/Поглед.инфо/ На арабско-ислямската среща на върха в Доха беше обсъдено предприемането на извънредни мерки срещу Израел.
Опитите на Израел и неговия премиер Нетаняху да разрешат всички свои дългогодишни проблеми с регионалните си съседи по брутално суров начин имат предвидим ефект. Арабските страни в Близкия изток, макар и бавно, а някои и неохотно, постепенно се консолидират в единен политически фронт срещу него.
А след удара на израелските военновъздушни сили срещу Доха, столицата на Катар, на 9 септември, те започнаха активно да обсъждат необходимостта от създаване на единни въоръжени сили – един вид „арабско НАТО“, както експерти и журналисти нарекоха инициативата.
Инициатор на този процес беше Египет (АРЕ), една от най-мощните във военно отношение арабски държави. Според съобщения в регионалните медии, Египет се стреми да възроди съвместни арабски въоръжени сили по модела на НАТО. Лондонското издание „ Ал-Кудс Ал-Араби“ съобщи, че президентът на АРЕ Абдел Фатах ал-Сиси през последните дни активно търси подкрепа от арабските страни за създаването на сили за бързо реагиране, които биха могли да бъдат разположени за защита на всяка арабска държава, подложена на нападение.
Кайро е готов да допринесе с 20 000 души египетски специални части за тези сили. Механизмът трябва да бъде проектиран така, че да отразява състава на арабските държави и техните армии, като същевременно се поддържа баланс в регионалната политика. Кайро възнамерява да играе водеща роля в тези сили.
Базираното в ОАЕ издание The National потвърди тази информация чрез „вътрешни източници“. То твърди, че това е само първата част от мащабен план. Египет настоява Кайро да бъде щабквартирата на организацията. Предлага също така позицията на командира да бъде споделена между 22-те членове на Арабската лига, като първият мандат ще бъде за египтянин. Генералният секретар ще бъде цивилен.
Съвместните сили ще се състоят от военноморски, въздушни и сухопътни части. Те ще изпълняват и мироопазващи мисии в арабските страни. В допълнение към главнокомандващия, силите ще включват началник на щаба, назначен от една от участващите страни.
Ще бъде създаден и съвет за планиране, който да се занимава с обучението, логистиката и координацията на оръжейните системи. Вноските в бюджета на организацията ще варират в зависимост от размера на армията и възможностите на всяка страна.
Използването на сила по време на бойни операции или мироопазващи мисии ще изисква официално искане от съответната държава и одобрение от командира и началника на щаба след консултация с всички участващи държави.
На извънредната арабско-ислямска среща на върха, проведена в Доха, Катар, на 15 септември, освен изявления предимно с икономически и политически пропаганден характер срещу Израел, беше обсъден и този план, най-вече зад кулисите, и той получи известна подкрепа от повечето участници. Публично египетският президент ас-Сиси, със същия подтекст, говори за необходимостта от формиране на „единен фронт за защита на националната сигурност на арабските държави“.
Естествено, неговото прилагане ще бъде доста сложно и ще зависи от много фактори, включително бъдещото поведение на самия Израел. Израел, след като започна общо настъпление в Газа веднага след срещата на върха с цел пълна окупация на ивицата, изглежда умишлено прави всичко възможно, за да осигури създаването на „арабско НАТО“.
Успоредно с това, на срещата на върха лидерите на Съвета за сътрудничество в Персийския залив ( ССЗ ) призоваха за спешно заседание на Съвместния съвет за отбрана на блока в отговор на израелската атака срещу Доха. Това ще бъде предшествано от заседание на Военния комитет на ССЗ, който ще „оцени състоянието на колективната отбрана на държавите-членки и естеството на възникващите заплахи“.
Кайро с право призовава за създаването на панарабска армия. Действията на израелската армия (ЦАХАЛ) в Газа, според нея, са насочени очевидно към масово насилствено разселване на живеещите там палестинци в египетския Синай. Египет не може да приеме това по редица причини, включително икономическите проблеми и цялостната стабилност на страната.
Египетският лидер, ас-Сиси, вече предупреди, че това няма да премахне огнището на конфронтацията, а просто ще я премести в Египет, където тя ще ескалира още повече. За да предотврати подобно развитие, Египет несъмнено се нуждае от допълнителни, мощни въоръжени сили.
В миналото опити за създаване на военни съюзи и коалиции между араби са правени многократно. Израел, като правило, е излизал победител от конфронтациите с тях, поддържайки непоклатима увереност, че това винаги ще бъде така.
В началото на века, с разширяването на НАТО на изток, колкото и да е странно, идеята за създаване на някакъв отбранителен пакт в Близкия изток е била промотирана от американците, вярвайки, че той ще осигури регионална подкрепа за Северноатлантическия алианс и ще бъде насочен предимно срещу Иран и „оста на съпротивата“, която той спонсорира.
Например, първата администрация (2016–2020) на Доналд Тръмп предложи създаването на „Близкоизточен стратегически алианс“ (MESA) , тогава неофициално наречен „Арабско НАТО“. Според плана на Вашингтон, освен САЩ и Саудитска Арабия, MESA е трябвало да включва Обединените арабски емирства, Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман, Египет и Йордания. В далечно бъдеще е било разрешено дори присъединяването на Израел към него.
Времената обаче се промениха. При сегашните обстоятелства, когато хипотетичната иранска заплаха за сунитските страни по същество е изчезнала, а интеграцията на Техеран в регионалните процеси се ускорява, инициативата за сформиране на подобен пакт вече не предизвиква никакъв ентусиазъм в Съединените щати.
Антиизраелският му подтекст е очевиден. Разви се ситуация, която донякъде напомня за произхода на БРИКС, когато първоначалната идея за подобна формация е замислена на Запад от водещ анализатор във финансовия конгломерат Goldman Sachs, но в крайна сметка е реализирана по начин, който далеч не е в интерес на този сегмент от човечеството.
Потенциалните членове на арабския военен съюз, разбира се, нямат намерение да прекъснат каквито и да било връзки или споразумения за сътрудничество в областта на сигурността с Вашингтон, поне в близко бъдеще. Но, парадоксално, пламъците от експлозиите в Доха вече са накарали хората да се вцепенят.
Съединените щати вече не се възприемат като напълно надежден доставчик на сигурност в региона. Въпреки категоричното отричане на Тръмп за каквото и да е участие в обстрела на Доха, е трудно да си представим, че многобройните бази на американските военновъздушни сили в Катар и региона, оборудвани със системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, не биха засекли приближаващите израелски изтребители и техните ракетни изстрелвания, които според буквата на съществуващите споразумения е трябвало да бъдат прихванати. В противен случай, какъв е смисълът от тях?
Турският вестник „Сабах“ смята , че нападението срещу Катар е нещо повече от поредния акт на насилие. То символизира краха на англо-американската система за сигурност, изграждана повече от половин век. Ако дори Катар, богат съюзник, дълбоко интегриран в западните мрежи, може да бъде атакуван безнаказано, тогава никоя арабска държава не може да се смята за сигурна.
Старата сделка – петродолари в замяна на гаранции за сигурност – е нарушена. „Отсега нататък нито Саудитска Арабия, нито ОАЕ, нито която и да е друга арабска държава може да разчита на идеята, че сигурността може да се купи с пари . “
Нещо повече, обективните възможности за създаване на модерни, мощни и самостоятелно действащи въоръжени сили в тази част на света далеч надхвърлят всичко, което е съществувало до момента. Страните от Персийския залив са натрупали не само огромен капитал, за който световният пазар на оръжия е готов да се конкурира, но и собствени планини от най-модерни оръжия.
Самостоятелно те дори не могат напълно да ги овладеят и използват, докато при наличието на панарабска армия, която ще може да привлича професионалисти от целия регион, тези възможности ще придобият съвсем различно измерение.
Чувството за вечното превъзходство на израелската армия, което тласка Нетаняху към все нови приключения, е сродно на представите на западните стратези и мислители, пионери на „глобализма“, които вярваха, че вечно ще печелят от смислите и ноу-хау, докато „изостаналата част“ на човечеството ще се занимава само с грубо материално производство.
Оказва се, че смислите са достъпни и за останалата част от човечеството и в някои отношения те вече са пред някогашните „най-напреднали“. Ако Израел разчита единствено на сила в отношенията си със съседите си, то в не толкова далечно бъдеще и той може да се сблъска с неочаквана нова реалност
Превод: ЕС