Но ако вместо това Джо Байдън положи клетвата, тръмпизмът печели по друг начин, а именно като остави либерализма да бъде смазан от обстоятелствата на собствената си пирова победа.
Първо, има го и махалото. Люлеенето на политическия късмет настрана от партията на президента по време на средносрочните избори. Това махало струва на републиканците контрола над Камарата на представителите на САЩ на средносрочните избори през 2018 година, точно както струваше на демократите контрола над Сената на изборите през 2014 година или пък на Камарата през 2010.
Има редки изключения, когато президентската партия отбелязва спечелени места. Това например е 2002 година - само една година след терористичното нападение от 11.09.2001.
Друг подобен случай е 1998 година.
Но когато дойдат средносрочните избори през 2022 година, на демократите ще им липсва техният най-голям източник на мотивация за успехите през 2018 - опозицията срещу Доналд Тръмп.
И ако личната популярност на президента Барак Обама не беше достатъчно да помогне значително на демократите през 2010 и 2018 година, какви са шансовете президентът Джо Байдън да бъде способен да генерира достатъчен ентусиазъм след две години?
Депресиращото представяне на демократите (за самите тях) на изборите за Конгрес тази година, когато много избиратели се включиха на изборите, само за да бъдат посрещнати от равен или по-голям брой от мотивирани републиканци, е само опитване от това, което тепърва предстои.
Да защитаваш една администрация, която е на власт винаги е по-трудно, отколкото критиките, когато си в опозиция.
С по-голямата власт идват и по-големи отговорности, а съответно и обвиненията и вината.
Има много неща, за които една администрация на Байдън ще може да бъде обвинявана през следващите две години. Освен това, както опитът на президента Тръмп показва през 2018 година, една администрация не получава автоматично овациите от средносрочните гласоподаватели заради бум в икономиката.
Дори драматичното възстановяване от Ковид-19 няма да гарантира на демократите, че ще им е лесно след две години.
Дотогава, притесненията за надигащите се нива на престъпления и насилие може да променят мислите на много избиратели.
Или пък нови вълни на тероризъм, ако атаките, които бяха нанесени във Франция, се окажат прелюдия към бъдещи нападения тук, в Съединените щати.
Джо Байдън някога беше основна сила зад законо за престъпленията, но днешният Байдън не е този от преди 25 години. Днешната Демократическа партия е дълбоко разделена по въпроса за престъпленията, като прогресивната фракция предпочита да отнеме финансирането на полицията.
Без Доналд Тръмп, който да служи като фокус за омразата на демократите, различията между социалдемократическата и неолибералната икономически фракции вътре в партията ще бъдат източник на фрустрация и недоверие.
Откакто Барак Обама напусна Белия дом, Демократическата партия просто е Анти-Тръмп партията.
Сега тя нито ще бъде Партията на Обама, нито пък Анти-Тръмп партията, а Партията на Байдън. Е, това не е нещо, което вдъхновява който и да било.
Но истинските изпитания, срещу които ще се изправи Джо Байдън не са тези на неговата партия, а изпитанията на условията, които дадоха шанс за надигането на Доналд Тръмп и популисткото въстание на първо място.
Ковид-19 само влоши неравенствата на страната и концентрира икономическата мощ (и социалният контрол в случая на технологичните компании) в по-малко ръце.
Нито неолиберализмът, нито мултикултурализмът предлагат лек за тези неща. Демократите, обичани от Уолстрийт може и да си мисля, че могат да мотивират избирателите с подаръчета и нови социални програми, но те не предлагат на американците нито достойнство, нито самодостатъчност.
Идентичностното ляво междувременно, разглежда бедните бели само като опресори и тирани - хората, които е най-вероятно да има нетолерантни и модерни мнения.
Също така и като групата, която е най-лесна за маргинализация.
Демократическата партия е партията на нерелигиозните и агресивни анти-християни. Дори, когато тези омрази не провокират презрение от избирателите, те извъртат либерализма в нещо като псевдо-религиозно движение, отколкото в ефективно политическо и икономическо.
Икономическият национализъм и американският патриотизъм са естествена двойка в тръмпизма. Анти-американизмът и или културния или икономическия глобализъм (или и двете) са формулата на либерализма от 21-ви век.
Проектът 1619 не е само отговор на икономическите безчинства на Комунистически Китай, но също така и нивото, до което човек вярва в наратива за непоправимо расистката Америка.
Емоционалната следствие води до празнуване на залеза на американската индустрия. Глобализацията е добра не само, защото е ефективна, както твърдят неолибералите.
Тя е "добра" и защото е глобална, вместо да бъде американска, както и защото смазва идентичността на американците, което за мултикултурното ляво, разбира се, е добро.
Дори и без дългосрочните ефекти от предизвиканата от Ковид рецесия, американската икономика е на неустойчивия път към разделенято на страната на мегабогат елит срещу шокиращо уязвима, застрашена професионална класа, както и маси от нискоквалифицирани служители и напълно изоставени населения без образователен ценз или близост до "създателите на работни места" в градовете.
С икономическите ефекти от Ковид-19, либералният естаблишмънт се е насочил бълзо към криза. Ако не до две години, то с абсолютна сигурност до четири.
Джо Байдън ще бъде едномандатен президент, най-малкото заради възрастта си.
Но Джо Байдън всънщост, ще трябва да се справя и с всичко друго. След четири години, демократите ще си търсят друг кандидат-президент.
Ако Камала Харис не беше особено успешна на първичните избори през 2020 година, тя едва ли ще бъде и по-силна, когато е свързана с една провалена администрация през 2024 година.
Всъщност, най-голямата заплаха, пред която е изправен тръмпизмът е, че колапсът на либерализма ще бъде толкова бърз, че някой лъжлив популист, например от републиканския естаблишмънт, може да се възползва от него просто като се преструва.
Но по времето когато са опозиция, ако Джо Байдън стане президент, тръмпистките републиканци ще могат да усъвършенстват програмата си, както и предложенията си.
Много от най-добрите хора в администрацията на Тръмп имаха малко предишен опит в правителството.
Едва сега те знаят какво се изисква за да се наложат политическите цели от типа на тези, които Доналд Тръмп зададе срещу недоволството на перманентната бюрокрация и нелояните републиканци.
Те имат време да насочат изследванията си към адресирането на пречките, пред които са се изправили докато са били на власт в Белия дом.
Това ще им помогне да премахнат тези препятствия по-бързо следващия път.
Изборите от 2020 година показват, че по средата на рецесия и пандемия и дори след четири години на непрекъсната истерия за руска намеса, четири години на демонизиране на президента и поддръжниците му като расисти, дори и след импийчмънт, както и заради слабостите и силите на президентската личност, посланието на Доналд Тръмп все пак успя да мобилизира рекорден брой избиратели за Републиканската партия.
Това послание успя да мобилизира за Републиканската партия дори някои чернокожи, латиноамериканци и азиатци.
При възможно най-лошите условия, президентът Тръмп и тръмпизмът се справиха добре. Много по-добре, отколкото социологическите агенции и коментаторите очакваха и предвиждаха.
Помислете си какво можеше да се случи ако не беше Ковид-19 и рецесията.
Доналд Тръмп нямаше да бъде възпиран от продължаващо броене на гласовете, той щеше да бъде преизбран с чиста победа.
Ако републиканците се поучат от това и следват пътя, който тръмпизмът им показа, без да се препъват заради исторически безпрецедентните препятствия, които са на пътя, те ще се изправят през 2022 година и 2024 пред една разделена и изчерпана Демократическа партия на следващите избори.
Джо Байдън, който ще започне деветото си десетилетие под небесата преди следващите президентски избори, не е човекът, който ще обнови либерализма.
По-скоро е последното попълзновение на либералите.
Превод: СМ
* Даниел Маккарти е редактор на Modern Age: A Conservative Review, а освен това и редактор в The American Conservative. Има материали, които са публикувани в New York Times, USA Today, The Spectator и The National Interest. Работил е като интернет координатор за президентската кампания на Рон Пол през 2008 година. Завършил Класическа филология в университета Сейнт Луис, Вашингтон.
