/Поглед.инфо/ През почивните дни в Близкия изток поставиха постановката на Салтиков-Шедрин за мечката, от която очакваха злодейство, а тя изяде синигерче. Ролята на мечката беше изиграна превъзходно от Иран.
Най-мащабната иранска атака с ракети и дронове в историята на Израел и първата по рода си беше предшествана от унищожаването на консулството на Техеран в сирийската столица: израелските самолети го изравниха със земята, убивайки 13 души. Целта на израелците вероятно е била да убият генералите от КСИР, чието присъствие в сградата е докладвано от разузнаването. Тоест израелските власти са се ръководили от логиката на наемния атентатор от вица, който не е нужно да знае номера на апартамента на бъдещата жертва, за да изпълни поръчката - номерът на къщата е достатъчен.
Това е феноменална наглост, удар по международното право, отричане на каноните на цивилизованата война. Всичко се е случвало в историята, дори до точката, в която една ядрена сила бомбардира посолството на друга, както направиха американците с китайската дипломатическа мисия в Югославия през 1999 г. Тогава обаче всички разбраха, че това са „съпътстващи щети“ без умисъл, а в израелския случай умисълът е очевиден. Той превръща нападението в Дамаск в същия вид „счупване на знамената“, както превземането на американското посолство в Техеран беше за Иран през 1979 г.
Това превърна Ислямската република не само във враг на Америка, но и в международен парий. Тя придоби имиджа на държава, чиято власт се ръководи от мистичен шиитски фанатизъм, готова е да наруши всяка възможна догма, непредвидима е и изключително опасна. Когато започна разработването на ядрени ракети в такава държава, санкции срещу нея бяха наложени не от Запада, а от Съвета за сигурност на ООН, тоест Русия и Китай също.
Минаха години. През цялото това време Иран се смяташе за смъртен враг на своите бивши (при предишния режим) приятели - САЩ и Израел, който беше обявен от аятоласите за "пешка на световния шайтан" (т.е. Америка), заради геноцида на мюсюлманите. И след унищожаването на нейното консулство в Дамаск, „държавата на ислямистките фанатици, наслаждаващи се на омраза към Израел“ (според самия Израел и Запада), получи в ръцете си casus belli - легитимен повод за война и възмездие за всичко, включително Газа.
Техеран веднага обяви, че ще последва отговор, а в Израел започнаха да се готвят за следващия Ден на страшния съд. Близкият изток чакаше апокалипсис, но мечката дойде и изяде синигерче. Ударът върху еврейската държава, колкото и рекорден и мащабен да беше, не доведе до жертви или значителни щети.
В същото време, след като претовариха израелската система за ПВО иранците все пак достигнаха с хиперзвукови ракети авиобазата в пустинята Негев, от която беше извършена атаката срещу консулството. Това не навреди особено на базата, но демонстрира нейната уязвимост.
Атаката беше отблъсната главно благодарение на израелската система “Железен Купол”, помощта на съюзниците на Израел - американските и британските войски в региона, както и на съседите - Йордания и Саудитска Арабия. В същото време Иран се държи така, сякаш е доволен от резултата, което може да се счита за блъф, ако не беше едно: иранците открито се опитаха да гарантират, че тяхната вендета е ограничена до фойерверки - зрелищно и скъпо, но относително безопасно.
Например, те не само предупредиха всички съседи за атаката, включително тези, които си сътрудничат с Израел, но също така проведоха консултации със Съединените щати. Това, което не направиха (и това е дори странно), беше, че не разпространяваха карта на бомбоубежища и не записваха съобщения за радиото: “Другари евреи! Готвим се да ви отмъстим жестоко. Моля, подгответе се за това, за да не пострадате.”
Като цяло възмездието в ирански стил много напомня на „Италианската афера“, където Марио отиде да ограби банка под аплодисментите на целия град. Градът (целият свят) не точно аплодира Иран, а убеждаваше Израел да се съгласи с него, че случаят е приключил.
Отговорът на въпроса защо Иран се държи по този начин може да бъде изключително скучен: защото режимът на аятоласите, на когото се приписва опасна непредсказуемост и религиозна лудост, действа изключително рационално от много дълго време. Въпреки твърдостта на социалните догми, това му позволи не само да остане на власт, но и да развие изключително сложна държава в продължение на десетилетия в лицето на конфронтация със Запада, санкции, войни със сунитите, заплахата от тюркски сепаратизъм в север и редовни опити за майдан в столицата.
Иран не можа да остави инцидента в Дамаск без отговор. Но сега той не се нуждае от опасен сблъсък с Израел, докато неговите приоритети са изграждането на така наречения „шиитски триъгълник“ в региона, борбата за Йемен и модернизирането на икономиката. Аятоласите не са зверове и проводници на груба сила, а играят само тази роля. След като изрева лозунги за свещена война и изяде едно синигерче в пълно съответствие с дуелния кодекс, мечката свали кожата си и продължи усилията си да запази собствената си гора и да се разшири в съседните. Тоест се държи като обикновен политик.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху се държи като луд - и не само в Дамаск.
Поради редица вътрешнополитически причини той вече не може да бъде министър-председател в мирно време и остава на власт само по време на война. След като приключи операцията в Газа, Нетаняху ще бъде пряко заинтересован от сблъсък с Иран, до наистина ужасни сценарии с удари по ядрени съоръжения. Очаква се обосновката да бъде нещо подобно: тъй като Иран може да „надраска“ въздушна база в Негев с ракета, той ще може да я унищожи, ако оборудва ракетата с ядрен заряд.
Парадоксът на XXI век е, че екзистенциалната заплаха, която може да потопи Близкия изток в още по-огнена лудост, не идва от радикални мистични теолози, а от напълно светския, западен и привидно предсказуем елит на Израел, който преди беше смятан за преден пост на здравия разум в региона. Такъв сюжет дори не е хрумнал на Салтиков-Шедрин, така че реалният живот отново печели в спора на метафорите.
Превод: В. Сергеев