/Поглед.инфо/ През 23 г. преди н.е.съкровищницата на император Ван Ман (династия Западен Хан) успява да натрупа над 5 милиона унции злато, което е няколко пъти по-голямо от тогавашните запаси на Римската и Персийската империи заедно.

Съдейки по статистиката на добива, потреблението и натрупването на благородни метали в Поднебесната, златото в Китай и през XXI век е на особена почит. Анализът се усложнява от факта, че данните за златните резерви на Китай се основават на официалните данни от Народната банка на Китай и не вдъхват доверие сред експертите. Никой обаче не се съмнява, че още дълги години Китай ще заема първо място в класацията на страните за добив на злато, тъй като отделянето му от конкурентите остава голямо. През 2019 г. добивът на злато в Китай възлиза на 380,23 тона. През 2018 г. на следващите места след Китай бяха: на второ място - Австралия с обем на производство 312 тона, на трето - Русия с 282 тона, на четвърто - САЩ с 253 тона, на пето - Канада със 193 тона, а на шестото - Индонезия със 190 т.

Интересът на Китай към златото е толкова голям, че дори първокласният вътрешен добив на благороден метал не може да го задоволи. Китайската асоциация за злато (CGA) съобщи, че през 2019 г. от вносна суровина в страната са произведени 120,19 тона злато. Въз основа на тези данни годишното производство на злато в Китай възлиза на 500,4 т. Въпреки това, през 2018 г. общото производство на злато в Китай от собствени и вносни суровини е още по-голямо - 513,5 т. Никоя друга страна по света не може да се похвали с такива обеми от вътрешно производство на злато.

Това обаче не е достатъчно. Китай от много години внася готово (рафинирано) злато. И мащабът на този внос, като правило, надвишава обема на вътрешното производство на метал.

Прави впечатление, че Китай почти не изнася ценни метали. Съществува негласно разбирателство, че цялото произведено злато трябва да остане в страната.

Днес Китай е най-големият вносител на злато в света. Основните износители на злато за Китай са Швейцария, Австралия и Южна Африка. През 2017 г. обемът на вноса на злато в Китай надхвърли вътрешното производство точно три пъти, а през 2018 г. - 3,77 пъти.

Много внимателни експерти отбелязаха, че през 2019 г. китайската златна икономика преживяваше, ако не криза, то рецесия. И ставаше дума не само за спад на производството, но и за търсенето. Общият обем на вътрешното търсене на злато, според CGA, през 2019 г. е намаляло с 12,9%. В същото време потреблението на злато от бижутерската индустрия е намаляло с 8.16%, търсенето на кюлчета и монети от инвеститорите е намаляло с 27%, а другото промишлено търсене - с 4.9%. Тези цифри са първите доказателства за намаляване на платежоспособното търсене в китайската икономика като цяло.

Особено се отбелязва силният спад на вноса на злато. Митническата статистика отчита, че през първата половина на 2019 г. този внос възлиза на 575 тона, а през първата половина на 2018 г. е равен на 883 тона. И това намаление се дължи не на промените в пазарните условия, а на политиките на Народната банка на Китай. Факт е, че златото се внася от китайски банки, които за това са получили лицензи от Централната банка. Лицензите не са постоянни, а за един или няколко месеца. Така миналата пролет Централната банка рязко ограничи издаването на лицензи. Ако през май 2018 г. в страната са внесени 157 тона злато, то година по-късно - едва 71 тона. Ако през юни 2018 г. вносът на злато възлиза на 199 тона, то година по-късно - едва 57 тона.

Повечето експерти обясняват този обрат в политиката на Китайската централна банка с опити за подобряване на платежния баланс. Покупките на злато обикновено се правят с помощта на щатски долари. Спирайки издаването на лицензи, НБК се опитва да отслаби оттока на капитали от страната. Един от основните мотиви за тази политика на Централната банка беше да спре отслабването на китайския юан спрямо щатския долар. Вашингтон обвини Пекин в така наречената валутна манипулация, тоест умишленото и постоянно подценяване на обменния курс на юаните. Най-високото партийно-държавно ръководство на страната даде заповед на Централната банка да спре отслабването на китайската валута и дори да я засили донякъде. Това трябваше да се направи, за да може да се седне на масата за преговори с американския президент и да се подпише споразумение за прекратяване на търговската война. То е подписано на 15 януари 2020 г. Мисля, че след това Пекин бавно ще възстанови предишните обеми на вноса на жълт метал.

Пекин се нуждае от злато за натрупване на държавни резерви. Китайските власти се опитват по всякакъв начин да маскират тази политика. Разминаването между търсенето и предлагането е поразително. Второто е много по-голямо от първото. Усеща се някаква „черна дупка“, в която всяка година изчезват няколкостотин тона благороден метал.

Поразително е, че количеството златни резерви, отразено в официалната статистика, може да не се променя в продължение на много месеци. В продължение на много години Китай криеше данни за златните си резерви. Когато през първата половина на текущото десетилетие Пекин започна да иска от МВФ да включи юана в списъка на резервните валути, той трябваше да установи елементарен ред в своята статистика за златото и да предостави данни за златните резерви във Фонда. От април 2009 г. до средата на 2015 г. запасите от китайско злато замръзнаха на около 1054 тона. След това се наблюдава скок до 1658 тона (това беше в навечерието на първата среща на борда на директорите на МВФ по въпроса за включването на юана в кошницата на резервните валути). След това имаше малки увеличения в броя на резервите през периода, когато се решаваше въпроса за статута на юана във Фонда. През октомври 2016 г. те нараснаха до 1842,56 тона. И след това (след положително решение на Фонда) в продължение на повече от две години, до декември 2018 г., цифрата не се е променял. Едва в края на декември 2018 г. цифрата се увеличи с около 10 тона (до 1852,51 тона). В резултат на това в началото на 2020 г. златните запаси на Китай според официалните данни възлизат на 1948,31 т. Оказва се, че през последната година увеличението е било 95,8 тона.

Днес все още не е известно какво е общото увеличение на златните резерви на всички страни по света през 2019 г. Мисля, че Китай ще заеме второто място след Русия, която според Банката на Русия е увеличила обемите със 157,95 т. Въпреки това, отново повтарям, че никой от сериозните експерти не се доверява на официалната статистика на златните резерви на Китай. Прогнозите, направени от експерти, са поне двойни на официалните данни.

Мнозина се чудят какви са целите на подобно натрупване на злато? Особено като се има предвид, че натрупването се извършва в условия на строга тайна. Някой казва, че това е стратегическият резерв на Пекин в случай на война. Други смятат, че това е застраховка срещу срива на валутната система на долара (привържениците на тази версия обръщат внимание на факта, че Китай в същото време постепенно намалява дела на долара в международните резерви). Други вярват, че Пекин ще се нуждае от този жълт метал, за да може един ден да обяви на света, че в Китай е роден златен юан. Четвърти уточняват: да, това е металът, необходим за възраждането на златния стандарт, но не в интерес на Китай, а на Ротшилдите, които имат невидимо влияние върху Пекин.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели