/Поглед.инфо/ Възможно ли е да се създаде нов глобален геополитически съюз, предназначен специално да се противопоставя на САЩ? Вече се срещат прогнози, че в такъв съюз може да се превърне оста Москва-Пекин-Техеран. Спорът по тази тема беше подхранван от началото на посещението на президента на Иран в Китай. Нужен ли е такъв съюз на тримата участници и особено на Русия?
Още преди началото на руската СВО в Украйна американски експерти предупредиха администрацията на Байдън, че трябва да избере с кого да влезе в конфликт: с Русия или с Китай. Те предупредиха, че конфликт на два фронта би бил ако не фатален, то поне много скъп за САЩ. Включително и защото това ще доведе до сближаване между Русия и Китай на антиамериканска основа – в крайна сметка и двете сили няма да имат друг избор.
Всъщност точно това се случи – през изминалата година руско-китайските отношения достигнаха принципно ново ниво. И от гледна точка на политическата реторика, и от гледна точка на икономиката. Въпреки опасенията на китайските компании да попаднат под санкциите на САЩ и оттеглянето на част от сътрудничеството в сиви схеми, търговията през 2022 г. се е увеличила с 30%.
Проблемът на Вашингтон обаче е, че рискува ескалация дори не на два, а на три фронта. Сега САЩ са в конфликт не само с Русия и Китай (заради системния курс на Вашингтон за сдържане на КНР), но и с Иран. Шансовете за стабилизиране на отношенията между САЩ и Иран чрез ядрена сделка са минимални, а Иран, според западните източници, активно върви към създаването на ядрено оръжие. Това движение, съчетано с вътрешна нестабилност (причинена, между другото, от санкциите), както и редица конфликти на иранската граница, може да доведе до пряка война между САЩ и Ислямската република.
Троен съюз?
И не е изненадващо, че Иран, Китай и Русия, на фона на всеобщото отхвърляне на американската политика и осъзнаването на неизбежността от по-нататъшна ескалация на отношенията със САЩ, започнаха да се сближават помежду си. И така, от 14 февруари иранският президент Ибрахим Раиси е на посещение в Китай.
„Това посещение е особено важно на фона на влошените отношения между Китай и САЩ и дългогодишните лоши отношения между САЩ и Иран. И двете страни са обединени от отхвърлянето на американската хегемония на международната арена, с която светът вече се сбогува. И двете страни също така изразяват своето противопоставяне на американците да използват санкционния натиск като политическо и икономическо оръжие. Следователно сътрудничеството между Иран и Китай е всеобхватно, както се вижда от дългосрочното споразумение между Иран и Китай, подписано в Техеран през март 2021 г. На почти 20 страници пише, че Китай и Иран ще си сътрудничат във всички области, включително и във военната", обяснява Елена Супонина, експерт в Руския съвет по международни въпроси.
Иранските експерти отбелязват, че на среща с Ибрахим Раиси Си Цзинпин е обявил „подкрепата на Китай за териториалната цялост и неделимостта на Иран“. И добавят, че преди в двустранните отношения не е имало такива "подкрепи".
„Колкото по-безскрупулни действа Америка, толкова по-близо трябва да се доближат тези, които търсят стабилност и развитие и алтернативни пътища към просперитет“, разказва германският “Франкфуртер Цайтунг”, цитиран от китайски държавни канали.
Очаква се другарят Си да посети Москва през пролетта. Най-вероятно те ще обсъдят икономиката, СВО, а също и, вероятно, военно-техническото сътрудничество. И предвид най-тясното сътрудничество между всички ъгли на руско-китайско-иранския триъгълник, експертите отново започнаха да говорят за възможността този триъгълник да се трансформира в ос Москва-Пекин-Техеран. Ос на условна съпротива на американците. Това, което се случва сега, е основата на тази ос.
Освен това не става дума непременно за някакъв формален съюз с някакви гаранции за отбрана и ясни ангажименти – достатъчна е най-тясната координация. „Основните противници на Америка не са съюзници в традиционния смисъл на думата, но ако действат в унисон, те ще се превърнат в суперсила, чиято мощ ще надхвърли съвместните им военни способности“, пише “Блумбърг” още през 2022 г. „Никога досега Съединените щати не са били изправени пред такава перспектива за краткотрайна военна конфронтация в няколко отделни театъра на война.“
Партньори без задължения
Теоретично има перспективи за такава ос. Самата възможност за появата ѝ вече ще възпира Америка от всякакви внезапни стъпки срещу трите сили едновременно, но формирането ѝ все още е малко вероятно. Дори във формат „унисонна дипломация“.
Първо, защото поне две от трите сили - Иран и Китай - не са готови да се обвържат с формални задължения, които нарушават свободата на маневриране. Дори Иран, който уж , сега има голяма нужда от съюзници и инвеститори.
„Да, Иран наистина се нуждае от Китай. Що се отнася до оста, иранските прагматици разбират до каква степен Москва и Пекин ще им сътрудничат. Те нямат илюзии относно силата на тези съюзи, но в същото време са наясно, че позицията им не им позволява да разпиляват каквито и да било възможности. А Китай е чудесна възможност както за заобикаляне на санкциите (които едва ли ще бъдат свалени от Иран в близко бъдеще), така и за получаване на инвестиции“, обяснява международният журналист Абас Джума. „Когато в Иран говорят за някакви оси, те имат предвид само една ос – това е оста на съпротивата, която се оглавява от Иран и включва сирийците, “Хизбулла”, Хамас, хуситите и т.н. Те не виждат други оси там”, обяснява експертът.
Дори тази ос, формирана по екзистенциален въпрос за Иран и всъщност върху ирански средства, вече не се счита за надеждна, също и защото някои от нейните представители са уморени от иранците, а някои са откупени от саудитците. Какво можем да говорим за другите аксиални структури?
Освен това и трите страни активно си сътрудничат не само помежду си, но и с опонентите си. „Същият Китай развива отношения с тези държави, които са открито враждебни към Иран. И така, през декември 2022 г. другарят Си посети Саудитска Арабия. И ако сравним търговията на Китай с Иран и Саудитска Арабия, то с последната тя е почти пет пъти повече (16 милиарда срещу 80 милиарда долара). Отчасти защото саудитците имат повече възможности за инвестиции и по-малко бариери от санкции“, казва Елена Супонина.
Русия също диверсифицира отношенията. Да, по отношение на Китай възможностите за диверсификация са ограничени от Индия и отчасти от Виетнам (други врагове на Китай, като Япония, се оказаха в списъка на противниците на Русия по украинския въпрос), но по отношение на Иран , има много повече възможности. Да, Русия активно помогна на Иран в Сирия, но действията ѝ също не могат да се считат в Техеран за напълно съюзнически. „В Сирия имаше ясна ос Москва-Техеран, включително срещу Турция, която воюваше там срещу Башар Асад. Тогава Москва доведе сирийци и турци в Москва, след което започна да ги помирява. Иранците подходиха към това много предпазливо“, споделя анонимен руски специалист по Иран.. И това е в допълнение към активно развиващите се отношения между Москва и същите монархии от Персийския залив.
В тази ситуация всяко създаване дори на „единна ос” може да доведе не толкова до умножаване на възможностите, колкото до ненужно изостряне на отношенията с други страни. За Китай това ще означава изостряне на отношенията със САЩ (не е тайна, че сега Пекин по всякакъв начин се опитва да избегне засилване на конфронтацията с Вашингтон), а за Иран и Русия, на първо място, с Турция.
Да, Анкара отдавна се опитва да изгради отношения с Техеран и Москва, да създаде свой незападен външнополитически курс. Тя се опита да установи комуникация с Китай, приближи се до него - по-специално чрез създаването на Транскаспийския коридор и насърчаването на неговата инфраструктура в Централна Азия. Сега обаче, след опустошителното земетресение, приоритетите на Турция може да се променят.
„Анкара ще бъде заета с въпроси за възстановяване и нормализиране на икономическата ситуация. Основните мисли са свързани с вътрешни проблеми. И следователно Турция става все по-заинтересована от укрепване на връзките със Запада, което може да помогне за възстановяването на страната - което означава, че тя ще бъде предпазлива от взаимодействията с други партньорите”, обяснява ръководителят на отдела за Близкия и постсъветския изток на ИМЕМО на РАН, професор в Дипломатическата академия на МВнР на Руската федерация Владимир Аватков.
Така че все още няма ос. „За създаването на алианс или някакъв пълноценен съюз (в който освен тези две страни ще бъде и Русия, която е в добри отношения и с двете), не може да става и дума. По-скоро говорим за сътрудничество на базата на интереси и координирани действия на международната арена в рамките на съществуващи организации и споразумения.
Така през септември 2022 г. Иран най-накрая формализира членството си в ШОС. Страните развиват отношения, въпреки недоволството от Вашингтон и това вероятно е достатъчно засега“, обобщава Елена Супонина.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?