/Поглед.инфо/ Парите, силата и идеите - това е арсеналът на влияние на империята

Сега сме изненадани, че в привидно доста лоялните към Русия републики от ОНД такава армия от американски организации с нестопанска цел и разузнавачи се появи под прикритието на дипломати. Как биха могли президентите, приятелски настроени към Русия, да освободят целия този подривен рой? Какво си мислеха и къде бяха мозъците им, които не осъзнаваха, че си приготвят бомба със закъснител?

Как се случи така, че всички президенти на Украйна, Грузия, Азербайджан, Киргизстан, Армения, Казахстан, Беларус, да не говорим за Централна Азия, се оказаха в този капан? Как отвориха портите на собствените си градове за троянските коне, които дори не скриха своя пълнеж? Защо никога не сме поставяли условията за ресурсна дипломация в зависимост от свободата на американските НПО в тези страни?

Да, след разпадането на СССР, Русия не само изцяло загуби контрол над републиките, който веднага беше завзет от САЩ, но и самата тя попадна под американски контрол. Но никога не сме оспорвали правото на местните елити на прозападен вектор, защото до 2007 г. ние самите сме следвали този път.

Но Путин е офицер от КГБ, той разбира по-добре от останалите опасността от подобни източници на сила и ефимерността на гаранциите на Запада. Сега е трудно да се прецени до каква степен Путин е бил искрен западняк през първите два мандата и до каква степен се е преструвал, че е в съответствие с „оперативната среда“, в която е работил. Факт е, че от всички постсъветски държавни глави само Русия има президент, способен да ограничи работата на западните неправителствени организации, въпреки че дори той все още не е успял да ги изгони напълно.

Защо Назарбаев и Кочарян пуснаха американските неправителствени организации в своите страни? Защо Кравчук, Кучма, Алиев, Акаев, Каримов, Шеварднадзе, Лукашенко направиха това? Виждаме, че всички те са бивши съветски партийни функционери. Тоест те са израснали в разбирането на истината за хищничеството на Запада и неговите навици. Защо пуснаха козата в градината?

Защото самите те са до ушите в корупция. А позицията на Лондон и Вашингтон да пазят парите им за тях е по-важна от съдбата на страната им, независимо какво казват публично. Всичките им деца и внуци изплуват след оставката им на Запад, наслаждавайки се на лукса и изненадвайки всички със своите перверзни навици.

В постсъветските елити се е постигнал консенсус, както при банда, която се разбягва след споделяне на плячката. Всички те си признават правото да се разпореждат със своя дял, както им харесва. Всички по-нататъшни отношения по отношение на ресурсната дипломация и разполагането на руски военни бази по подразбиране се основават на този инерционен консенсус. Те ни дават бази - ние им даваме ненамеса в техния дрейф към Запада.

Русия е единствената държава в бившата ОВД (Организация на Варшавския договор, ако някой друг си спомня този социалистически военен блок), където се води напрегната прикрита война на компрадорски и държавнически елити. Никъде другаде в бившите републики и съюзници на суверенните елити. Има националистически, но национализмът съвсем не е синоним на суверенитет. Оказва се, че национализмът на малките и слаби нации е само користен и компрадорски.

Подкупът е оръжието на слабите. А слабостта е наличието на разцепление в елитите. Преодолява се само чрез насилствено потискане. Необходимо е да се изгради система от проверки и баланси, но тя трябва да бъде изградена в рамките на печелившата група. Търсенето на консенсус между непримиримите идеологически врагове е да се създаде двойна власт, която става контрапродуктивна по време на криза.

Изоставянето на консенсуса с компрадорите ще позволи да се откажем от много методи за получаване на лоялност, използвайки корупцията. Корупцията е, когато материалните стимули нарастват до неоптимални нива и заглушават моралните стимули. Моралните стимули са идеология, която е забранена в нашата конституция. По този начин силата (избягване на разделянето по идеологически въпроси в името на консенсуса) се превръща в слабост (невъзможност за консолидация без подкуп на елитите).

Сега в Русия протича спонтанен процес на създаване на идеология, основана на синтеза на държавния капитализъм и социалната справедливост. Пресичане на Кейнс с Бърнстейн и Каутски. Не трябва да се страхуваме от това, тъй като всички велики идеи възникват в резултат на опити да се съчетае онова, което изглеждаше несъвместимо. Ако се намери идея, ще се появи проект, за прокарването на който не се изисква корупция с размерите на външната политика (под формата на евфемизъм на „ресурсната дипломация“).

Подкупът и изнудването са обичайните оперативни инструменти. Полицията и разузнавателните агенции ги използват, за да подчиняват агенти и да контролират поведението им. Но има и идеологически агенти и сега те работят с ценностите. Да се лишиш от ценностен механизъм означава да се лишиш от арсенал от оръжия. Апелирайки само към личен интерес, няма да стигнете далеч. Винаги ще се намери някой, който ще плати повече и цялата стратегия ще рухне.

Парите, властта и идеите са арсеналът на влияние на империята. В Русия има малко пари, малко сила и практически няма идеи. Като се има предвид, че всички изходни данни за появата им са в изобилие. Имаме нужда от политическа воля, за да ги използваме. Ако се поколебаем с това, ще продължим да се чудим на всичко, което се случва в някога приятелските републики, наблюдавайки стесняването на обсадния пръстен по нашите граници, и да мислим къде, какво и кога сме пропуснали.

Превод: М.Желязкова