/Поглед.инфо/ Юнкер изненада европейското народонаселение с директни публични откровения за мрачните перспективи пред континента. При това ясни и разбираеми. Нещо довчера невъзможно за брюкселската бюрокрация. Да не е получил просветление? Не е това.
Повечето от нас и без него си знаем, че Европа буксува, застарява, няма обща външна политика нито военна сила, ако изключим … Вашингтонската, разделена е на център и периферя, цари разноезичие, мачка я рецесия и т.н. Но откъм тромавата евроцентрала досега винаги са се стелели едни пухкави словесни пелени, в които са обличани и най-безмислените или липсата дори на такива решения, по тези и други остри проблеми. Достатъчно е да си спомним гръцката финансова криза. Екипът на Ципрас използува драстични като стилистика ходове, за да бъде чут. Но не би.
В ерата на интернет да се информират по-добре хората, при това от различни източници, не е проблем. Но това познание като правило е държано под железен похлупак от глобалните медиии, политическите фактори в режим на маргинализирана индивидуалност.
Просто казано – нима ние като балканци не бяхме наясно какво ще следва след американското „демократизиране” на региона ни с изкуствено поддържан и далеч от жизнеността анклав като Косово, например?
Е, не се позволява хиляди подобни истини да пробиват публичността, камо ли да се отчитат при вземането на решения на междудържавно и глобално ниво. Милите хуманни демократични баш европейци, включително и български, от две десетилетия папагалстват с американски акцент : Пустинна буря, асиметричен отговор, допустими жертви, Евромайдан, Шок и ужас, Коалиция на желаещите, Арабска пролет…
Като резултат днес закономерно получават освен постоянните обичайни главоболия и тежка бежанска европейска зима.
А през това време глобалната политическа и медийна зима, както и старата геополитическа игра, се се пропукали, станали са пропускливи за друга лексика, за нова многополюсна оптика към реалните измерения на фактите. Сенатска комисия върти на шиш Хилари Клинтън заради иракското безумие, Тони Блеър мънка някакво извинение за същото..
Вододел в този процес бележи речта на Путин пред последната сесия на ООН. Тя не можа да бъде заметена под килимчетата на СИ ЕН ЕН или Ройтерс с цялата конкретика, прагматизъм и очевидност на аргументацията. Когато и марсианските сензации не помогнаха, много коментатори се изхитриха да акцентират повече върху слабостите на Обама, за да понаместят баланса./ Нещо от рода ; онзи не е много умен, нашият е леко глупав, ама ще го сменим/
Въпреки усилията им, за първи път от десетлетия неотменимо блесна къде са авторите на идеологически абстракции, голи приказки за човешки права, демокрация, съпроводени обаче с конкретни разрушителни действия. Вече няма една истина, един тълкувател, един Биг брадър и неговия единствен виртуален свят.
Световният политически и финансов елит неистово се бори този пробив да си остане на вербално ниво. И някак удобно пропуска, че когато не владееш смисъла, грубата сила ( ембарго, санкции, нежни революции , отглеждане на опозици, военни намеси и т.н) не стига.
През това време разбърканият, шашардисаният милиарден свят става свидетел на нещо качествено различно при решаването на сирийската криза, например.
Като се започне от разголването на очевидности, от рода – защо водената от САЩ коалиция повече от година бори ИДИЛ, а тя увеличава територията си, кой кого въоръжава на терен, кой кому препродава нефт и т.н, и се стигне до осъществяването на разностранни контакти с всички заинтересовани без предубеждения, абсурдни условия или двойственост в сметките. При това на базата на неоспорими критерии като държавност, реална представителност на значими групи, право на самите сирийци да определят съдбата си чрез преговори и възможни бъдещи избори.
Би било недостатъчно да се каже, че Русия, демонстрарйки високотехнологична боеспособна армия и държавническа воля, печели и информационната война.
По- вярното е, че голямата част от световните фактори започнаха да приемат силата на аргументите, когато им бяха демонстрирани аргументи на силата. НО ТОВА НЕ Е ИЗБОРЪТ НА ПУТИН И РУСИЯ, А ТЕХНИЯТ .Та и медиите сега броят истински удари, видове въоръжение, поразени цели и …смислени дипломатически оферти. Само това да се беше случило, глобалният пейзаж наистина става друг. Трезвен . Но в него засега за да лети сред ястреби, на гълаба му трябват железни криле. Добре че го има и че ги има. Добре е и за онези, които не го харесват.