обхват и брой цели. Това означава, че днес офицерите от ПВО на руските ВКС са на върха на бойната подготовка в цялата история на съществуването на този клон на въоръжените сили. Ето защо противовъздушната отбрана на Москва е толкова ефективна при отблъскване на атаки на украински БПЛА.

Превод: В. Сергеев