Как фашистите се опитват да се разкаят за зверствата над цивилни в СССР

/Поглед.инфо/ Точно преди 80 години, на 25 февруари 1944 г., в ръцете на съветското разузнаване попада изключително интересен документ. В заповед на високопоставеното военно ръководство фашистите признават провала на своята политика в окупираните територии на СССР и се опитват да я преразгледат. За какво става дума?

Още по време на подготовката за нападението срещу СССР Върховното командване на Вермахта (ВКВ) се опитва да формулира пропагандни тези, за да убеди съветското население да сътрудничи на германските войски. В началото на юни 1941 г., в своята директива за провеждане на пропаганда в бъдещи окупирани територии, ВКВ нарежда да се разпространяват твърдения, че врагът на Германия не народът на СССР, а „изключително еврейско-болшевишкото съветско правителство и компартията”.

Самите германци донякъде вярват в тази пропаганда. Например, на тези постулати се основава друга известна директива на ВКВ за поведението на германските войски в Русия - в нея се посочва, че значителна част от руското население не харесва болшевиките. Нацистите се надяват, че жителите на СССР ще ги поздравят като освободители, изразявайки радостта си, както се казва в директивата, с „молебени и кръстни шествия”.

Самите нацисти признават зверствата

Както знаете, тези изчисления не се сбъднаха. От една страна, командването на Вермахта се интересува от поддържането на дисциплина сред войските. От друга страна, самото то им дава свобода, като им позволява да нямат юрисдикция за действия срещу „враждебни цивилни“, дори ако германските войници са извършили военни престъпления в този случай.

В резултат на това, още в първите дни на войната, многобройни случаи на жестокости срещу съветското цивилно население са регистрирани от Вермахта. Не е изненадващо, че съветските хора отказват да видят окупаторите като „освободители“. Вместо молитви, фашистите са посрещнати със заслужена омраза. Скоро насилието на германските войски взема такъв мащаб, че дори германското командване уплаши. Ето само малка част от примерите, които са дадени по този въпрос в немски документи - и то само за първите месеци на войната.

На 29 юли 1941 г. командващият 16-та германска армия генерал Ернст Буш в своя заповед изисква от своите войници и офицери да спрат да грабят населението. Той дори заплашва тези от тях, които вземат добитък и коне „като разбойници“ със съд. Но в този случай Буш е по-загрижен не за руските селяни, а за това, че поради поведението на подчинените му те няма да могат да съберат реколтата, от която германското командване е толкова заинтересовано.

Подобни заповеди в началото на войната показват, че някои германски командири все още се опитват да държат войниците си под дисциплина. Но колкото повече Вермахтът навлиза в съветската територия, толкова по-бързо се променя отношението му към цивилните.

Така командирът на 59-ти германски корпус Курт фон дер Шевалери в заповедта си от 27 януари 1942 г. всъщност призовава войниците си да плячкосват, като им нарежда да отнемат топли дрехи от населението. В същото време той посочва, че не трябва да има проява на щедрост към руското население, защото германският войник трябва да вижда във всеки руснак „съучастник на Червената армия“. Подобни призиви от германски командири, съчетани със заповедта за неподсъдност, само стимулираха техните войници да извършват брутални действия.

През 1941-1942 г. един германски оберфелдфебел, назначен за ръководител на дъскорезница в окупираната територия на СССР, систематично бие местните жители, за да „задоволи бруталните си инстинкти“. Неговата жестокост е толкова голяма, че той е осъден от германски трибунал за „голяма вреда върху авторитета на германската администрация на изток“.

Всички тези и много други военни престъпления само още повече насърчават съветското население към въоръжена борба срещу окупаторите.

Още на 16 септември 1941 г. началникът на ВКВ Вилхелм Кайтел трябва да издаде заповед за потушаване на „комунистическото въстание“ на територията, окупирана от Вермахта, което варира от нападения срещу отделни германски войници до „открити въстания и широко разпространена война от банди“. Партизанските групи и отряди, състоящи се от обкръжени червеноармейци и обикновени съветски патриоти, се борят срещу нашествениците.

Хитлер нарежда да се вземат най-брутални мерки за потушаване на партизанското движение. Кайтел пише, че това може да се постигне „само с необичайна суровост“, когато 50-100 партизани трябва да бъдат екзекутирани за един убит германец. Тези мерки водят единствено до обратния резултат - все повече съветски хора влизат в партизански отряди.

От подчовеци до „съюзници“

Накрая, след поражението при Сталинград, Берлин се опита драстично да промени политиката си към цивилните в окупираната територия на СССР. Москва научава за това от заловен документ, попаднал в ръцете на съветското разузнаване на 25 февруари 1944 г. Това е заповед, издадена от командващия група армии “А” Фон Клайст, на 17 февруари 1943 г., информирайки войските си за директива от Върховното командване на сухопътните сили относно третирането на цивилни в зоните на военни операции.

В него Фон Клайст пише, че пораженията на Вермахта през зимата на 1942/43 г. „засилват враждебността на цивилните“ към германците. Населението активно подкрепя партизаните и не иска доброволно да участва в доставките за Вермахта. Затова нашествениците се опитват да започнат битка за съчувствието на цивилните. Фон Клайст заповядва на войските да се отнасят към съветското население като към „съюзници“, тъй като третирането им като „по-низши засилва волята на врага за съпротива и се заплаща с германска кръв“.

Заповедта обяснява как трябва да изглежда това на практика. Трябва да се подобри снабдяването на населението с храна и гориво. Предложено е да се предоставя социална помощ на жителите на окупираните от нацистите територии, особено на бременни жени и самотни майки, както и да се доставя мляко на болници и деца.

В градовете се планира да се развие занаятчийството и дребното производство с въвеждането на данъчни облекчения за него. Предложено е да се върнат колективните земи в собственост на селяните. Забранено е да се отнема от селянин „последната крава, прасе или овца, тъй като в болшевишки времена той имаше право върху тях“. Германците искат да видят свободна търговия и да намалят цените чрез подобряване на предлагането на пазарите.

Окупаторите решават да обърнат специално внимание на развитието на образованието, културата и изкуството. По този повод Фон Клайст отбелязва, че всички научни, особено педагогически институти, библиотеки, изложби и т.н., трябва да бъдат „обградени със специално внимание и грижа“. Развитието на театъра, киното и концертите се счита за „много желателно“, тъй като е от голямо значение за населението и представлява широки възможности за германската пропаганда. Посочено е също, че вярващите ще могат да посещават службите без ограничения.

Най-важният елемент в заповедта е промяната в трудовата политика за Германия. Както знаете, милиони съветски хора са принудително отведени на работа в Германия. Сега заповедта гласи, че прехвърлянето на работници в Райха отсега нататък трябва да се извършва „само на доброволна основа“ или със специална заповед, а нарушителите ще бъдат наказани.

Безсмислен опит

Този обрат на германската политика към съветския народ изглежда изненадващо само на пръв поглед. В същата заповед Фон Клайст пише: „Многократно прилаганите предишни методи поставиха мощни средства в ръцете на вражеската пропаганда за укрепване на съпротивата на врага и бяха платени с германска кръв.“ По този начин ръководството на Вермахта признава, че неговата политика в окупираните територии само тласка съветските цивилни към съпротива и партизанска война.

Още през есента на 1943 г. разузнавателният отдел (“Абвер”) на германската група армии „Юг“ призна, че съветската страна е обявила „отечествена война“ срещу нашествениците, което намери отзвук в „сърцата на всеки руснак“. Самото германско военно разузнаване заявява в своите документи, че засилването на омразата към нацистките нашественици е улеснено от ограбването на цивилното съветско население от германците, техните военни престъпления и репресии.

Германското разузнаване признава ефективността на съветския лозунг „Смърт на фашистките окупатори“, както и факта, че в очите на съветските граждани фашистите изглеждат като „невежи, арогантни нашественици с напълно абсурдна представа за руския народ“.

Според самите германски разузнавачи съветските граждани правилно са решили, че „германците нямат ясна линия по отношение на политическата трансформация на СССР и че не възнамеряват да осигурят на руснаците никаква форма на национална или държавна независимост и считат всички руски хора да бъдат „подчовеци“.

Следователно заповедта на Фон Клайст изглежда като отчаян опит на германското военно ръководство, под тежестта на пораженията на фронта, да убеди съветското население да премине на страната на окупаторите. Въпреки това мнозинството от жителите на СССР яростно и заслужено мразят нацистките нашественици. Следователно всички опити на германците да направят от тях „съюзници“ са обречени на провал. Може дори да се каже, че до известна степен съветското население със своята отчаяна съпротива в крайна сметка принуждава Вермахта да признае престъпността и погрешността на нацистката идеология.

Превод: В. Сергеев