Докато индийският премиер Нарендра Моди се бори за трети мандат на парламентарни избори, предизборната му кампания ще се основава на това как той е трансформирал Индия през десетилетието си на власт.
Външната политика почти никога не е част от предизборния дискурс в Индия, но Моди беше изключение. Преди предизборната кампания неговата Бхаратия Джаната партия изтъкна лозунга на Моди за позициониране на Индия като "вишвагуру" - глобален лидер.
Терминът се появи за първи път на световната сцена, когато Индия беше домакин на Г-20 миналата година. След това внушителни знамена на Моди бяха поставени в цялата страна на различни срещи със световни лидери.
Енергичното насърчаване на външната политика от Моди в индийския публичен дискурс е рязко отклонение от миналото, когато развитието на външната политика беше до голяма степен неизвестно извън коридорите и офисите на Ню Делхи.
Такава по-голяма обществена ангажираност би била добре дошла, ако насърчи информиран дебат, прозрачност и отчетност за резултатите от външната политика. Но на фона на поляризирано общество и намаляваща свобода на пресата, публичният дискурс само усложни отношенията на Индия с различни страни, особено със съседите.
Един пример е продължаващият спор на Индия с Малдивите. По-рано тази година Малдивите поискаха от Ню Делхи да изтегли индийските войски от своите стратегически важни острови. Кулминацията дойде, след като индийски политически лидери, знаменитости и журналисти реагираха гневно на унизителни забележки, направени от трима малдивски министри срещу Моди.
Правителството на Малдивите отстрани въпросните министри, но това не помогна много за предотвратяване на широко разпространени призиви в Индия за икономически бойкот на страната. В резултат на това броят на индийските туристи, пристигащи на Малдивите, е намалял значително през последните месеци.
В съответствие с това популяризиране на външната политика, Моди предефинира идентичността на Индия на световната сцена, трансформирайки я от светска демокрация в индуистка цивилизационна държава.
Десетилетия наред Индия се представя като модел на либерална демокрация в развиващите се страни. При предишни режими Ню Делхи демонстрира синкретичната, мултирелигиозна култура на Индия и нейната уникална способност да насърчава и възприема многообразието, докато съседите му изпадаха в гражданска война и социален хаос.
Моди използва външната политика почти изключително за подкрепа на индуистки националистически идеи: износ на древна индуистка култура, унищожаване на ислямското изкуство и история и отваряне на индуистки храмове в чужбина.
Това също промени природата на индийската диаспора с далечни последици. Индийците и хората от индийски произход в чужбина съставляват най-голямата диаспора в която и да е страна в света и те отдавна помагат за прокарването на политики, благоприятни за Ню Делхи.
По-специално, през 2000-те години, след като Индия беше изправена пред санкции за нейните ядрени опити, групи от диаспората лобираха за укрепване на глобалната легитимност на Индия като ядрена сила.
Това доведе до забележителна ядрена сделка между Индия и Съединените щати и подтикна страни като Австралия да преразгледат забраните за износ на ядрена енергия.
Но сплотеността на диаспората като лобист за интересите на Ню Делхи сега е под въпрос. Според анкета от 2020 г. сред индийски американци, проведена от базираната във Вашингтон Фондация Карнеги за международен мир, значителни 69 процента от индусите в САЩ одобряват представянето на Моди като министър-председател, но само 20 процента от мюсюлманите и 34 процента от християните са съгласни.
Тази социална поляризация също доведе до пикове в публичното насилие сред южноазиатците на Запад, включително улични бунтове, политически митинги и атаки срещу места за поклонение. Понякога Ню Делхи дори подкрепя тази поляризация, вместо да се опитва да я намали.
Например, след сблъсъци между индуси и мюсюлмани в английския град Лестър през 2022 г., индийската Върховна комисия в Лондон издаде явно предубедено изявление, което се отнасяше само до „вандализъм на помещения и символи на индуистката религия“ и не споменава мюсюлмански жертви .
Но въпреки тези драматични промени в цялостната стратегия и геополитика, Моди не е направил голяма промяна. Подобно на своите предшественици, Моди вижда Индия като независим полюс в един многополюсен свят. И в преследване на тази цел, Моди също поддържа дългогодишна политика на неутралност, необвързаност и сдържане.
По широк кръг от въпроси – от войната в Украйна до войната в ивицата Газа, от Иран до Тайван – Индия продължава да избягва формулирането на последователна политическа позиция. Всеки път, когато Ню Делхи се изказваше, той го правеше, за да защити правото си да запази мълчание и неутралитет.
В резултат на това Моди също така продължи и разшири усилията на предишни правителства за създаване на поредица от съюзи със страни, които са ясни врагове една на друга.
По този начин Индия се чувстваше изключително удобно да бъде част както от Четворката (със Съединените щати и техните съюзници), така и от Шанхайската организация за сътрудничество (с Китай, Русия и техните съюзници). Освен това беше в състояние да получи модерни оръжия от Съединените щати, докато търсеше съвместни възможности за развитие на отбраната с Русия.
Именно на този фронт Моди постигна може би най-големия си и видим успех. В един геополитически нестабилен свят малко големи сили са успели да спечелят сътрудничество със Съединените щати чрез публично ухажване на основните им врагове.
Индия се превърна в поразително изключение. Използвайки умело загрижеността на Вашингтон относно Китай, Моди успя да си осигури изключителна подкрепа от Белия дом, като същевременно активно отказва да даде каквото и да било в замяна.
Например Индия отказва да обещае подкрепа от САЩ за постигане на основните си геополитически цели в Европа или Близкия изток. За разлика от Филипините, Индия също продължава да отхвърля искания за достъп до бази в Индо-Тихоокеанския регион.
Индия няма да се ангажира да се бие заедно с американските войски в случай на конфликт с Китай, за разлика от други съюзници на САЩ в Азия.
Въпросът за Моди - ако се върне на власт тази година - ще бъде колко дълго може да продължи тази едностранна сделка с Вашингтон.
Въпреки че Моди направи няколко промени в дългогодишната стратегия на Индия за неутралитет и независимост, неговото правителство е изправено пред различен набор от стимули и интереси от тези, пред които са били изправени предишните правителства.
Както твърдях в моята книга Flying Blind: India's Quest for Global Leadership "Полет на сляпо: Стремежът на Индия за глобално лидерство", публикувана през 2021 г., вътрешната политика и моделът на икономически растеж на либерална, светска и демократична Индия дадоха на Ню Делхи много общо със западните норми и ценности.
Но през последните години вътрешната политика на Индия позволи на Моди все повече да намира общ език със страни като Китай и Русия по въпроси като регулиране на правата на човека и бизнеса, разширяване на правителствения контрол върху различни области на политиката и овладяване на западните ценности в глобалното управление .
Изключителният успех на Моди в справянето с тези присъщи напрежения със Съединените щати е може би най-голямото му външнополитическо постижение досега.
Превод: СМ
