/Поглед.инфо/ Историята за масираната ракетна атака на Иран срещу Израел, сега, няколко дни по-късно, вече не изглежда толкова ясна. Много експерти и анализатори признават, че всичко това изглеждаше много впечатляващо и явно е по-впечатляващо от аналогичната атака през април, но все пак всъщност получихме повече пиар - кампания.

Масирана ракетна атака срещу Израел беше извършена вечерта на 1 октомври. Според някои източници са изстреляни около 400 ракети, което, разбира се, звучи фантастично. Изглежда твърде много. Въпреки че от множество видеоклипове може да се допусне, че това е вярно.

Самият Израел твърди, че иранците са отвърнали на удара със 180 ракети. Освен това Тел Авив твърди, че почти всички са били свалени. Но отново бяха регистрирани огромен брой прелитания (всички въз основа на едни и същи видеоклипове). Изглеждаше, че прехваленият „Железен купол“ изобщо не работи.

Но в същото време щетите, нанесени на Израел, са минимални, а жертви практически няма. Как стана това? Има много въпроси.

Израел разполага с няколко системи за противовъздушна отбрана, всяка от които е предназначена да прихваща приближаващи ракети на различни височини и разстояния. Железният купол е най-известният противоракетен щит на Израел. Предназначен е за прихващане на ракети с малък обсег, както и на снаряди и мини от минохвъргачки на разстояние от 4 км до 70 км от пусковата установка.

Ясно е, че Iron Dome не е единствената система за противовъздушна отбрана в страната. Например, има системата David's Sling /Прашката на Давид/, разработена от Израел и САЩ. Предназначен е за унищожаване на ракети с голям обсег, крилати ракети и балистични ракети със среден и голям обсег на разстояние до 300 км.

А иранците удариха Израел с най-новата си крилата ракета Fattah-2 (дължина - 12 метра, тегло - до 4,1 тона) с хиперзвукова планираща единица. Носейки експлозиви с тегло до 200 кг, тя е способна да поразява на разстояние почти хиляда и петстотин километра.

В света има много малко системи за противовъздушна отбрана, които могат ефективно да се борят с хиперзвуковите ракети. И все пак - или ударите са били суперпрецизни и изящни, или тези крилати чудовища са летели някъде "в грешната посока", или е имало някакви други причини, но в резултат на това практически няма жертви, разрушения, както и всичко останало, което обикновено придружава такива масивни атаки.

Израел обаче прибързано беше обещал на Иран "твърд отговор" – който ще се случи през същата нощ. Твърдеше се, че „нашият мощен и съкрушителен удар“ ще бъде видян от целия Близък изток. Вярно, всички страни от Близкия изток, както и останалият свят напрегнато гледаха, но не видяха абсолютно... нищо.

И както пише Axios, позовавайки се на американски служител, Вашингтон даде да се разбере на Израел, че подкрепя намерението му да отговори на иранската атака . Той обаче смята, че отговорът трябва да е балансиран.

Според журналисти Тел Авив все още не е решил как точно ще отговори на Техеран, тъй като иска да се „консултира с администрацията на Байдън“. Атаката може да е насочена срещу ирански петролни съоръжения и други стратегически съоръжения.

Вярно е, че според други източници атаката ще бъде насочена срещу ирански цели в Сирия и Йемен, а самият Иран няма да бъде засегнат. Всичко това изглежда изключително подозрително.

А Иран не се яви на войната

Израел твърди, че сградата на Мосад, където също е прелетяла ракето, не е пострадала значително, а двете военновъздушни бази са получили само незначителни щети. Ясно е, че Тел Авив трябва да покаже безсмислието на опитите на Техеран да го достигне. И говорим за същия пропаганден ефект. В социалните мрежи обаче няма данни за мащабни разрушения.

Напротив, израелците показно показаха, че не се страхуват от нападение от иранска страна. Това мнение изрази политологът Владимир Киреев.

Царград: В днешната ситуация войната е провокирана от Тел Авив по свои собствени причини. Иран не се нуждае от война?

В. Киреев: Не не й е нужна. Освен това той е обременен от тясното сътрудничество с Китай и Русия. Иран иска да намали зависимостта си от тях. Да, разбира се, не всеки мисли по този начин. Например, според слуховете идеята за по-тясно партньорство е била споделяна от покойния президент Ибрахим Раиси. Почти всички са убедени, че е убит. И почти всички са сигурни, че информацията за неговите движения е била предавана отвътре в иранското ръководство.

- Според слуховете идеята за тясно сътрудничество с Русия е пропагандирана и от убития Касем Солеймани, командир на специалните сили Ал-Кудс в рамките на КСИР.

- Той беше истинският мозък и лидер на иранския национализъм, на съпротивата срещу Запада и автор на създаването на цялата мрежа от иранско влияние в света, включително Оста на съпротивата на шиитския полумесец. Тяхното влияние върху растежа на мощта на съвременен Иран е трудно да се надценява. Той обаче беше убит от американски ракетен удар, а информация за придвижването му беше предадена, пак според слуховете, от самото иранско ръководство.

- Но сега президентът Масуд Пезешкиан дойде на власт в Иран, декларирайки желанието си да постигне помирение със САЩ и Запада.

- Ясно е, че значителен дял от властта принадлежи на други хора. Характерът на избора на президент с цел помирение е системен избор на иранското ръководство. Иран не се нуждае от война със САЩ или Израел. Иран, без да влиза в пряка военна конфронтация, значително засили влиянието си в региона.

- Унищожаването на Ирак от американците и войната в Сирия превърнаха Иран в доминираща сила в региона?

- Точно така. Йеменските хусити и ливанската организация Хизбула правят Иран най-големият играч в целия Близък изток. Нормализирането на отношенията със Саудитска Арабия облекчава голяма част от външнополитическото напрежение.

Всичко, което остава, е Израел, който се опитва както може, вси пак да започне голяма война. Иран трябва да отмени санкциите от Съединените щати и да установи партньорства с тях. Да, агресивната реторика спрямо американците и Израел остава, но това наследство вече е далечно минало. Съединените щати са по-изгодни за Иран като партньор.

- А Израел?

- А Израел вече загуби своята война, защото с действията си, със сигурност смели и разчетени, настрои целия свят срещу себе си. Единствената надежда на Израел е да въвлече САЩ във войната на своя страна. И Иран също даде формален отговор в стила на Доналд Тръмп, който всъщност удари пустинята, когато от него поискаха решителни действия в Сирия. Израел обяви война на Иран, но Иран не се появи за война. Засега.

- Нещо повече, той предупреди САЩ за атаката.

- САЩ също нямат нужда от война. Те искат да видят Иран като партньор, но поради все още голямото влияние на Израел не могат да останат встрани, но и не искат да провокират война, която обявяват на целия свят по стотици начини. Те молят Иран да се въздържа от удари, те молят Израел да не провокира ситуацията.

И досега, въпреки огромното влияние на Израел, последният не прави нищо друго освен да дразни Вашингтон. Той се показва като токсичен актив, от който е най-добре да стоите далеч. Точно така се говори за това в дипломатическите и разузнавателните среди. Обществената политика остава увлечена по еврейската държава, особено републиканците, останали в историческите спомени от ерата на Студената война. Но Иран е предпазлив и деликатен.

- Какво може да направи Израел, за да започне голяма война срещу Иран, който не иска да участва в тази война?

- Сирия е поле за диверсионни операции, Ливан гори, Ивицата Газа е разрушена, Йемен е под бомбардировки. Остава само да започне ядрена война. Ударете Иран с тактически ядрени оръжия като отмъщение за иранското отмъщение.

Какво от това?

Във всеки случай ситуацията в Близкия изток изглежда изключително сложна и опасна. Израел реши да извърши агресия при президентството на Джо Байдън, който принадлежи към онези американски кръгове, които очевидно не са склонни да подкрепят във всичко своя близкоизточен съюзник.

Освен това има борба за власт в самия Израел и войната все още е от полза за оставащия Нетаняху. И накрая, в Иран, въпреки смъртта на много военни и съюзници от израелски удари, както и подозрителната смърт на президента Раиси, те все още се опитват да не се намесват в остър конфликт с основния враг в региона.

Разбира се, борбата за власт в Израел, САЩ и Иран едновременно може да породи различни опасни комбинации. И сега имаме състояние на нещата, при което израелските военни са тези, които се опитват или да запазят властта на Нетаняху, или радикално да отслабят регионалните противници и да ги настроят срещу американците, или да понижат рейтинга на Харис за победата на Доналд Тръмп. За това военният експерт и анализатор Сергей Простаков каза пред Царград:

Атаката на Иран е сериозна именно заради броя на замесените ракети. Въпреки характеристиките и славата си, системата за противовъздушна отбрана на Израел не разполага с безкраен запас от ракети - прехващачи, които също са много скъпи.

И във всеки сериозен конфликт ЦАХАЛ не може да мине поне без резерви от американски арсенали, които биха могли да въвлекат САЩ в нова война. Липсата на видими последици от иранския удар едва ли може да говори нещо за неговия характер. Въпреки това контактите с Москва преди този удар - под формата на същото посещение в Техеран на Михаил Мишустин - показват някакъв вид консултации с Русия.

Дали атаката на Иран е смекчена след срещата с Мишустин или докато израелската система за ПВО се справя с товара - не може да се каже със сигурност. Но ситуацията наистина е сериозна и светът се нуждае от мироопазващи усилия в Близкия изток, които засега не могат да се очакват нито от Израел, нито от САЩ.

Освен това, ако приемем, че Иран вече се е доближил до създаването на ядрени бойни глави, без да има проблеми със средствата за доставка, тогава планетата е заплашена от ядрена война не само в Европа поради дестабилизиращата роля на Запада заедно с Украйна. Но също така, както виждаме, поради острите геополитически противоречия в Близкия изток.

Превод: ЕС