/Поглед.инфо/ До края на ноември т.г. влезе в експлоатация 2000 км тръбопровод от Нигер до бенинското пристанище Семе. По този начин изпомпването на петрол от Нигер изравни икономическата блокада на тази страна, установена от съседите на Нигер в организацията ECOWAS, както и от Европейския съюз.

Да припомним, че идването на власт в Ниамей на временно военно правителство предизвика остро недоволство на Запада, стигащо до разработване на планове за военна намеса, която все още не е реализирана, за разлика от опитите за търговска и икономическа блокада, който до голяма степен беше разрушен благодарение на Китай.

Проектът, финансиран от китайската държавна нефтена и газова компания CNPC на цена от приблизително 4,5 милиарда долара, ще позволи на Нигер да увеличи производството на петрол от 20 000 на 110 000 барела на ден и да генерира 400 милиона долара данъчни приходи годишно.

Като се има предвид, че оценените петролни запаси на Нигер (т.е. надеждни и вероятни) изглеждат само малко по-ниски от много значителните нигерийски или алжирски, стъпките на Пекин да засили влиянието си в бивша „френска“ колониална Африка изглеждат съвсем логични.

Важно е пускането в експлоатация на петролопровода да бъде синхронизирано във времето с изтеглянето на 4 френски военни бази от Нигер.

Петролопроводът с годишен капацитет до 25 милиона тона годишно се изгражда от 2019 г. от китайската държавна корпорация CNPC от находището Агадем в югоизточната част на страната, което се разработва еднакво от Нигер и тази корпорация. Опитите на френски компании да „наддават“ или да забавят такъв значим проект се провалиха.

До началото на 2010 г. рафинираните петролни продукти се внасяха в Нигер от бившия колониален метрополис. През 2008 г. тогавашното правителство на западноафриканската държава подписа инвестиционно споразумение за 5 милиарда долара с CNPC за изграждане на петролопровод от находищата в района на Агадем, както и нефтената рафинерия Soraz в Зиндер (струваща около 1 милиард долара), съвместна собственост от CNPC (60%) и правителството на Нигер (40%).

Капацитетът за рафиниране на нефт на това голямо предприятие е 20 хиляди барела на ден, което надвишава местното потребление от 6 хиляди барела на ден.

Непосредствените планове на CNPC включват разработване на до 70% от петролните запаси в Нигер и полагане на тръбопроводи оттам до пристанищата на съседните Камерун и Того.

Според Асоциацията на петролните и газовите услуги (РФ), петролът в Нигер като правило е с високо качество и се намира близо до повърхността (както например в Ирак и петролните и газови монархии на Арабия).

Съответно разходите за сондиране в страната са ниски, като в момента са средно 3,5 милиона долара за голям сондажен обект. CNPC произвежда петрол от Нигер от 2011 г. Той проби 166 проучвателни кладенци в Нигер и откри 106 нови находища на петрол.

Според същите данни дори страни, които не са най-обещаващите по отношение на обемите или качеството на петролните ресурси, стават все по-привлекателни за Китай. Пекин не се интересува толкова от „далечния“ петрол в момента, колкото се стреми да засили своето политическо и икономическо влияние, което вече е значително, в тези страни.

Освен това военните власти на Нигер инициират създаването на регионален „африкански“ ОПЕК, който се подкрепя от Ангола, Сенегал, Конго (Бразавил), Екваториална Гвинея и Алжир. В началото на 2024 г. е планирано сформирането на организационен комитет на тази организация.

Инициативата е подкрепена в Пекин и най-вероятно е предизвикана от китайската страна, чиито инвестиции в петролната индустрия на първите три от споменатите страни вече са станали решаващи.

И доставките на петрол за Китай растат от същите тези страни, като се увеличават с повече от една трета през последните 2 години. В момента Поднебесната империя осигурява до 70% от годишния износ на петрол на Ангола, почти 50% за Конго и над 35% за Екваториална Гвинея.

Няма съмнение, че ако се създаде такава организация, нивото на производство и най-важното износът и експортните цени на черното злато ще се определят в Пекин.

Всичко това е придружено от по-нататъшното разрушаване на френския неоколониализъм в Африка, отразено по-специално във виртуалната ликвидация на групата Г5 Сахел, създадена през 2014 г. от тогавашните власти на Мали, Буркина Фасо, Нигер, Мавритания и Чад в 2014 г. за координиране на усилията за борба с екстремистите под ръководството на Париж, който от 2013 г. провежда приснопаметната операция "Бархан" в Сахел.

От всичко това имаше малка практическа полза (ако не и повече вреда под формата на същия този тероризъм) и не е изненадващо, че след падането на профренските режими в държавите от Западна Африка, този колониален инструмент получи дълъг живот.

През 2022 г. Мали напусна групата G5 Sahel, последвана преди няколко дни от Нигер и Буркина Фасо, които изрично заявиха, че G5 обслужва чужди интереси.

На мястото на несъществуващата профренска организация вече активно се създават съюзи, мотивирани от националните интереси на държавите, като отбранителния Алианс на държавите от Сахел, иницииран от Мали, Буркина Фасо и Нигер, който възнамерява да си сътрудничи предимно с Москва и Пекин.

Следващото логично изоставане изглежда е излизането на гореспоменатите три държави от парично-финансовата подсистема, контролирана от Париж под формата на „зона на западноафриканския франк“.

Въпреки разкъсването на редица споразумения с Париж, корпорацията Orano, която се съгласи да повиши цените от средата на септември т.г. г. на тон от тази суровина, продължава да управлява мините край град Арлит. Френските военни бази остават в съседните Сенегел, Кот д'Ивоар и Чад.

Според наличната информация бившата метрополия подготвя обширна програма за дългосрочна финансова и икономическа помощ за всички свои бивши африкански колонии, включително, наред с други неща, инвестиции в развитието на местната преработваща промишленост, енергетиката, транспортната инфраструктура, здравеопазването и екологични проекти; предоставяне на постоянни заеми при преференциални условия.

Може би залогът ще бъде поставен върху Мавритания (френска колония до 1960 г.), чийто президент говори в полза на необходимостта от запазване и дори засилване на присъствието на Франция в региона. В скорошно интервю за Le Figaro Мухамад Улд ал-Газуани каза, че „Африка очаква много от Франция“, добавяйки, че не вярва, че „Франция се е провалила в Африка“.

Този роден в суфийска среда човек, който направи типична за региона военна кариера, а след това и политическа, обяснява антифренските настроения в редица страни с „прекомерните очаквания, широко разпространени сред някои групи от африканското население по отношение на исторически приятелска страна .”

Мавританският лидер обяснява активизирането на терористите в Сахел с „оттеглянето на френските сили (през 2021-23 г. – бел.ред.) от антитерористичната операция Бархан в региона“, което едва ли е вярно.

Имайте предвид, че пенсионирани офицери от армията на африканската държава се обявиха срещу самия Улд ал-Газуани, като обявиха създаването на „Фронт на промяната“, целящ свалянето му от власт.

Известни са опитите на сегашните власти на Мавритания, Сенегал, Гамбия и Гвинея-Бисау да създадат някакъв „алтернативен“ съюз в басейните на реките Сенегал и Гамбия, което е поредният ход на Париж на „великия африкански борд“.

Струва си да припомним, че мавританската угия отдавна е свързана със западноафриканския франк. Французите подкрепят Нуакшот през 60-те и началото на 70-те години на миналия век, когато мароканските кралски власти предявяват претенции към цялата територия на Мавритания (което дори се споменава в съветския справочник „Страните на света“ за 1962 г.).

В началото на 80-те години Франция подкрепи отказа на Мавритания да раздели бившата испанска Западна Сахара с Мароко. А в мавританския Порт Етиен (сега Нуадибу) до 1964 г. включително е разположено едно от най-големите съоръжения на френските ВВС и ВМС в Африка.

Възможно е те да се опитат да върнат тези бази по един или друг начин, но това едва ли ще помогне на неуловимия френски колониализъм в бившето му наследство в западната част на континента...

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.