/Поглед.инфо/Инвестиционната банка направи милиони, като помогна да се скрие истинския размер на дълга, а в процеса почти го удвои.

Гръцката дългова криза предлага друга илюстрация на силата на Уол Стрийт да убеждава и действа хищнически, но успявайки да покрие следите си.

Кризата бе разпалена преди години с една сделка, изработена от днешния изпълнителен директор на Голдман Сакс Лойд Бланкфейн. Бланкфейн и неговият екип помогнаха на Гърция да скрие истинския размер на дълга, а в процеса почти го удвоиха. И точно както по време на американската финансова криза, и в днешната задлъжнялност на много американски градове хищническите заеми на Уол Стрийт играят важна, но „недооценена“ роля.

През 2001 година Гърция търсеше начин да прикрие нарастващите си финансови проблеми. Договорът от Маастрихт изисква от членовете на еврозоната да покажат подобрение в публичните си финанси, но Гърция вървеше в погрешна посока. Тогава Голдман Сакс реши да даде заем на гръцкото правителство на стойност 2,8 милиарда евро, маскиран като неофициален „cross-currency суап“- сложна транзакция, в която гръцкият чуждовалутен дълг е конвертиран във вътрешновалутни задължения, използвайки фалшив пазарен валутен курс.

Като резултат, около 2% от гръцкия дълг магически изчезват. Христофорос Сарделис, тогавашен глава на гръцката Агенция за управление на публичния дълг, по-късно описва сделката пред Блумбърг като „много сексапилна история между двама грешници“. За своите услуги Голдман получават 600 милиона евро, според Спирос Папаниколау, наследник на Сарделис. Това е около 12% от приходите на банката през 2001 година, според публикуваните данни. Тимът, извършил сделката, е воден от Бланкфейн.

След това сделката става неизгодна. След 11 септември цените на облигациите се свиват, което причинява големи загуби за Гърция, заради формулата, използвана от Голдман Сакс да изчисли дълговите разплащания на страната по време на суапа. До 2005 година Гърция дължи почти двойно, като неофициалният дълг нараства от 2,8 до 5,1 милиарда евро. През 2005 сделката е преструктурирана и тези 5 милиарда евро са затворени. Може би не е случайно, че Марио Драги, сегашният шеф на Европейската централна банка и един от големите играчи в гръцката драма, е тогавашен управителен директор на международния отдел на Голдамн Сакс.

Гърция не е единственият грешник. До 2008 година ЕС позволява на държавите-членки да управляват дълга си с т.нар. извънпазарни ставки в суапове, прокарани от Голдман Сакс и другите банки от Уол Стрийт. В края на 90-те години на XX век, JP Morgan позволи на Италия да скрие дълга си чрез размяна на валути на благоприятен валутен курс, вкарвайки Италия в бъдещи допълнителни разплащания, които не се появяват в националните сметки.

Но Гърция бе в най-лоша форма, а Голдман бе насреща. Без съмнение, Гърция страда с години заради корупцията и укриването на данъци от богатите. Но Голдман Сакс не е невинна банка: тя придоби печалби, облагодетелствайки Гърция изцяло - както всъщност прави и със световната икономика. Другите банки на Уол Стрийт правеха същото. Когато балона гръмна, това облагодетелстване постави света на колене.

Дори и при това положение, Голдман Сакс предложи на Гърция нова сделка. През ноември 2009 година, три месеца преди гръцката дългова криза да стане световна новина, тим от банката предложи финансови инструменти, които ще избутат дълга в гръцката здравната система далеч в бъдещето. Този път обаче, Гърция не се хваща.

Голдман Сакс и другите големи банки на Уол Стрийт са майстори в това да продават сложни сделки, преувеличавайки техните изгоди и минимизирайки рисковете. Така те получават големите си заплати. Когато започнат неприятностите за клиента, Голдман се крие зад легални формалности и интереси на акционери.

Тези, които теглят заема, рядко са невинни, разбира се: Те харчат прекалено много, и са наивни или глупави да купуват от Голдман Сакс. Гърция сама си докара проблемите, както и много американци по време на финансовата криза.

Но във всеки случай, Голдман Сакс знае какво прави. Знае много по-добре за рисковете и реалната цена на сделката, която предлага. „Това е морален въпрос“, заяви акционер по време на среща на Голдман в Оукланд. Именно.

Автор: Робърт Райх, за списание „The Nation“

Превод - Евгени Рушев