Но задачите пред Китай изглеждат по-предизвикателни: избягването на капана със средните доходи, като същевременно се поддържа приобщаващ растеж, и изграждане на модерно социалистическо общество до средата на този век.
Освен това китайската икономика става все по-голяма и въпреки че БВП на глава от населението се увеличава, тя трябва да намали разликата в богатството, например между селските и градските райони, както и между хората с висше образование и без него.
Какво може да направи Китай, за да преодолее тези предизвикателства?
Първо, за да се подобри благосъстоянието на жителите на селските райони, трябва да увеличи производителността на селското стопанство, за да повиши доходите на фермерите. И все пак това не би било достатъчно, тъй като с увеличаване на производителността в селскостопанския сектор ще са необходими по-малко работници за селскостопанските работни места.
Следователно, трябва да се подпомогне мобилността на жителите на селските райони, разбира се, с определени ограничения - включително използване на норми hukou (регистрация на домакинствата), така че те да могат да се преместят в градските райони, за да получат по-високоплатена работа и да се възползват от удобствата на урбанизирания начин на живот.
Второ, китайското правителство трябва да предприеме мерки за повишаване на образователното ниво на жителите на селските райони и да им осигури обучение, за да ги направи по-квалифицирани и подходящи за по-високоплатени работни места.
Тъй като икономическата структура на Китай преминава от първичния сектор (например селското стопанство и минното дело) към вторично-производствения сектор, особено производството в наукоемки сектори от висок клас и сектора на услугите, хората трябва да придобият нови, усъвършенствани умения, за да се класират за работни места в ключовите индустрии, включително високотехнологичните.
Всъщност секторът на услугите вече представлява над 50 процента от БВП на Китай. Но секторът на услугите има както по-нископлатени, така и по-добре платени работни места. Банкирането, комуникациите, образованието, например, са по-високоплатени професии.
Трето, в производствения сектор и сектора на услугите Китай трябва да премине от производства с ниска добавена стойност към стоки и услуги с по-висока добавена стойност, което ще позволи на работниците да полечават по-високи заплати.
По ирония на съдбата в това отношение китайско-американският търговски конфликт може да се окаже прикрита благословия, защото ще принуди Китай да развива с по-бързи темпове, като наред с другото инвестира повече в научноизследователска и развойна дейност. Китай постигна голям напредък в тази област и вече се превърна в лидер в сектори като 5G технологията, високоскоростните железници и електрическите автомобили. И неговият план Made in China 2025 играе голяма роля в този контекст.
Четвърто, Китай трябва да отвори допълнително икономиката си, така че неговите производствени и обслужващи сектори да станат по-конкурентоспособни в индустрии с висока добавена стойност.
Тъй като населението със средни доходи се увеличава и придобива по-висока покупателна способност, то ще може да си позволи повече чуждестранни стоки и услуги с по-висока добавена стойност. Всъщност Китай се превърна в най-големия потребителски пазар в света и по този начин допринася в най-голяма степен за развитието на световната икономика.
И пето, обобщено, въпросът е как Китай може да поддържа икономическия си растеж и да произвежда стоки и услуги с по-висока добавена стойност. Отговорът е чрез увеличаване на инвестициите в НИРД.
Но как може Китай да намали разликата в богатството. За целта Китай трябва да приложи политики за разработване на социални мрежи за безопасност, да даде достъп до добро образование и здравни услуги на всички, да предостави достъпни жилища и да създаде система за пенсиониране, която да гарантира на пенсионерите достойна пенсия.
Китай постигна изключителен успех през последните повече от четири десетилетия на реформи и отваряне. БВП на глава от населението се е увеличил от 310 долара през 1980 г. до 10 276 долара през 2019 г., което е ръст над 30 пъти, а средната му продължителност на живота от 66,52 години до 77 години.
Пътят напред е по-труден, особено като се има предвид, че глобалната икономика се очаква да се свие тази година, а протекционизмът и едностранчивостта се увеличават в някои страни. Но опитът, натрупан от китайското правителство, компаниите и самите китайците, дава основания да бъдем оптимисти, че Китай ще постигне целта за модернизация до средата на този век и ще избегне капана на средните доходи, като същевременно поддържа приобщаващ растеж.
Авторът е професор по икономика в Националния университет на Сан Маркос в Лима, Перу.
Превод: ЕС
