/Поглед.инфо/ За първи път от началото на 90-те години на ХХ век срещата на високо равнище на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество не завърши със заключителна декларация, че „всичко е наред”. Напротив, „отварянето на Китай към света” и глобализацията в американски стил се превърнаха в бойно поле за Вашингтон и Пекин. Колко сериозен е конфликтът в Азиатско-тихоокеанската общност и как да реагира на него Русия?

„Целият свят е притеснен!”, с такива думи придружи резултатът ( всъщност провал) на срещата на високо равнище на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество министър-председателят на Папуа-Нова Гвинея, Питър О'Нийл. На организаторите не им провървя - за първи път страната беше домакин на такава среща на високо равнище и се оказа първата среща на върха на АТИС от 1993 г. насам, на която не бе приета заключителна обща декларация.

Повече от двадесет държавни и правителствени ръководители ще се завърнат у дома разочаровани по вина на двете велики сили - Съединените щати и Китай. Обаче, би било трудно да се очаква друго, защото форумът се превърна в една от арените на сблъсък в „търговската война” между Вашингтон и Пекин. Според медиите по време на срещата на високо равнище представителите на Съединените щати и Китай се оплакаха един от друг за „нелоялна търговска политика” помежду си.

Представителите на Пекин припомниха как администрацията на Тръмп наложи допълнителни мита от 250 милиарда долара върху китайските стоки. Американската делегация припомни китайския отговор. И както отбелязват американските издания, ръководителите на двете делегации - президентът на КНР Си Дзинпин и американският вицепрезидент Майк Пенс - размениха нападки, доказвайки, че именно тяхната страна има най-голям интерес в региона, където са концентрирани 60% от световната икономика. Пенс, макар и не толкова остро, колкото Тръмп наскоро, атакува геополитическите стремежи на Китай и засипа с критики китайския проект "Един пояс, един път" (който, между другото, неотдавна бе похвален от Владимир Путин).

Словесната фехтовка между Пенс и Си беше внимателно наблюдаван от високопоставени представители на двадесет и една държави: руският премиер Дмитрий Медведев, както и от президентите и министър-председателите на Виетнам, Южна Корея, Япония, Мексико, Чили, Филипините, делегати от Хонконг и Тайван. Изглежда, че най-продуктивните срещи са били тези в кулоарите.

Така например Медведев поговори с японския министър-председател Шиндзо Абе и с президента на Филипините Родриго Дутерте, а също така с министър-председателите на Тайланд и Канада. В края на срещата ръководителят на руското правителство замина за Виетнам, където ще се проведат двустранни преговори за търговията, инвестициите, промишлеността и енергетиката.

Резултатът от китайско-американските разправии е неприятен, но предсказуем. Първо, източниците заявяваха, че на срещата на високо равнище са възникнали трудности при договарянето и приемането на заключителното съвместно изявление. По-късно стана ясно, че такова въобще няма да има. Лидерите на Австралия и Канада се опитаха да „подсладят хапчето”. „Постигнахме” много по-голям напредък, отколкото очаквахме,” увери журналистите австралийският министър-председател Скот Морисън. „Не мисля, че голямата изненада е това, че имаме различни гледни точки за ситуацията”, добави канадският му колега Джъстин Трюдо.

Но неангажираните наблюдатели стигнаха до извода: Вашингтон и Пекин демонстрираха такива „различни гледни точки”, че по-нататъшното съществуване на формата АТИС (който се появи през 1989 г. в края на Студената война и в резултат на китайската икономическа реформа) губи значението си. „Всичко се свежда до взаимна непримиримост между Съединените щати и Кита” заяви австралийският експерт Рори Меткалф в разговор с медиите.

„Случилото се на срещата на високо равнище на АТИС говори, че за САЩ рязко е паднала ценността на многостранните организации”, коментира пред „Взгляд” Фьодор Лукянов, директор по научната работа на Фондацията за развитие и поддръжка на Валдайския клуб.

„Отчасти случилото се е свързано със страната-домакин – Папуа-Нова Гвинея. Опитът за привличането в качество на място на провеждане страна, която по всичките си параметри не съответства на тази мисия, приключи неуспешно”, коментира събеседникът.

„Винаги, когато се провеждат срещи на високо равнище, на страната-домакин лежи отговорността отрано да положи усилия, че в крайна сметка да се подпишат заключителни документи”, отбелязва Лукянов. „Когато Русия през 2012 г. бе домакин, това изискваше огромна работа. Но Папуа-Нова Гвинея явно просто не може и не е способна да се справи с това”, отбелязва Лукянов, но допълва, че това не е основната причина.

Ако на срещата на високо равнище домакин бе по-„тежаща” и изкусна в световната политика страна, резултатът щеше да бъде окончателна декларация, която да съдържа общи думи и да прикрива истинската конфронтация и конфликт.

"”Конфликтът отдавна се е появил в азиатско-тихоокеанската общност”, заяви Фьодор Лукянов. - АТИС беше продукт на периода, в който всички вярваха в глобализацията, а китайците на първо място. Но формата на АТР (Азиатско-тихоокеанския регион), който САЩ въвеждат в употреба след Студената война, сега дори и от тях самите не се смята за подходящ.

Съединените щати настояват за различна концепция - Индо-Тихоокеански регион. Същността е очевидна: сдържане на Китай, създаването на такава конфигурация, в която Китай ще бъде обграден плътно от страните, отнасящи се към него с подозрение и лоялни на Вашингтон.

„Поради тази причина, американски интерес към Азиатско-тихоокеанския регион рязко намаля, както и спадна техният интерес да се гарантира, че в рамките на организацията ще се постига някакъв компромис”, подчерта Лукянов. Напротив, сегашният американски курс към Китай е много по-конфронтационен. „Във Вашингтон не крият това. Вицепрезидентът Пенс, който представляваше САЩ на срещата на върха на АТИС, е настроен по отношение на Китай, може би дори по-рязко от самия президент Тръмп. На вицепрезидента на САЩ му е отредена ролята на „лошото ченге”, сочи Лукянов.

Съответно и Китай от своя страна „също не е готов на каквито и да е сериозни отстъпки пред американците”. В Пекин смятат, че са събрали достатъчно сили, за да трябва другите да се вслушват в него, а не обратното, смята експертът.

Как тогава трябва да действа Русия в такава ситуация?

„Статутът на АТИС често се разбира неправилно”, отбелязва в коментар за „Взгляд” Александър Рогожин, завеждащ сектора по социално-икономически проблеми на ИМЕМО на РАН. „АТИС не е регионална организация, а е преди всичко платформа за международни преговори и досега нищо повече” подчертава експертът. „През 2012 г., когато Русия беше домакин на срещата на високо равнище, ние (включително и в пресата) имахме малко преувеличено отношение към тази структура”. Това е необходима платформа, някои инициативи се изпитват тук, но сега има несъответствие, при това не само между САЩ и Китай. „Китай и Индия имат своя собствена позиция, страните от АСЕАН имат свои собствени", смята Рогожин. „Свързването е много трудно - колкото по-голяма е организацията, толкова по-трудно е за партньорите да съгласуват мненията си”. А сега, когато налице е, ако не война, то тежък американско-китайски икономически конфликт, е особено трудно да се действа.

Възможно е да продължим да работим на тази платформа, но не и да ѝ придаваме твърде голямо значение, вярва Рогожин. Както отбелязва Фьодор Лукянов, американците предпочитат да не работят в екип на такива места, а с едностранни действия или двустранно сътрудничество с една или друга страна. Според Рогожин Русия също в момента развива предимно двустранни отношения.

Пример за такова двустранно сътрудничество е, да речем, неотдавнашната среща между Медведев със Си Дзипнис и ръководителя на китайското правителство Ли Къцян в Пекин. Но нега добавим, че с клуба, открит след Студената война, явно ще трябва да се разделим. Има и други формати, които поради отсъствието на американците на тях станаха работни площадки – Шанхайската организация за сътрудничество, която среща на високо равнище се проведе в Душанбе с по-големи резултати от срещата на АТИС.

Превод: В.Сергеев