/Поглед.инфо/ В продължение на много десетилетия Конференцията по международна сигурност в Мюнхен служи като своеобразно място за съгласуване на позициите и възгледите за бъдещето на всички основни геополитически центрове на властта. Това даде основание на анализаторите да тълкуват тънкостите и нюансите на изказванията на световни лидери по отношение на цялостното международно равновесие и тенденциите, възникващи в него.
Трябва да се признае, че този механизъм работи доста успешно в продължение на много години. Дори западната реакция на известната „мюнхенска реч“ на Владимир Путин през 2007 г. беше разбираема. Защото Западът също имаше своя, съвсем ясна и, което е важно, взаимно приемлива позиция, в която отговорността, особено признаването на грешките, посочени от руския лидер, изобщо не се вписваше.
Както показа Мюнхен 2021 г., този свят вече не съществува. Абсолютно. Както и колективният Запад престана да съществува. Речите на лидерите наподобяваха голяма ескадра, сгушена в мрака, искряща в цял ръст с морски телеграф, колкото отчаяна, толкова и непонятна за никого.
Американският лидер действаше като дребен чиновник. Неговата реч гърмеше красиво с обещания почти като на Тръмп да възстанови величието на Америка, но в същото време внимателно избягваше дори повърхностни докосвания по всякакви важни международни въпроси.
Единственото изключение - Байдън изрази съгласието си да се върне към преговорите по иранската ядрена сделка във формата „пет постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН + Германия“. Но това е по-скоро стъпка назад, отколкото ясна идея. Защото Иран вече е подписал една сделка и иска споменатите в него „партньори в диалога“ просто да изпълняват задълженията си. Ако Байдън предложи да изхвърли тази сделка в кошчето, тогава къде е гаранцията, че по измислен предлог САЩ няма да изпратят и новата там?
Лондон изобщо не изрази своите виждания за съвременните заплахи за мира, но изрази желание да се бори с тях на равни начала със САЩ. Включително по отношение на разработването и приемането на общи управленски решения. Класическо „Ние също искаме да управляваме света“.
За разлика от островитяните, Еманюел Макрон публично представи правата на Франция на лидерство, ако не в световен мащаб, то поне европейски. Той говореше едва пет минути, но успя да вмести много парадокси в тях. В същото време той предложи на света както да бъде приятел с Русия, така и да преформатира Северноатлантическия алианс, като вземе предвид новите реалности.
Според него, тъй като НАТО е създаден като противовес на Варшавския договор, очевидно консултантите са забравили да му кажат, че в действителност ситуацията е точно обратната и сега няма Варшавски договор, което означава, че Съюзът трябва да изобрети нови цели.
На свой ред Германия се опита да седне на всички столове едновременно. А Вашингтон трябва да изрази своите претенции за равенство в геополитическата субективност и да призове всички да „живеят заедно“ и да предложи на ЕС и НАТО най-накрая да изработят обща позиция по отношение на Русия и да поиска „да не се пипа „Северен поток 2“. "
И да потвърди на американците съгласието си да изработят компромисно предложение относно „компенсация за поддържане на възможността да продължи да се получава евтин руски газ“ и да намекне, че Берлин разработва политически механизъм за блокиране на СП-2, в случай че Москва реши да спрете да „храни Украйна“, но „големият червен бутон трябва да е само в Берлин“. Но със съответното разбиране от страна на САЩ, Германия е готова да се съгласи да запази контингента на Бундесвера в Афганистан.
Като цяло преговорите в Мюнхен през 2021 г. се оказаха всичко друго, но не и сериозна среща на сериозни и отговорни хора, които наистина осъзнават своята отговорност за сигурността в света. Това, което се случи, отчаяно напомняше на родителска среща в училище по въпроса за отделяне на пари за закупуване на предмети от бита, където всички се стремяха да говорят, но изобщо не се интересуваха от постигане на някакъв резултат.
И това е лошо, тъй като липсата на ясна обща позиция изключва възможността за постигане на някакви надеждни споразумения. Без което международната сигурност е просто невъзможна.
Има обаче сериозен плюс в случилото се. Най-накрая е ясно, че те не желаят да бъдат приятели с нас, санкциите няма да бъдат отменени и ще останат на предишните си позиции по всички спорни въпроси. Следователно всички опити да се опитаме да се сприятелим с тях са обречени на неуспех, тъй като те означават да играем строго с една врата, и само на нашата.
И ако това е така, тогава вероятно е време да издигнем следния сигнал - следваме собствения си курс - и да започнем да преформатираме постсъветското пространство в съответствие само с нашите собствени възгледи и интереси. Без никакво зачитане на мнението на „световния елит“.