/Поглед.инфо/ В ерата на най-широко разпространение на интернет и социалните мрежи човек може да бъде убеден във всичко. Преди почти половин век глобалният елит взе решение за необходимостта от деиндустриализация на световната икономика. Решението е обосновано в докладите на Римския клуб, подкрепени от теорията за „постиндустриалното общество“, представени в други изчисления. Едно от тях е доктрината за глобалното затопляне под влиянието на парниковия ефект в резултат на емисиите на въглероден диоксид, метан и редица други газове в атмосферата от промишлеността, транспорта, селското стопанство, домакинствата.

В началото на 70-те години спекулациите за парниковия ефект имаха статут на хипотеза. Съществува заедно с обратната хипотеза - версията за предстоящото охлаждане на планетата. Проведени бяха научни дискусии, които допринасяха за по-доброто разбиране на процесите в земната биосфера, взаимодействието на обществото и природата. През 80-те години подобни дискусии станаха рядкост. Хипотезата за парниковия ефект и затоплянето на климата на планетата започна да излиза на преден план без видима причина. В края на 80-те години хипотезата получи статут на „теория“ и затоплянето на климата започва да се представя като климатична катастрофа. На поддръжниците на новата „теория“ се притекоха на помощ медиите и киното, които плашеха хората с апокалиптични картини. Бяха представени изображения на втори потоп в резултат на топенето на вечния лед на полюсите на Земята.

Както сега разбирам, цялата тази грандиозна работа е подготовката за Конференцията на ООН по околна среда и устойчиво развитие в Рио де Жанейро през 1992 г. (през лятото на 1991 г., като консултант на ООН, подготвих материали за конференцията за Съветския съюз). Посочената конференция прие Рамковата конвенция за изменението на климата. Климатичното затопляне и климатичната катастрофа в резултат на антропогенни и техногенни дейности вече се възприемаха като аксиома, която не изисква доказателства.

Освен това ООН действа в съответствие с пътната карта, приета в Рио де Жанейро. През 1997 г. беше разработен и отворен за подписване Протоколът от Киото, който предвиждаше специфични квоти за емисии на CO2 и определяше времевата рамка за държавите да достигнат зададените нива на емисии. „Борбата срещу затоплянето на климата“ продължава от много години. Важен етап беше Парижката климатична конференция през декември 2015 г., която събра делегации от 200 държави и юрисдикции. Резултатът от конференцията беше Споразумението за климата, което предвиждаше достигане на нулеви емисии на парникови газове до средата на XXI век.

Вярно е, че по някаква причина Доналд Тръмп, новоизбраният президент на Съединените щати (който според изчисленията изпускат около 1/5 от всички емисии на CO2), заяви, че страната му няма да участва в Парижкото споразумение. Но Джо Байдън, дошъл в Белия дом, обяви на втория си работен ден, че Америка се завръща към Парижкото споразумение. И той даде да се разбере, че САЩ са готови да ръководят глобалното движение за борба с климатичната катастрофа. Вярно е, че се случи нещо извънредно: през февруари Тексас и редица други щати бяха засегнати от такива студове, които не са наблюдавани от десетилетия температурни наблюдения. Няколко десетки души загинаха от хипотермия, хиляди измръзнаха. 4 милиона американци останаха без ток.

През същия февруари отново се появиха теории и хипотези, предполагащи дългосрочно охлаждане на планетата. В Америка, въпреки диктата, установен в официалната наука, има много учени, които отхвърлят теорията за затоплянето. Фредерик Сейц, бивш президент на Американската академия на науките, се бори срещу нея дълги години. 17 хиляди американски учени подписаха колективна петиция срещу измамата. Можете да прочетете за това в интервюто на член-кореспондента на РАН Андрей Капица „Глобалното затопляне и озоновите дупки - научни митове“. Капица, подобно на Сейц, както и хиляди други учени, казва, че Протоколът от Киото и Парижкото споразумение са измама в интерес на световната олигархия, че тенденциите зад тези документи са „реална заплаха за човечеството и тежък удар върху нейното бъдеще. "

В същото време всяка информация, която поставя под съмнение догмата за затоплянето на климата, се премахва от цифровото пространство. Ще посоча едно събитие като пример.

Събитието е скандално, случи се преди повече от десет години и е наречено „Климагейт“. В центъра на скандала беше Отделът за климатични изследванията Университета в Източна Англия, който е един от трите основни доставчици на информация за климата на Междуправителствената комисия по климата на ООН. Това е ключовата климатична единица на ООН.

През ноември 2009 г. неидентифицирани лица разпространиха архивен файл чрез Интернет, който съдържаше информация, открадната от споменатия отдел по климатология. Критиците на теорията за антропогенното затопляне са се запознали с информацията и са стигнали до извода, че първоначалните данни противоречат на тази теория, но някои данни са скрити, други са изкривени. Разкри се и кухнята за приготвяне на „необходимата“ информация. Например, на 16 ноември 1999 г. директорът на отдела по климатология Фил Джоунс пише: „Току-що използвах трик и добавих към действителните температури на всеки ред, за да скрия спада“. На 11 март 2003 г. Джоунс заплаши редактора на списание „Клаймит Рисърч“, раздразнен, че редакторът позволява на хората с алтернативни възгледи да публикуват в списанието.

Разкриха се връзките на персонала на Отдела на ООН с тези, които в други страни се занимават с изграждането на „теорията за затоплянето“. Оказва се, че това е широка международна мрежа. Теоретиците на затоплянето се стремят например да понижат температурите на Земята през Средновековието, за да представят днешните температури като безпрецедентно високи.

Бяха извършени около десетина проверки от различни комисии относно скандала около Климатологичния отдел. Заключенията на комисиите бяха едни и същи. И така, през 2010 г. Американската агенция за опазване на околната среда заяви, че „това е просто откровено обсъждане на учени, работещи по проблемите, които възникват при съставянето и представянето на големи и сложни масиви от данни“.

И през 2011 г. се случи втори инцидент - изтичането на файла FOIA2011 с 5000 писма с обем от 173 MB. Файлът беше поставен на сървъра Sinwt.ru. Този път почти нямаше проверки. А саботажните дейности на отдела по климатология остават безнаказани и университетът на Източна Англия допринася значително за подготовката на Парижката климатична конференция.

В момента силиконовата мафия изчиства от интернет всичко, свързано с този скандал. Съществуват и авторитетни информационни ресурси, които от много години разкриват лъжата, наречена „климатична катастрофа“.

Послепис. Един любопитен факт. Биографите на Доналд Тръмп отбелязват, че навремето бъдещият президент на Америка е бил пламенен привърженик на теорията за затоплянето на климата. Докато през 2010 г. не се запознава с материалите по „Климагейт“. След това позицията му по отношение на климата се променя драстично. Той спира да се доверява на официалната гледна точка и когато влиза в Белия дом, обявява, че Америка няма да участва в Парижкото споразумение за климата.

Превод: В. Сергеев