/Поглед.инфо/ След като Иран нанесе „ответен удар“ срещу Израел, Близкият изток замръзна в очакване на по-нататъшното развитие. Всички разбират, че Иран и Израел са „прескочили досегашния праг на напрежение“, а Израел първоначално обяви, че „подготвя ответен удар“. Но тогава се появиха съобщения, че след телефонен разговор с президента на САЩ Джо Байдън израелският премиер Бенямин Нетаняху се е отказал от подобен план.
Както пише Axios, „Байдън и неговият екип убеждават Израел, че успешното отблъскване на иранския удар вече е голяма победа“, а след това Съединените щати се надяват да „избегнат ескалацията в региона“. Като че ли втората теза за „ескалация в региона” е най-важната.
Какви са основанията за това?.
Факт е, че под предлог за предстояща атака от Техеран, Израел не успя да създаде нова антииранска регионална коалиция. От всички страни в региона само Йордания беше на негова страна.
По информация на Middle East Eye, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Оман и Кувейт призоваха Съединените щати „да не използват тяхните територии, за да отговорят на атаката на Иран срещу Израел“.
Що се отнася до Турция, външното министерство на страната публикува информация, според която Анкара е водила посреднически преговори между САЩ и Иран „с цел прилагане на инициативи за осигуряване на пропорционалност на реакциите на конфликтните страни“.
В същото време турското външно министерство очерта „необходимостта от прехвърляне на ситуацията в дипломатически канал за уреждане на ситуацията в Газа“. На свой ред Хамас спря предишното сближаване между Израел и страните от Персийския залив.
Американският портал Politico от своя страна смята, че „конфронтацията между Иран и Израел чрез подставени лица беше изведена от сенките открито и директно в голямата политика“, което ограничи намерението на Нетаняху да балансира на ръба на ескалирането на събитията в регионална война . Отговорът на Иран на Израел сведе всичко до война в ивицата Газа.
Втората причина. Както пише турското издание Cumhuriyet, „Иран спечели психологическа победа, за първи път в историята на съществуването на тази държава, нарушавайки табуто за извършване на нападения на израелска територия“.
„Иран влезе на арената на прекия бой с Израел „без ръкавици“, пише на свой ред Ал Джазира. - Отговорът беше директен, широк, политически влиятелен и вероятно военен, въпреки твърденията на Израел, че е свалил 99% от безпилотниците и ракетите, но Техеран, който практикуваше политиката на игра на ръба и внимателно претегляше ходовете си, изостави политиката на стратегическо търпение с Израел по контролиран и пресметнат начин."
Неслучайно Иран също обяви, че ще нанесе удари и по държави, които могат да отворят въздушното си пространство за САЩ и Израел за превантивни удари. В същото време Нетаняху не успя да включи САЩ като пряка страна във войната в региона.
Ситуацията се развива по такъв начин, че засега се говори само за натиск на САЩ върху Израел, при условие, че от Иран официално бяха премахнати заплахите. Освен това, според израелската държавна телевизия KAN, „Нетаняху може да отложи операцията в Рафа“.
Като междинен резултат имаме следното: очаква се по-нататъшно изостряне на вътрешнополитическата ситуация в Израел, тъй като нямаше нито военен, нито политически консенсус по отношение на атаката срещу консулството в Дамаск.
Докато Иран, чрез по-конвенционална демонстрация на сила срещу Израел, за да запази авторитета си на международната арена, укрепи вътрешната си политическа стабилност. Това обяснява донякъде продължителния период на реакция на атаката на Израел срещу иранското консулство в Дамаск, тъй като като цяло, колкото и груби да бяха действията на Израел, те не представляваха пряка заплаха за Техеран.
В този контекст Иран получи повече от достатъчно удовлетворение след израелската атака срещу Дамаск. Сега САЩ трябва да възпират Израел от всеки непредсказуем отговор от страх да не се впуснат в регионална война, която Вашингтон и съюзниците на Израел не желаят. Така че топката сега е в полето на Израел, който ще трябва да направи труден избор в полза на ескалиране или намаляване на напрежението в Близкия изток.
Превод: ЕС