/Поглед.инфо/ Светът може да изпадне в нова глобална зависимост, но не от руския петрол, а от китайските ресурси. Пекин се превърна в монополист на пазара на редкоземни елементи, далеч пред останалите, което, по мнението на Bloomberg, е „лоша поличба за стабилност през 21-ви век“.

Искам да ви напомня, че групата на редкоземните метали (РЗМ) включва 17 елемента и от своя страна е включена в групата на редките метали (общо над 60), заедно с огнеупорните, леките, разсеяните и радиоактивните. По запаси от редки метали Русия е на второ място след Китай, но нейният дял в световното производство е по-малко от 2%.

Тези метали се използват в различни индустриални области: в радиоелектрониката, ядрената енергетика, машиностроенето, химическата промишленост и металургията. Без тях нямаше да има смартфони, модерни автомобили, вятърни турбини, военно оборудване и много други. В съвременния технологичен свят е изобщо невъзможно да се мине без тях и следователно страните производители се нуждаят от постоянен и надежден достъп до този ресурс. Особено на фона на търговската война, отприщена от САЩ срещу Китай и нарастващото търсене.

В същото време добивът и преработката им е сложен и на моменти опасен процес, свързан с големи рискове за околната среда, които в началото на 80-те години на ХХ в. доведе до ограничаване на производството в Съединените щати, които осигуряват повече от 60% от световното производство.

Въпреки четвъртите по големина запаси от РЗM в света, след разпадането на Съветския съюз руската промишленост също загуби по-голямата част от капацитета си за отделяне на редкоземни руди и сега също зависи от външни доставки.

В момента Китай е най-големият производител в света на редки и редкоземни метали. Основата на неговата база от минерални ресурси е гигантско находище във Вътрешна Монголия, където редкоземни оксиди (REE) се добиват от желязо-ниобиеви руди като страничен продукт (между другото, геолозите казват, че значителна ресурсна база може да бъде създадена в Северна Корея с нейното уникално находище Чеонджу, което по предварителни оценки е дори по-голямо от китайското).

Спецификата на добива и обработката на редки метали и нарастващото търсене от страна на китайската индустрия доведоха до намаляване на китайските доставки на външния пазар през 2010-2011 г., което доведе до значително (10-20 пъти) увеличение на цените. Потребителите в Япония, САЩ и други страни бяха принудени да използват /колкото имат/ запаси и/или да започнат нови проекти за проучване и производство на редки метали.

И тук е невъзможно да не си припомним, че редките метали не без причина се наричат „новия петрол“. На техния пазар, както и на световния енергиен пазар, ясно се разграничават две групи страни: производители и потребители. В случая с редките метали Съединените щати последваха познат път: през юни 2022 г. Съединените щати и Япония обявиха създаването на нова международна структура, която ще може да гарантира на своите участници достъп до редки метали.

Предполагаше се, че организацията ще включва повече от десет държави, включително Канада, Австралия и редица азиатски държави. Съгласно плана, структурата ще осигури необходимите обеми инвестиции за разработването на нови находища и функционирането на надеждни логистични вериги за доставка на тази стратегическа суровина. Според руските експерти това е опит на големите играчи начело със САЩ да поемат контрол над суровинната база.

Това е логиката на страните консуматори. Тя може да бъде балансирана, и то по напълно пазарни методи, само чрез обединяване със страните, притежаващи ресурси, преди всичко с Китай. И тази възможност вече се обсъжда.

Вземете например такъв лек метал като лития, ключов елемент за акумулаторните батерии. Ройтерс твърди, че Европа в момента не произвежда ключови батерийни клетки и не може бързо да прекъсне външните доставки, въпреки че Китай и Русия разполагат с минералите, от които ЕС се нуждае.

За Русия това би било особено важно. Нуждата от редки метали преди началото на специалната военна операция в Украйна се покриваше основно от внос. И сега тя рязко нарасна в съответствие с потребностите на отечествения военно-промишлен комплекс. Министерството на промишлеността и търговията включи в стратегията за развитие на руската металургия до 2030 г. целите за производство и заместване на вноса на редки метали.

Така, както и в енергетиката, и в случая с редките метали Русия и Китай отново могат да си помагат, разчитайки на допълващите се възможности, и то не „срещу някого“, а на базата на пазарни отношения, които по странен начин , станаха толкова „необичани“ на Запад, където се опитват да ги заменят с „икономически модел“ на санкции, ограничения и конфискации.

Превод: ЕС

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели