/Поглед.инфо/ Но трябва бързо да се възползваме от него. Решението на проблема с Ердоган е затоплянето с Русия.
Общият гняв и досада, надигнали се в Европа от лудориите на Ердоган, ще помогнат на партиите на протеста да променят коренно политическия пейзаж на Стария континент. Възмущението на редовия порядъчен холандец от тълпите самозабравили се ислямисти, веещи червени байраци с полумесеци, изглежда, на днешните парламентарни избори може да издигне Партията за свободата на Хеерт Вилдерс. След месец и половина и Марин льо Пен има всички шансове да отнесе президентските избори във Франция. Европейското селско въстание набира скорост.
В същото време и в САЩ Тръмп почна да се окопитва и се появиха първите достоверни признаци, че саботажът и превратът срещу него с движещи сили крилото на Обама в Демократическата партия, неоконсервативното републиканско движение и ЦРУ, които манипулират и „либералните“ медии, няма да успеят да подменят волята на избирателите. Тръмп получи 50% доверие срещу 46% недоверие в националното допитване миналата седмица.
Едно от общите неща между европейските партии на протеста и стихийното народно движение зад фигурата на Тръмп е отхвърлянето на антируската истерия на империалистическите елити в Брюксел и Вашингтон. Тук трябва да се търси и бързото решение на Ердогановия проблем в Европа. Единствената причината за привидната сила на Ердоган спрямо Европа, която му позволява да я изнудва тъй нагло, е в лошите отношения на Европа с Русия.
За да се усмири Ердоган, не е нужно нищо повече от бързо затопляне между Европа и Русия.
Причината за внезапната показна дружба между Путин и Ердоган, пламнала след неуспелия опит за военен преврат миналия юли, инспириран от САЩ, се крие само в стремежа на Путин да изрита Обама от Сирия, което вече бе постигнато. Путин цинично си послужи с лудетината Ердоган, за да натрие носа на Брюксел и София за „Южен поток“. Но „Турски поток“ не може реално да се конкурира с ЮП – нито технически, нито финансово-икономически, нито стратегически. Освен може би, ако се построи, да отклони малка част от планирания капацитет на ЮП, предназначена за заместване на досегашния руски транзит за Турция през газопровод „Дружба“ през Украйна, Молдова, Румъния и България, след като руският транзит през Украйна бъде окончателно прекратен след две години. За сметка на транзитните такси за България.
Тристранното сътрудничество на Русия, Иран и Турция в Сирия се дължеше само на общата им неприязън към Обама, а за Иран – и към съветника по националната сигурност на Тръмп – Флин, който се славеше с твърди антиирански позиции, но бе отстранен от поста си чрез интригите на Обама и ЦРУ. Може Тръмп да се възползва от това, за да смекчи тона към Техеран.
Дружбата Путин – Ердоган е стъпила на пясъчни основи. Освен Сирия те имат непреодолими противоречия и в Кавказ, Средна Азия, Сибир, Балканите и по отношение на руските и други постсъветски мюсюлмани сунити, в това число в Крим, Новорусия, а и по отношение на тюркоезичните православни в Молдова (Гагаузката република). Има търкания и между Турция и съюзника на Русия Китай в Уйгурския автономен район. Исторически Турция, стремяща се към хегемония в сунитския свят, е, наравно със Саудитска Арабия, съперник на Иран. Турция е съперник на Русия и в стремежа си към модернизиращо, но антиимпериалистическо, „постзападно“ влияние в арабския и мюсюлманския свят.
За разлика от все още неизбистрената етнически и геополитически Турция, Русия е парекселанс европейска страна, с над 40% от територията и 15% от населението на Стария континент, с важно политическо влияние във вътрешноевропейските дела от над три века, с неизкоренимо присъствие във високата европейска култура поне от век и половина насам.
Но докато Русия се засилва правопропорционално на растящата си международна роля,
Ердоганова Турция се саморазрушава от външнополитическите си амбиции.
Ислямизмът разруши опорите на светската република – офицерството, съда и университета. Турската армия е в полуразпад, лишена от командния си състав. Съдебната власт, както и медиите и университетите са в ръцете на ислямистите. С укрепването на ислямистката диктатура се задава мощен отлив на мозъци – антиислямистки, прозападни бежанци от Турция към Европа. В самата Турция се засилва кюрдската съпротива, ще се ожесточава и реакцията на милионите турски шиити срещу сунитския ислямизъм. Ислямистката пропаганда в европейските страни, както и в България, отчуждава голям брой светски, прозападни турци и дава отличен повод на европейските националисти да се разправят без шум с Ердогановите агенти в турските националистически партии и групи в техните страни. Така и огромното мнозинство български турци и мюсюлмани, сред които има и десетки хиляди шиити и които са светски хора и български патриоти, не приемат политиката на Ердоган за ислямизация и османизация на Турция и Балканите.
Правилната политика на София в този момент е – единни с европейските страни, които се възмущават от Ердоган – Холандия, Германия, Швеция; постоянно настояване в Европа, че затоплянето с Русия е решението на проблема с Ердоган; вътрешнополитически – продължаване твърдата линия срещу претенциите на Турция по отношение българските избори и засилване на действията срещу Ердогановата партия ДОСТ и пропагандата срещу сините, присламчили се към нея, уж защото била антикомунистическа. Антикомунистите, кандидатиращи се в листите на агент Павел, са вицът на деня.
За тези хора русофобията е като въздуха и слънцето за всяко живо същество, но интересите на България въобще не са фактор в сметките им. И разбира се, те правят това и за пари, при това за смешно малко пари. Но главното е, че
истинският човек на Ердоган в София не е „Павел“, а е Борисов
и че ГЕРБ е българската партия, която провеждаше съвместни правителствени заседания с Високата порта в Анкара. Това е така, защото ГЕРБ е вождистка сбирщина, а вождът им Борисов е тъп, страхлив, корумпиран и тотално зависим с криминалното си минало от чужди сили. Той трябва час по-скоро да застане пред съда, а не да пълни медиите с нервни разстройства.
Заедно със затоплянето с Русия Европа трябва да прекрати и пазарлъците с Ердоган за бежанците. Бежанците от Сирия и другите страни източно от Турция, които не могат да бъдат устроени в Европа, трябва да се връщат в „безопасна“ (safe) Турция, ако не е възможно да се върнат в своите страни. Но с развитието на събитията в Сирия и Ирак скоро условията и там трябва да почнат да се подобряват. Европа, заедно с Русия и САЩ, трябва да изкупи вината си за разрушаването на Сирия, Либия и Ирак и да създаде условия за връщането на повечето от хората по родните им места. Бежанците турски граждани от режима на Ердоган обаче трябва да се приемат радушно в Европа и да им се дава широка гласност в медиите. И сред турците, живеещи в Европа, трябва да се води умела пропагандна работа срещу Ердоган.
В България е много важно да се подчертава, че всички ние, българските патриоти, сме против лунатика Ердоган, АКП и антиките на неоосманизма, но
не сме против турците и исляма.
Ние сме за освобождаване на съседна и потенциално приятелска Турция от тираничния, агресивен режим на неоосманистите. Като главен фактор за париране на опасността, която неоосманистите представляват за България и Европа, виждаме затоплянето на отношенията ни с Русия. Би било чудесно да си върнем и отбранителните способности на равнището от 1912, 1915 или 1982 г. (когато бях свидетел на учението „Щит 82“), но това няма да стане толкова бързо.
Търговските отношения на Европа и България с Турция обаче не бива да страдат.
Икономическите санкции са отживелица, както научихме от примера с антируските санкции. На политическите проблеми трябва да се намерят политически решения.
Една от историческите задачи пред българската държава и интелигенция в хода на разчистването на авгиевите обори на герберизма ще бъде и продължаването на
деосманизацията на културата на новобългарския етнос.
„Деосманизация“ не значи нагнетяване на чалга история за измислено минало величие и чалга патриотизъм. Чалга патриотизмът сам щедро налага османски образци – както вече знаем, т.нар. „народна носия“ с потурите и салтамарката, „възрожденската“ къща, значителен дял от народните танци, свирни, инструменти и т.н., да не говорим за чалгата per se и за примитивния начин да възприемаме „народното“ – сами имат очевиден османски произход. Става дума за обратното – за европеизация и славянизация на българската култура.
Става дума не само за интонационната среда по радиото, тв и в клубовете, но и за търговия, пътувания, образование, наука, литература, лексика, топоними и какво ли още не – но най-вече за държавна териториална политика. 140 нови фабрики по магистрала „Тракия“ и „Марица“, много от които турски, срещу нула нови фабрики по непостроената магистрала „Хемус“, по пътищата за Видин и Русе, покрай Черно море? Каква е пътната връзка от центъра на столица София с бившата ни османска столица Цариград, сравнена с връзките с „Европа“, Видин, Русе, Велико Търново и Варна?
Като варненец не мога отново да не повторя, че родният ми град има природни и демографски дадености, които му позволяват все пак криво-ляво да се развива със свои сили – въпреки тоталното нехайство на софийската власт, но особено на герберската, да създаде що-годе нормална инфраструктура, поне каквато има в съседните черноморски градове като Констанца или Самсун, или поне да не пречи тя да се създаде от местните с помощта на външни (не турски) инвеститори.
И тук обаче най-главното е да се нормализират отношенията ни с Русия. Варна е вратата на българските земи към руските земи зад Черно море поне от петото хилядолетие пр.н.е. до днес. Само при активни взаимноизгодни отношения с Русия тя може да заеме по-достойно място на картата, каквото е заемала в мрачния XVI в., когато италианските портулани я рисуват като най-важното пристанище на западния бряг на Черно море между Цариградската Пера и кримската генуезка търговска столица Кафа (дн. Феодосия).