/Поглед.инфо/ За мащаба на инвестиционния обмен между Китай и Русия

С началото на санкционната война на колективния Запад срещу Русия много големи инвеститори от неприятелски държави започнаха да обявяват изтеглянето си от страната ни. Отбелязвам, че в началото на годината натрупаните преки чуждестранни инвестиции в руската икономика възлизат на $521,88 млрд. По мои оценки приблизително 80% от тези инвестиции идват в Русия от страни, включени в списъка на неприятелските страни.

Трябва да се има предвид, че не всички компании от списъка на недружелюбните страни направиха гръмки изявления, че напускат Русия. Мнозина не искат да я напуснат, но са подложени на натиск от Вашингтон, Лондон и Брюксел. Например инвеститорите от Кипър, които представляват една трета от всички натрупани преки инвестиции в Русия (173,43 милиарда долара). Или от Бермудите (62,17 милиарда долара).

Москва обсъжда различни отговори на подобни действия. Като национализация на чуждестранни активи, прехвърляне на чуждестранни компании под управлението на руски структури за времето на войната, замяна на чуждестранни инвеститори от неприятелски страни с руски инвеститори или инвеститори от приятелски държави. При обсъждането на последния от тези варианти най-често като кандидати се сочат китайците.

Всъщност Китай динамично увеличава износа на капитал към други страни от година на година. В края на 2020 г. според UNCTAD тя е на второ място в света по изтичане на капитал под формата на преки инвестиции (т.е. инвестиции, които осигуряват контрол върху компания). Миналата година обаче той падна на четвърто място. Ето първите 10 държави по отношение на износа на капитал под формата на преки инвестиции (DI) през 2021 г. (милиарда долара):

САЩ - 403; Германия - 152; Япония - 147; Китай - 145; Канада - 90; Хонконг - 87; Руска федерация - 64; Ирландия - 62; Южна Корея - 61; Сингапур - 47.

Както можете да видите, изоставането на Китай от Германия и Япония е минимално. Освен това, ако комбинирате КНР и Хонконг („голям Китай“), тогава общо получавате 241 милиарда долара, тоест „големият Китай“ е на второ място с голяма преднина от Германия и Япония.

Китай, както знаете, не подкрепи санкциите на колективния Запад срещу Русия. Тя не е включена в списъка на неприятелските държави, съставен от правителството на Руската федерация. Освен това, според много документи и изявления на руски политици, Китай е посочен като съюзник на Москва.

Още преди началото на санкционната война Китай се смяташе за основен икономически партньор на Русия. Той получи такова звание поради големия оборот на външна търговия с нашата страна. Миналата година търговският оборот между Русия и Китай възлиза на 146,88 милиарда долара (руски износ за Китай - 79,32 милиарда долара; руски внос от Китай - 67,56 милиарда долара). Китай е търговски партньор номер 1 на Русия; следвана от Германия, която миналата година изостана от Китай по отношение на търговията с почти 2,5 пъти.

Мнозина имат впечатлението, че в областта на инвестиционния обмен Китай е основният или един от основните партньори на Русия. Това мнение обаче е погрешно. В тази област позициите на Китай са повече от скромни. Износът на капитал от Русия за Китай под формата на преки инвестиции /ПЕ/ през 2019 г. възлиза на едва 43 млн. долара, през 2020 г. - 2 млн. долара, през 2021 г. - 46 млн. долара Делът на Китай в общия обем на руския капиталов износ под формата на ПЕ през 2019 г. е само 0,2%; през 2020 г. - 0,03%; през 2021 г. - 0,07%. Хомеопатични дози!

Но може би имаше еднопосочна улица между Китай и Русия, инвестициите течаха от Китай към Русия? Ето данните на Банката на Русия за износа на капитал под формата на ПИ от Китай към нас (млн. долара): 2019 г. - 136; 2020 г. - 75; 2021 - 11. Делът на Китай в общия обем на руския внос на чужд капитал е (%): 2019 - 0,4; 2020 г. - 0,8; 2021 г. - 0,08. Отново виждаме микроскопични стойности.

За да формираме окончателна картина на мащаба на инвестиционния обмен между Китай и Русия, нека да разгледаме цифрите за натрупаните преки инвестиции към последната налична дата, 1 януари 2022 г. Натрупаните руски инвестиции в Китай възлизат на 360 милиона долара, което е само 0,09% спрямо общия обем на натрупаните преки руски инвестиции в чужбина.

А сега и натрупаните китайски инвестиции в руската икономика. Те възлизат на 3,313 млн. долара.Спрямо общия обем на натрупаните преки инвестиции в Русия това се равнява на хомеопатичната доза от 0,5%. Много държави от списъка на „недружелюбните страни” в началото на тази година са натрупали преки инвестиции, в пъти по-големи от Китай.

Така например във Великобритания техният обем възлиза на 39,310 млн. долара, Холандия – 35,933 млн., Франция – 21,290 млн., Германия – 21,290 млн., Швейцария – 15,842 млн. Долара. Дори САЩ, които от 2014 г. въведоха голям брой на санкции срещу Русия, е натрупал преки инвестиции един път и половина повече от Китай (4,667 млн. долара).

Учудващо е, че Китай в продължение на много време по отношение на размера на преките инвестиции в руската икономика, като не проявява особен интерес към Русия като сфера за инвестиране на капитал. Ето данните на Банката на Русия за размера на натрупаните преки инвестиции за няколко години (към 1 януари; в млн. долара): 2014 г. - 4 543; 2016 г. - 1.341; 2018 г. - 3 584; 2020 г. - 3,736.

Експертите отбелязват, че преобладават краткосрочните китайски инвестиции (инвеститорът идва в Русия за кратък период от време). Оказва се, че към 1 януари тази година натрупаните преки инвестиции на Китай в Русия са 1,4 пъти по-малко от 2014 г. На китайските инвеститори често се задават въпроси: защо заобикаляте Русия? Обикновено отговорът е: инвестиционните условия са нестабилни, правилата се променят често, обменният курс на рублата е твърде колеблив.

По някаква причина Китай не се стреми да завладее руската икономика с преките си инвестиции. Китай имаше други приоритети. Преди всичко китайският капитал се втурна към Съединените щати. Но при президента Доналд Тръмп Вашингтон започна да налага сериозни ограничения на китайския капитал. Имаше дори процес на де-инвестиции (принудително или доброволно оттегляне на някои китайски инвеститори от американската икономика).

Нови географски приоритети се появиха като част от китайския проект „Един пояс, един път“. Но дори и в този случай Русия се оказа в периферията на интересите на Китай (виж: Звезданович-Лобанова, Лобанов М. Инициативата „Един пояс и един път“. Какви цели всъщност преследва Китай? // Свободная мысль, 2017, № 5 ) .

С оглед на гореизложеното има сериозни съмнения, че Китай ще бъде готов бързо и напълно да запълни вакантните позиции в Русия, които се освобождават от инвеститорите от недружелюбни страни. Опитът от няколко месеца на водене на санкционна война срещу Русия показа, че много китайски компании се страхуват от вторични санкции от страна на САЩ и техните съюзници. Мисля, че такава мярка като национализацията на чужди компании ще бъде по-радикална и ефективна.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com