/Поглед.инфо/ В The New York Times се появи публикация със заглавие: „Защо китайският интернет приветства руската инвазия“ (в Украйна, разбира се). Фактите в статията са просто великолепни. Започвайки с първото изречение: ако Владимир Путин се нуждае от международна подкрепа за действията си в Украйна, тогава той трябва да я потърси в китайската блогосфера.

Оказва се, че първата и дълга (почти час) реч на руския президент миналия четвъртък веднага е била преведена изцяло на китайски и в рамките на 24 часа публикуваният в мрежата превод е набрал 1,1 милиарда гледания. И доминира настроение на пълна наслада. Има много стара поговорка за това как милиард китайци не могат да грешат, но стара или не, тук тя е уместна.

Възторгът се изразява в такива фрази: „Ако бях руснак, Путин щеше да бъде моята вяра, моята светлина“. Не можете да забраните неумерените емоции. Но може да бъде и: "Защо ме трогна до сълзи от тази реч? Защото така те (западняците) се отнасят и към Китай."

Има ли такива в мрежите, които не са съгласни? Разбира се, китайското общество е много динамично и обича да спори. Но американският вестник просто не може да не признае, че тези гласове са много малко.

И все пак, нека не забравяме, че това е The New York Times. Затова и се опитва да намери пукнатини в китайския монолит - например, за да сравни неумерения ентусиазъм на обществеността с умерената и балансирана позиция на официален Пекин ( тук , очевидно става дума за последната й версия). И ако нещо се е променило в Китай от миналата седмица, то е само в посока на затягане на отношението към Запада – ако не в официалните речи, то в изявите на публицистите.

Може би най-ефектният от тях е материалът от „Женмин Жибао“. Има минимум текст - под формата на надписи под карикатури, които вече са се мяркали в китайските медии преди. И от снимките всичко е много ясно. Въпреки че заглавието на този „вернисаж“ е „Нека мирът се върне в Украйна“.

Но да се върнем към американското издание. То гневно изброява официалните и доста остри изявления в китайската столица. Оказва се, че е имало такъв епизод на брифинг в Министерството на външните работи непосредствено след избухването на военните действия: местната Мария Захарова - Хуан Чунинг - е била попитана за искането на САЩ към Китай да направи антируски изявления. Хуанг отговорила: "САЩ не са в позиция да диктуват на Китай." И припомнила, че през 1999 г. трима китайски журналисти бяха убити от американските бомби в Белград, като добави: „НАТО все още не е платило този кървав дълг към китайския народ“.

Тази последна фраза също обиколи социалните мрежи, като отново събра повече от милиард гледания.

Завършвайки разговора за прекрасната американска статия, отбелязваме нейния край: „Все пак постепенно онлайн проруските настроения в Китай може и да намалеят“. Всичко, което им остава, е надеждата.

Но моменталната и абсолютно спонтанна реакция на по-младото поколение китайци на събитията в Украйна е факт, както е факт и това, че позицията на местната експертна общност през последните дни значително се изостри по отношение на Запада и то именно под влияние на общественото мнение.

Това е стара тема - сложните отношения на китайските власти с тяхното младо активно и много националистическо поколение, живеещо предимно в мрежата. Няма сигурност, че това поколение се намира под контрола на Пекин – по-скоро обратното. По-скоро общественото мнение придвижва китайските власти още повече към подкрепа... на какво?

Тук те се опитват ясно да дефинират своята позиция: подкрепяме мотивите и причините за избраното решение на Москва, въпреки че, разбираемо, сме недоволни от цялостната ситуация и призоваваме и двете страни на конфликта да започнат да преговарят.

Но тук започва да звучи следната тема: за пореден път Западът не просто се опитва да организира „всеобщо осъждане“ на действията на Москва – тамошните пропагандисти по навик започнаха да предават това, което е желаемо, за действително, вече случило се. По-специално, избързаха да нарекат позицията на Пекин „неутрална“.

Така беше и още през 2014 г. (пристъп на санкции срещу „Крим“) и в други ситуации, чак до непрекъснатите пътувания на служители на Държавния департамент по света, за да изнудват получаването на точно такова осъждане.

Ще бъде интересно да се сравни ситуацията тогава и сега според "парчетата" на осъждане или неутралност. Например какво мислят в Индия – на официално ниво и на ниво журналистика: нека кажем накратко, че съвпаденията с китайската позиция са повече от достатъчно.

Китай обаче се оказва ключовата страна в цялата тази история. Включително и в нашата експертна общност, където, както обикновено, всеки търси факти според преобладаващите си убеждения. Има всякакви разговори. От информацията на „източници“, че през 2014 г. Пекин предложи на Москва просто да даде пари, но те отказаха: можем да се справим сами, нека по-добре да подпишем пакет от договори. И към други "източници", плашещи, че има тайни инструкции от властите в Пекин към местния бизнес да не търгуват с руснаците.

Въпреки това, поне по-умната част на Запада вече е разбрала всичко, а публикацията в The New York Times е само част от картината. За съжаление има и други части.

Говорим за отвратителната история за това как се опитаха да насочат въоръжени украински националисти по принцип към всички и всякакви китайски граждани в Украйна днес (а там не са толкова малко - припомняме, че Китай и сега е един от двамата най-големи нейни търговски партньори).

И така, някой се опита да хвърли в украинското информационно пространство провокация заради предполагаеми изявления, че би било добре жителите на азиатската сила, които искат да напуснат Украйна, да вземат със себе си по една украинска девойка.

Тръгнаха да търсят откъде идва тази информация - оказва се, че от Тайван. Но ретранслаторът на цялата тази менте-история беше медийна платформа – познахте – от Съединените щати, която предостави превода на китайския (тайвански) анкдот и го придружи с мощен морализаторски текст.

И след такава подлост те искат да бъдат обичани от китайската интернет общност?

Превод: ЕС