/Поглед.инфо/ Външни сили все още контролират части от разделената страна
На 2 октомври Камарата на представителите на Либия прие нов закон за президентските и парламентарните избори. Документът, който влезе в сила веднага, предвижда избори да се проведат след 240 дни. Междувременно парламентът предложи „съвместно с Висшия държавен съвет да се сформира комисия, която да установи критерии за номиниране на ново правителство, което да осигури провеждането на тези избори“.
В новата редакция законът позволява да се кандидатират и тези категории кандидати, на които досега е било забранено да се номинират. Освен военни, това са хора с двойно гражданство и дори такива, които имат проблеми с Международния наказателен съд (МНС).
И ако американският гражданин Халифа Хафтар не коментира „облекчаването“, то Сейф ал-Ислам Кадафи, за когото МНС издаде заповед за арест през 2011 г., излезе с официално изявление, в което изрази благодарност за приемането на закона, утвърждавайки, че това е „нов исторически крайъгълен камък за Либия“.
Фактът, че синът на харизматичния полковник Кадафи получи възможността да се кандидатира за президент на Либия, е крачка напред. Но стъпката е колкото закъсняла, толкова и необещаваща, защото сегашните лидери и в Триполи, и в Бенгази никак не се интересуват от възможни нови конкуренти. Освен това при честни избори Сейф ал Ислам ще има много добри шансове да спечели.
Подчинителното наклонение обаче не съществува не само в историята, но и в политиката. Що се отнася до виртуалното обединение на противоборстващите сили, основният въпрос остава: кой ще управлява? Тъй като на всички е ясно, че нито „правителството“ в Триполи, нито „правителството“ в Бенгази са в състояние да победят своите опоненти нито политически, нито военно, остава само едно – да се консолидира статуквото и ако не да се укрепи, то да се запази тяхното влияние.
По-точно тяхната мощност. Това разбира и главнокомандващият либийската национална армия (тази в източната част на страната) фелдмаршал Халифа Хауфар, който на 7 ноември ще навърши 80 години. И той не само разбира, но взема конкретни мерки, и то с поглед в бъдещето.
Един от най-важните фактори за развитието на ситуацията е външната помощ и подкрепа, особено предвид гражданската война, която не е приключила, а е навлязла в латентна фаза и може да се разгори отново. Освен това и в Триполи, и в Бенгази при всяка възможност напомнят, че имат въоръжени сили, които по редица параметри наистина са подобни на редовната армия.
В същото време е очевидно, че в стратегически план основният интерес за Запада са гигантските енергийни запаси в Либия, както и нейното изгодно положение в Средиземно море. Излишно е да говорим за желанието да се противопоставят на Русия – това се подразбира от само себе си.
В края на септември Халифа Хафтар посети Москва, където проведе преговори не само с министъра на отбраната С. Шойгу, но беше приет и от руския президент В. Путин. Желанието на Хафтар да привлече подкрепата на Москва, за да укрепи собствените си позиции във възможни бъдещи политически сценарии в Либия, е разбираемо. Очевиден е и интересът на Русия да развива отношенията и да засилва присъствието си там, където има такива възможности.
Посещението на Хафтар в Русия предизвика обществено недоволство в Белия дом, където решиха да следват „по-решителна политика в либийската посока“ в съюз с А. Дбейба. Съединените щати бяха особено „загрижени“ от слуховете, че Москва се опитва да получи достъп до пристанищата на Бенгази, Тобрук и дори Сирт, за да създаде там логистични центрове за корабите на руския флот.
За това писа Wall Street Journal на 15 септември, а бившият специален пратеник на САЩ в Либия Джонатан Винер пишена страницата си в Twitter, че според негова информация са постигнати редица важни споразумения между В. Путин и Х. Хафтар, включително за доставка на модерни системи за противовъздушна отбрана и за обучение на либийски пилоти в Русия.
Само тези, които са участвали в тях, знаят със сигурност за подробностите на преговорите, но присъствието на войски от редица страни от НАТО в Либия е безспорен факт.
Още през 2020 г. президентът Т. Ердоган подписа меморандум за сигурност с тогавашния ръководител на „Правителството на националното съгласие“ Файез ал Сарадж. Оттогава военното присъствие на Турция достигна значителни размери: турски военни части активно използват военноморските бази Абу Ситта (Триполи) и Ал-Хомс (Хомс), както и въздушната база Ал-Ватия югозападно от Триполи.
Освен това турските въоръжени сили се занимават с обучението и подготовката на личния състав на местните въоръжени сили на базата на военни колежи и тренировъчни лагери.
В град Мисурата, на територията на Военновъздушната академия, са разположени военнослужещи от въоръжените сили на Италия и Великобритания, предимно от силите за специални операции. В южната част на Либия, недалеч от границата с Нигер, френските въоръжени сили окупират военновъздушната база Ал Уиг от 2020 г. Голямата авиобаза Митига (Триполи) в момента се използва, освен от местните либийски части, от въоръжените сили на Турция и на САЩ, но по сведения на ред местни открити източници, цялата база скоро ще бъде изцяло прехвърлена на американците.
Белият дом харесва тази ситуация, но е далеч от пълното удовлетворение. Причината е, че основните петролни райони се намират в източната част на страната и се контролират от местните власти. И няма съмнение, че Западът вече разработва нови планове за установяване на контрол, а активизирането на Русия в Африка като цяло и в Либия в частност предизвиква все повече и повече гневни изблици в Съединените щати.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?