/Поглед.инфо/ На 28 октомври 2023 г. в мина Костенко на компанията "АрселорМитал Темиртау" (AMT) в Караганда стана авария, която доведе до смъртта на 46 души. Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев обяви 29 октомври за ден на национален траур за жертвите на това бедствие.

Правителствената комисия за разследване на причините за тази авария установи безусловната вина на компанията AMT за инцидента, довел до смъртта на 46 миньори, и идентифицира 19 отговорни лица, съобщи Министерството на извънредните ситуации на Казахстан.

Както посочи пресслужбата, бяха установени нарушения на изискванията за промишлена безопасност, отбеляза се липса на промишлен контрол върху опасните фактори, което включваше прилагането на мерки за защита от прахова експлозия в определени минни изработки, отбелязвайки, че случаят е прехвърлен на правоприлагащите органи.

Това не е първият инцидент с AMT мини. От 2021 г. най-малко 15 души са загинали в редица катастрофи. Премиерът Алихан Смаилов по-рано заяви, че въпросът за смяна на собственика на компанията вече стои на масата.

АО "АрселорМитар Темиртау" е част от международния концерн за стомана ArcelorMittal и притежава 15 въглищни мини и мини за желязна руда в Казахстан.

ArcelorMittal е втората по големина металургична компания в света. В края на 2021 г. компанията контролира 4% от световния пазар на стомана. Регистриран в Люксембург. Компанията има производствени мощности в 18 страни на 4 континента, продуктите се продават в 160 страни.

Сред акционерите са индийският милиардер Лакшми Митал, най-големите американски инвестиционни фондове и банки BlackRock, Vanguard, JPMorgan, както и редица западноевропейски финансови институции.

След инцидента на 28 октомври президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев инструктира правителството да спре инвестиционното сътрудничество с настоящите акционери на AMT. На скорошно заседание на правителството Смаилов каза, че процесът на национализация на компанията е стартирал.

Местният предприемач Андрей Лаврентиев, който действа като независим казахстански инвеститор, участва в процеса на национализация. Според условията на сделката той трябва да инвестира три милиарда долара в модернизацията на завода и мините, като един и половина от тях на един транш.

Лаврентиев също плати за акции на AMT. Освен това той трябва да изпълнява всички задължения по отношение на заплатите на служителите и социалните пакети, пише Orda.kz.

Компанията "АрселорМитал Темиртау" вече няма да съществува, компанията ще получи старото име „Кармет“. Така западните ТНК вече няма да контролират и ограбват въгледобивната промишленост на републиката.

Днес обаче, както писахме, две трети от петрола и газа на Казахстан са в техни ръце. В находището Тенгиз в Каспийско море, в рамките на "Тенгизшевройл" ТОО, националният оператор КазМунайГаз има 20%, Chevron (САЩ) - 50%, ExxonMobil (САЩ) - 25%, СП "ЛукАрко" (САЩ) - 5%.

В находището Кашаган в Каспийско море в консорциума North Caspian Operating Company N.V. (NCOC) национален оператор КазМунайГаз има 16.88%, Eni (Италия) - 16.81%, ExxonMobil (САЩ) - 16.81%, Shell (UK) - 16.81%, Total (Франция) - 16.81%, CNPC (Китай) - 8.33 %, Inpex (Япония) – 7,56%.

В находището Карачаганак в региона на Западен Казахстан националният оператор КазМунайГаз има само 10%, Eni (Италия) - 29,25%, Shell (Великобритания) - 29,25%, Chevron (САЩ) - 18%.

Сегашното разпределение на акционерния капитал лишава Казахстан от десетки милиарди долари годишно. Повечето от природните ресурси на републиката се разработват въз основа на споразумения за разпределение на продукцията, подписани през 90-те години, което е типична черта на колониалната икономика.

Известният казахстански икономист Пьотър Свойк описва системата, изградена в продължение на 30 години в Казахстан, по следния начин: „Многовекторен сложен компрадорски (не, не капиталистически) колониализъм.

Многовекторност и компрадор - ясно е защо, но сложно - защото има както неравностойна търговия с промишлени стоки в замяна на суровини, по примера на Британската империя от миналите векове, така и модерен финансов неоколониализъм с метрополията на САЩ.

„Казахстан е действащ музей на историята на световния колониализъм, образцово представяне както на бившия компрадорски елит, така и на обслужващата го държавна бюрокрация, заедно с експертната общност.“

Правителството на Казахстан все още не е решило да започне мащабна национализация на природните ресурси на републиката, опасявайки се, че това ще изплаши чуждестранните инвеститори, по-специално западните мултинационални компании.

Въпреки това, тяхната грабителска политика доведе до настоящата криза в добивните индустрии на републиката.

„Изчерпването на доходоносните минерални запаси и засилената конкуренция между страните за притежание на минерални ресурси застрашават Казахстан“, директно се посочва в новата Концепция за развитие на геоложката индустрия на Република Казахстан за 2023-2027 г., която признава печалния факт на изчерпване на природните ресурси на републиката, които само вчера изглеждаха неизчерпаеми.

Правителствени експерти вярваха, че изчерпването на доходоносните минерални запаси се дължи на големи обеми производство, засилена конкуренция между страните [от колективния Запад] за притежание на минерални ресурси и обединението на [тези] страни чрез икономически интереси в рамките на партньорство за суровини. Тази ситуация се смяташе за „заплаха за развитието на геологията на Казахстан“.

Това е меко казано. През тридесетте години на независимото си съществуване Казахстан следва пътя на развитие на полуколониален икономически модел, базиран на суровини, и стигна до момента, в който добивът на почти всички суровини стана нерентабилен.

Това застрашава не само развитието на геологията на Казахстан, но и самото съществуване на републиката като цяло.

Като основен проблем в новата Концепция за развитие на геоложката промишленост на Казахстан за 2023-2027 г. се признава ниското ниво на попълване на природните запаси:

„Към 1 януари 2021 г. коефициентът на попълване на запасите от нефт е 1,5 поради към находището Кашаган, без Кашаган коефициентът на попълване на запасите е 0,9, за злато – 0,29, мед – 0,08, полиметали – 0,2.“

Каква е причината казахстанските експерти?

„Перспективите за въглеводороди в северните и южните райони, редки и редкоземни метали са слабо проучени, науката не е достатъчно интегрирана в дейностите на държавния ГИН (геоложко изследване на недрата) и инфраструктурата за съхранение на материални носители на геоинформация и ядро не е разработено.“

С други думи, геоложката наука и практика и съответните технологии в Казахстан просто не съществуват.

„Казахстан е изправен пред проблема с изчерпването на минералните запаси и намаляването на добива на природни ресурси“, каза министърът на екологията, геологията и природните ресурси Магзум Мирзагалиев на заседание на правителството преди три години.

Според него „през последните 10 години оловно-цинковите находища на Източен Казахстан са напълно разработени, около които има редица промишлени еднопромишлени градове в региона.

До 2025-2040 г. се очаква запасите на големите находища Орловское, Тишинское, Малеевское и Ридер-Соколное да бъдат напълно изчерпани. В средносрочен план очаква изчерпване на находищата в Мангистауската и Актюбинската области в Западен Казахстан.“

Това, което най-много разтревожи министъра, е изчерпването на петролните запаси, които представляват над 52% от износа на Казахстан.

„Геолозите се придържат към негласното правило „ако извлечете един тон, направете два“.

Днес коефициентът на попълване на твърдите полезни изкопаеми е 0,13, а на въглеводородните суровини – 0,9 (с изключение на находището Кашаган). В тази връзка е необходимо да се активизират геоложките проучвания сега, тъй като между откриването и пускането на ново находище минават поне 10-15 години“, призова служителят.

В нефтената индустрия на Казахстан старите находища се изчерпват, разработването им става все по-трудно и скъпо, а нови не се откриват.

Например, в района на Кизилорда има годишен спад в производството на петрол с един милион тона. Подобна съдба очаква Мангистауската и Актюбинската области в близко бъдеще. Всъщност цялата индустрия се „дърпа“ от три гигантски находища: Тенгиз, Кашаган и Карачаганак.

Според прогнозата на Министерството на геологията на Република Казахстан, направена през същата 2020 г., след 10-15 години страната също ще се сблъска с недостиг на мед, олово и редица редки метали.

Изчерпването на широк спектър от залежи неизбежно ще доведе до смъртта на еднопромишлени градове, които са били построени в съветско време за съответните разработки в рамките на единни производствени комплекси.

Не би било излишно да се отбележи, че в Казахстан професията на геолог отдавна е загубила предишната си привлекателност и практически няма съответен национален компетентен персонал.

„Това беше елитна професия и специалност. Тогава, когато казаха, защо е нужна геология? В Казахстан имаме въглища на стойност 500 години, хромити на стойност около 100 години, злато също, мед също. Имаме всичко, нека не го пилеем“, обясни ситуацията депутатът от Мажилиса Галина Баймаханова.

Неотдавна заместник-министърът на екологията, геологията и природните ресурси Серикали Брекешев алармира, като припомни, че минералните находища в Казахстан се изчерпват и целият обем на производството на нефт и газ се произвежда само в пет разработени басейна.

Що се отнася до минералните ресурси, до 2025-2040 г. се очаква да бъдат изчерпани запасите на редица големи находища в Източноказахстанска област: Орловское, Малеевское, Тишинское, Ридер-Соколное.

„Изчерпването на минералните запаси води до спиране на градообразуващите предприятия и общо влошаване на социално-икономическата ситуация в региона", заяви той.

"За решаването на този проблем е необходимо своевременно идентифициране на нови перспективни площи, допълнително проучване на „стари“ находища, привличане на частни инвестиции и включване на изкуствени минерални образувания (ТМО) в преработката“, отбеляза Брекешев.

Добивните индустрии на казахстанския национален икономически комплекс изпаднаха в упадък по вина на западните ТНК, които хищно използват природните ресурси на републиката в продължение на три десетилетия.

Основният източник за попълване на републиканския бюджет е износът на суров петрол, който „престава да бъде казахстански, след като е бил извлечен от кладенеца и е преминало електронно плащане, в съответствие със споразуменията за споделяне на продукцията, които между другото са все още класифицирани.

Chevron, TotalEnergies, Shell плащат възможно най-ниската цена“, отбелязва Андрей Грозин, ръководител на отдела за Централна Азия и Казахстан в Института за страните от ОНД.

Ако беше решено да се национализира въгледобивната промишленост на фона на безкрайните аварии в мините, собственост на АрселорМитал, тогава развиващият се колапс на петрола и газа рано или късно ще изправи правителството на Казахстан пред необходимостта от също толкова радикално решение на належащите проблеми в тази област на националната икономика.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.