/Поглед.инфо/ Ердоган ще може да реши проблемите си със сирийските кюрди само "по пътя за Дамаск"

Новата, най-голяма турска инвазия в Сирия, която освен всичко, което светът преживява, може също да подпали пламъците на голяма война в Близкия изток, като прословутия украински набег към Херсон. Толкова дълго и много се говори за нея, анонсира се от медиите, но все не започва и може би никога няма да се случи.

По границите на североизточните провинции на Сирия непрекъснато се водят отделни сблъсъци и обстрели, турски колони влизат и излизат от отделни градове, но сериозното настъпление е все още далече. Турският президент Р. Ердоган многократно е заплашвал, че е на път окончателно да сложи край на Рожава, контролирана от прокюрдските Сирийски демократични сили (SDF), но не осъзнава докрай цената на заплахата си.

Ердоган ще се нуждае от „малка победоносна война“ в навечерието на общите парламентарни и президентски избори, насрочени в Турция за юни 2023 г. Заради икономическите затруднения на страната (инфлацията достигна 80%, тежестта за издръжката на около 4 милиона сирийски бежанци „убива“ бюджета), популярността на опозицията опасно се доближи до личния му рейтинг и този на Партията на справедливостта и развитието. (AKP) начело с него.

Водещата опозиционна Републиканска народна партия (CHP), оглавявана от постоянния лидер К. Кълъчдароглу , вярва , че никога не е била толкова близо до завземането на властта, както сега през последните години. Като по-либерална и прозападно ориентирана, опозиционната коалиция в същото време последователно се застъпва против тежката интервенция в Сирия и в името на нейното прекратяване е готов да установи отношения с Башар Асад. Това до голяма степен се дължи на факта, че основната електорална база на CHP са турските алауити (около 25% от населението), които са религиозно близки до сирийския управляващ клан.

Ердоган няма да успее да победи лесно на изборите, вместо триумф може да го очаква фиаско. Затова, за да се предпази, той се стреми да осигури благоприятни условия. В последните си контакти с президента на Иран Раиси и президента на Русия В. Путин той по всякакъв начин се опита да получи картбланш за провеждане на планираната от него мащабна операция срещу Рожава.

Оттук идват, в много отношения, неговите игри на „украинското поле“: казвате, че не харесвате моето сътрудничество с Киев, тогава не ме притеснявайте в Сирия. Нищо чудно, че западните анализатори вярват, че Сирия е за Турция същото, както Украйна за Русия. Турският лидер обаче не получи "зелена светлина" от Техеран и Москва.

Очакваното от него значително намаляване на руското военно присъствие в Сирия не се случи, което може да развърже ръцете на турската армия. Базата Хмеймим продължава да работи. Той беше ясно инструктиран, че най-добре може да реши проблемите си със сирийските кюрди само „по пътя за Дамаск“. Сирийският лидер Б. Асад, който все още има проблеми в диалога с кюрдите, политически „прелъстени“ от Вашингтон, заявява, че във всеки случай ще защитава суверенитета на страната с всички сили.

В самата Рожава ситуацията за турското нашествие също не е лесна. Кюрдската отбрана там е наситена с американски противотанкови Javelin и противовъздушни Стингъри. Кюрдите разполагат и с достатъчен брой дронове. От калния поток от оръжия, които Вашингтон изпрати в Украйна през този период, според някои сведения, значително ручейче, със съучастието на Киев, се вля в арсеналите на съюзниците на САЩ в Сирия.

Кой знае, може би сред тях има Байрактари, доставени от Турция на украинците. Спирането на турската военна операция срещу сирийските кюрди и твърде големите загуби в нея не само не могат да дадат на Ердоган желаните резултати на изборите, но и да подкопаят позицията му.

Освен това в Рожава не само кюрдската пешмерга, но и милициите на арабските племена са готови да се бият срещу турското нашествие. И ако сирийската правителствена армия се присъедини към тях, която също, според тях, е получила част от западната военна помощ от Украйна по контрабандни канали, резултатът от подобна кампания може да бъде напълно неочакван за турците. Но зад кюрдите стоят и американците.

Друго би било, ако Анкара, вместо да нахлува, помогне за установяването на пълен суверенитет на Дамаск над цялата североизточна част на Сирия. В Рожава, например, най-многобройното арабско племе Шамар, формално част от SDF, но все повече отдалечаващо се от тях, подкрепя подобна перспектива, а лидерът му шейх Хамиди Дахам ал-Джарба поддържа контакти както с официалните власти на страната, така и с руските военни в базата Хмеймим.

Синът на шейха Бандар ал-Хамиди ръководи бойната единица Ал-Санадид на племето Шамар като част от SDF. Окончателното им излизане от коалицията би я разрушило отвътре. Помирението на Р. Ердоган и Б. Асад, някогашни големи лични приятели, може да реши много проблеми, дори и без военни действия, включително по отношение на връщането на 4 милиона сирийски бежанци. Освен официалните власти на Сирия, тях не е в състояние да приеме обратно никоя контролируема от протурските сили част на страната.

През последните дни от Анкара вместо войнствени речи се чуват отрезвяващи. Така турският външен министър се срещна със сирийския си колега, след което обяви възможно помирение между Дамаск и опозицията, като даде да се разбере, че Анкара може да стане част от този процес.

Вярно, след атаките на непримиримите сирийски опозиционери в Турция и протестите в северната и северозападната част на Сирия (тези територии са под контрола на турските сили), той започна да изразява резерви към казаното, но „кръговете във водата” от хвърления камък тръгнаха.

В турското общество се разигра широка дискусия, по време на която много водещи фигури, както и политически анализатори изказаха мнение, че помирението с Дамаск отдавна е закъсняло. Принципно важно е, че председателят на Партията на националистическото движение Д. Бахчели, която е част от коалицията с AKP, е категорично за това, без чиято подкрепа ще бъде изключително трудно за Ердоган, който досега мълчеше по този въпрос, на изборите.

Прави впечатление, че заместник-председателят на партията Хаяти Язичи напълно признава пряка среща на своя шеф с Башар Асад. Проправителственият Hurriyet публикува статия със заглавие: „Критичният праг за нормализиране на отношенията с режима на Асад е преминат“.

Разбира се, не може да се каже с пълна сигурност кой път в крайна сметка ще избере Р. Ердоган – „към Дамаск“ или „към ада“. Изтокът е известен със своята непредсказуемост. Но ако се ръководим от рационални съображения и елементарен здрав разум, очертаващият се мирен път е по-предпочитан, включително и от гледна точка на националните интереси на самата Турция.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com