/Поглед.инфо/ Изстрелването от Иран на жива маймуна в космоса и успешното й кацане предизвика интерес не само сред световните медии.

Сега военните експерти размишляват - доколко Иран е близък до реализиране на целта, поставена от президента Махмуд Ахмадинеджад – не по-късно от 2021 година Иран следва да изстреля пилотиран кораб, а през 2025 – да изпрати експедиция на Луната.Ракетата вдигна капсулата с маймуната на височина 120 километра и след няколко минути тя меко кацна на Земята. С това е направена крачка към полета в космоса на ирански астронавт, каза министърът на отбраната Ахмад Вахиди. От независими източници обаче е невъзможно дд се потвърди, състояло ли се е на дело това изстрелване и оцелял ли е „пътникът”. Местната телевизия показа само ролка с изстрелването на някаква ракета и фото снимка на маймуната преди полета.

Суборбиталният полет на капсулата означава, че Иран в скоро време ще може да пуска в орбита спътници с тегло до 2 тона, или балистични ракети на разстояние няколко хиляди километра. Така смята френският анализатор Бруно Грюзел. Но с него не е съгласен руският експерт Владимир Евсеев защото, според него, иранците до сега са изстреляли в космоса само три леки спътника, с тегло до 50 килограма, а останалите полети са били суборбитални:

- Основна иранска ракета-носител е „Сафир-2”, слаба в енергийно отношение, и затова иранците се ограничиха с полет до обявената височина. В същото време те тренират технологията за евентуален орбитален полет и изстрелването на човек. В Иран има и по-мощна ракета – „Симург”. Успешни нейни стартове още нямаше, тя е аналог на ракетата „Инха-3” на Северна Корея.

Съдейки по това, че се залага на работа с живи организми, Иран ще реализира поне частично управляеми полети. Само че не е ясно – кога и в какъв вид. Дали това ще е само излизане в космоса и незабавно връщане, или все пак няколко обиколки около Земята. Тези въпроси са в тясна връзка с развитието на ракетостроенето в КНДР, продължава Владимир Евсеев:

- Между Иран и Северна Корея има договор за сътрудничество и размяна на технологии от септември миналата година. Най-вероятно иранци да са присъствали при първия старт на „Инха-3” през декември. Нейният старт бе успешен и той ще спомогне за практическо реализиране на носителя „Симург”. А това ще послужи като мощно пропагандно оръжие в самия Иран. Защото далеч не всичко, което се говори в Иран, се реализира на практика.

Привлича вниманието и още нещо. На 28 януари, когато светът научи за пускането на капсулата, стана и едно друго събитие. Иранците издигнаха нови условия за подновяване на преговорите по ядрената програма. Съвпадението не е случайно: „космическата одисея” на маймуната освен другото показа успехите на Техеран в сферата на балистичните ракетни технологии на онези, които все още се съмняват и са намислили да решава ядрения проблем с помощта на сила.