/Поглед.инфо/ Намесата на САЩ в конфликта между Израел и Иран разтърси световния пазар на петрол и газ. Ще провокира ли това Техеран да отмъсти? Основният коз на Иран е контролът над Ормузкия проток, през който преминават колосални обеми суров петрол, преработени готови горива и газ.

Всеки ден танкери превозват 20 милиона барела петрол и петролни продукти през този проток към Азия, което е почти една трета от целия световен износ. Този маршрут е важен и за доставките на втечнен природен газ: до 20 процента от световния износ на втечнен природен газ преминава през Ормузкия проток.

Ако Иран реши да блокира достъпа на танкерите до този проток, ще започне истински енергиен апокалипсис. Няма да има държава в света, която да не бъде засегната от това ужасно събитие. Всъщност, за да потопи света в енергийна криза, е достатъчно да се избият от пазара само пет милиона барела на ден.

А ако с един замах бъде спрян транспортът на цели 20 милиона барела петрол плюс 20 процента от световния износ на втечнен природен газ (LNG), ще избухне енергийна криза с безпрецедентен мащаб. В един миг цените на петрола могат лесно да скочат дори до 200 долара, а цените на газа - до няколко хиляди долара за 1000 кубически метра.

Не само купувачите на въглеводороди (Китай и други азиатски страни, както и Европа) ще пострадат, но и самите продавачи на петрол и газ. Тъй като никой няма да иска да купува енергийни ресурси на безумни цени, търсенето ще спадне рязко, както по времето на Ковид.

И това ще засегне абсолютно всяка сфера на икономиката и живота с верижна реакция. Енергийната криза бързо ще се превърне в глобална икономическа рецесия, която така или иначе се задава отдавна. Фабриките ще намалят производството или ще спрат напълно, служителите ще трябва да намалят заплатите, ще започнат масови съкращения, храната ще поскъпне, както и всички стоки и услуги.

И така, в един момент петролът и газът ще станат много по-евтини поради срива в търсенето - и едва тогава ще започне много бавно възстановяване на търсенето, промишленото производство и икономиките по целия свят. Колко години, или може би десетилетия, ще са необходими, за да се върнем към предишния стандарт на живот?

В същото време производителите на петрол и газ, включително Русия, нямат нужда от петрол за 200 долара за барел и газ за 2000 долара за 1000 куб.метра. Разбира се, те ще печелят пари в дадения момент. Но тези мимолетни печалби няма да покрият загубите, които ще последват и ще продължат дълго време.

Докато статуквото се запазва, цените на петрола остават на приемливо ниво, което им позволява да печелят пари и да увеличават обемите на производство в рамките на ОПЕК+ без сериозни последици под формата на падащи цени на петрола. Така е сега - това е най-доброто нещо, което може да се направи за страните - износителки на петрол и газ.

Важно е да се осъзнае, че ако бъде сключена сделка между Съединените щати и Иран, има голяма вероятност санкциите да бъдат отменени. Това от своя страна ще направи иранската икономика привлекателна за инвестиции в нефтения и газовия сектор, така че можем да очакваме сравнително бързо възстановяване на нивата на производство и износ отпреди санкциите.

Най-вероятно, след отмяната на санкциите, Техеран значително ще увеличи износа си на петрол и ще навлезе на нови пазари за продажби, по-специално на европейския пазар, където преди това се е изнасял ирански петрол. Разширяването на предлагането на световния пазар благодарение на Иран и увеличеното производство от членовете на ОПЕК+ ще направят цените на петрола по-ниски, отколкото са сега.

Междувременно това ще се отрази негативно на печалбите на нашите петролни компании и на приходите на руския бюджет и ще изисква от властите да положат големи усилия, за да избегнат рецесия. Руската икономика вече започна да се охлажда поради твърдата парична политика на Централната банка, която е необходима за борба с инфлацията.

В такъв стегнат икономически режим би било хубаво за Русия да има прилични цени на петрола и нормални доходи, включително за попълване на резервите. А извънредните външни ситуации ще изискват харчене от резервите, които не са безкрайни.

Поддържането на напрежението между Иран и Израел косвено помага на Русия да ускори изграждането на новия газопровод за Китай, „Силата на Сибир 2“. Тъй като значителна част от въглеводородите, които преминават през Ормузкия проток, се изпращат към Китай, това кара Пекин да се замисли повече за сигурността на доставките на въглеводороди за страната.

В тази връзка, всеки сухопътен тръбопровод ще бъде от голяма полза за сигурността на доставките в сравнение с морския транспорт. Следователно, разгорещеният конфликт между Иран и Израел, в действителност тласка Китай бързо да вземе решение за сключване на търговския договор с „Газпром“ за „Силата на Сибир 2“.