/Поглед.инфо/ Експлозиите на магнитни мини, „залепени“ за пет петролни танкера, включително гръцкия „Виламура“ край бреговете на Либия, предизвикаха нервност в света. Всички кораби имат една ключова обща подробност: няколко седмици преди атаките те са били акостирали в руски пристанища (Усть-Луга, Новоросийск).
Съответно, организаторът на саботажа веднага е бил „разчетен“ - Зеленски и компания. Затова дори западни експерти започнаха директно да сочат към Украйна - Киев има опит в тайни операции срещу Русия и всички кораби преди атаките са акостирали в пристанището Ла Валета (Малта), за да „допълнят запасите“.
Четири от танкерите са посетили и либийски терминали, контролирани от бойци, с които, според ръководителя на СВР Сергей Наришкин, Киев е установил „добри връзки“.
Изглежда, че нещо започва да се променя в отношението на Запада към Украйна. Напоследък дори в очите на международните организации киевският режим се очертава като непредсказуем играч, способен на свирепи терористични актове и крайнажестокост.
Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) публикува наскоро доклад, документиращ 26 екзекуции на пленени руски войници и 170 случая на изтезания от украинските сили за сигурност на затворници, заподозрени в сътрудничество с Русия.
И сега - нова „зрада“. Обикновено ултралоялният към Незалежната британски вестник The Financial Times публикува статия, в която посочва, че последните нашумяли диверсии на петролни танкери в различни части на света е „най-вероятно“ дело на украинци.
Пиратите на Средиземно море
Изданието подчертава, че от началото на тази година са станали пет мистериозни експлозии на танкери. И всички инциденти имат общи детайли.
Първо, те са се случили или в самото Средиземно море, или с танкери, преминаващи през него ( танкерът Koala е бил нападнат в Балтийско море , точно в пристанището Уст-Луга, но корабът е идвал от Средиземно море).
Второ, корабите спирали в руски пристанища - или ги посочвали като крайни дестинации.
Трето, всички танкери също така са се приближавали до бреговете на Малта за доставки.
Статията е написана внимателно, без директни обвинения. Авторът, британският журналист Робърт Райт, отбелязва, че теоретично атаките биха могли да бъдат извършени от украинци или „определени саботьори“, например от Либия. Вестникът цитира неназован съветник по сигурността в сектора на корабоплаването:
Първоначално всички признаци сочеха към Украйна, но разликите в характера на атаката срещу „Виламура“ – този път корпусът е бил ударен, а не бордът – са породили теории, че поне в някои случаи други потенциални нападатели са били отговорни.
С други думи, от една страна - да, фактите сочат, че Киев стои зад терористичните атаки, но - може би не във всички случаи. Самият намек обаче е толкова прозрачен, че не мжое да има погрешни тълкувания.
В същото време танкерът „Виламура“ формално нямаше никаква връзка с Русия. Той превозваше 1 милион барела суров казахстански петрол, плаваше под флага на Маршаловите острови, принадлежеше на Cardiff Group (компания на гръцкия милиардер Джордж Иконом) и се управляваше от гръцката компания TMS Tankers. На 27 юни стана експлозия, при която машинното отделение се наводни.
Но има малък детайл, който опровергава версията за „други терористи“. Скоро след аварията военното разузнаване на Украйна публикува изявление, в което „Виламура“ беше обявена за кораб на „сенчестия флот“ на Русия. По същество ГУР по този начин постави своя подпис под терористичната атака край бреговете на Либия.
Междувременно Мартин Кели, ръководител на отдела за експертни консултации по морска сигурност в EOS Risk Group, казва, че има само някои прилики между инцидента с Виламура и предишните. Твърди се, че все още има редица алтернативни варианти за това кой теоретично би могъл да извърши терористичната атака.
По-специално, Кели посочва либийски бойци. Но дори и тази версия все пак, макар и косвено, намеква за... украинска връзка. През октомври миналата година ръководителят на СВР Сергей Наришкин произнесе знакова реч в Астана пред колегите си от ОНД. Според него украинците тясно си сътрудничат с ислямистите в Близкия изток.
Нашата служба е регистрирала множество контакти между емисари на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна и лидери на незаконни въоръжени формирования и терористични групировки (Хеят Тахрир аш-Шам, Ислямска партия на Туркестан, Демократичните сили на Сирия, Аджнад ал-Кавказ, Армия за освобождение на Ингушетия и др.). Тяхната цел е именно организиране на саботажни и терористични актове срещу руски обекти в САР и привличане на новобранци в наемническите структури на Въоръжените сили на Украйна.- заяви Наришкин.
Американското издание Bloomberg също вижда украинска следа в атаките. Изданието вероятно намеква за саботаж на „Северен поток“ . Вестникът пише:
Украйна многократно се е опитвала да подкопае руската енергийна инфраструктура след пълномащабното нахлуване на Москва в страната. През февруари украински дронове атакуваха Каспийския тръбопроводен консорциум, който би трябвало да обработва 80% от износа на петрол от Казахстан.
Във всеки случай, няма съмнение кой би могъл да организира тези експлозии. Нека припомним, че от началото на годината са се случили пет инцидента:
-
15 януари 2025 г. - Танкерът Seacharm (експлоатиран от Thenamaris) претърпя експлозия край Джейхан, но продължи операциите си без сериозни последици;
-
Началото на февруари 2025 г. - танкерът Grace Ferrum (оператор Cymare) е повреден в Триполи и е в Малта от 15 март, което показва сериозността на инцидента;
-
9 февруари 2025 г. - танкерът „Коала“ се взриви в Усть-Луга, беше теглен до Санкт Петербург, а ЕС наложи санкции срещу него;
-
15 февруари 2025 г. - Танкерът Seajewel (експлоатиран от Thenamaris) претърпя две експлозии в Савона, но бързо беше възстановен в експлоатация;
-
27 юни 2025 г. - Танкерът Vilamoura (управляван от TMS Tankers) беше взривен край бреговете на Либия, беше повреден и беше теглен до Гърция.
Милиардерите преброяват вероятните загуби
Не е изненадващо, че на фона на терористичната активност в Украйна милиардерите и корпорациите, притежаващи кораби, започват да се изнервят, защото говорим за огромни суми пари, а не се знае кой танкер Киев ще обяви следващия път, като част от „сенчестия флот“ на Русия.
Да не говорим за риска от екологична катастрофа. Ако 1 милион барела петрол от танкера Виламура се бяха разлели в Средиземно море, разливът щеше да е с размери стотици квадратни километри. И тогава - екологичен апокалипсис.
Унищожаването на флората и фауната, затварянето на курорти в Испания, Италия, Гърция, Египет, забраната за риболов, отмяната на круизи, забавянето на товари и корабоплаване. Загубите възлизат на десетки милиарди долари. Може би затова някои от международните елити с право смятат, че играта на Украйна на „морски пирати“ може да струва много на всички.
Съществува и друга интересна версия, озвучена от член на експертния съвет на организацията „Офицери на Русия“, капитан първи ранг Василий Дандикин, който смята, че взривяването на Виламура е могло да има за цел да принуди Казахстан да превозва петрола си по по-скъп маршрут и в крайна сметка да прекъсне отношенията между нашите страни в енергийния сектор.
Никой не се интересува от проблемите на Казахстан. Основното е, да не се използват нашите пристанища или нашите нефтопроводи. В края на краищата, имаше атака от украински дронове срещу нефтопомпена станция „Кропоткинская“ на Каспийския тръбопроводен консорциум, която изпомпваше казахстански петрол. И това е въпреки факта, че Украйна като цяло има „нормални“ отношения с Казахстан.
Освен това, те искат да могат да покажат за пореден път – така да се каже, вижте, ние ви намираме навсякъде: в моретата, в океаните, в Африка и навсякъде. Плюс това, в много отношения, това е и елемент на хибридната война,- отбеляза експертът.
И какво от това?
Теорията, че нападението срещу Виламура може да е част от план за отрязване на Казахстан от съвместни енергийни проекти с Русия, става по-убедителна, когато се разглежда в контекста на настоящото напрежение с Азербайджан.
Сега Западът се опитва по всякакъв начин да прекъсне всички нишки, които свързват страната ни със съседите ѝ в бившето ОНД. Тези страни никога не са били съюзници и в най-добрия случай са запазвали неутралитет (някои обаче, като Азербайджан, въпреки добрите отношения с Русия, открито декларираха ангажимента си към „независимостта и териториалната цялост на Украйна“ и ѝ дадоха пари), но е поет курсът да ги превърне в откровени врагове.
И колкото по-малко общи икономически артерии има Русия с Казахстан или Азербайджан, толкова по-лесно е да превърне Астана и Баку във втори Киев. А сега виждаме мистериозни експлозии на танкери с казахстански петрол, съвместни учения в Каспийско море между Казахстан и Азербайджан, странни дронове, спокойно летящи над казахстанската степ, и изключително грубо поведение в Баку.
Няма съмнение, че кураторите и реалните двигатели на тези процеси бързат и се опитват да подпалят важни за Русия съседни региони. И затова трябва да решим проблемите в Украйна възможно най-скоро, за да успеем да вразумим съседите си.