/Поглед.инфо/ Президентът Александър Лукашенко успя да задържи Беларус като напълно суверенна страна след като СССР се срина, създавайки един вид европейска Северна Корея. И когато той падне, с тази независимост ще се свърши.

Човекът, който наричат "последния диктатор на Европа", беларуският Александър Лукашенко може би се приближава към края на управлението си, което продължаваше без прекъсване от 1994-та насам. Засега предизвикателен на фона на огромните опозиционни протести и стачки на работниците, Лукашенко не показва никакво намерение да си ходи и изглежда решен да се бори до края. Но предвид мащабите на протестите, евентуалното му оттегляне изглежда почти неизбежно. Последната му и единствена надежда е Москва, която може да закрепи сгромолясващата му се власт с военна сила и пари. 

През уикенда Лукашенко проведе два телефонни разговора с Путин, като руският президент му обеща твърде общо и неясно "необходимата подкрепа". Никой не знае какво всъщност има предвид Путин, а руският лидер е демонстрирал многократно, най-вече в Крим и Сирия, че има вкус към стратегическите изненади. И все пак, малко вероятно изглежда, че Путин ще се намеси директно в Беларус за да спаси Лукашенко. Макар и да се разглеждат от някои като двама близки авторитаристи, между Владимир и Александър няма любов, предвид дългата история на Лукашенко да отхвърля задълженията и ангажиментите за по-тясната интеграция на Беларус с "Майка Русия". А придвижването на руски войски в Беларус крие ред рискове за Кремъл, като например масивни западни санкции, възможността от анти-руски бунтове в страната и реакция в самата Русия.

Ако Путин не действа сега, собствените ходове на Лукашенко ще свършат много скоро. Но има и уловка, която малцина забелязват в еуфорията относно неизбежния край на бруталния диктатор. В момента, в който Лукашенко си отиде, Беларус като независима полития може също да свърши. Защото Лукашенко е човекът, който създаде беларуската държава от пост-съветската бъркотия. Именно под Лукашенко Беларус за пръв път в съвременната си история, разви цялостна държавна традиция, макар и с деспотична нотка. Благодарение на силната власт на Лукашенко Беларус избегна съдбата на други постсъветски съседи като Украйна, Молдова и Грузия, които загубиха територии и бяха хвърлени в дълги периоди на хаос и война. 

В известен смисъл Беларус на Лукашенко е европейската Северна Корея, сравнително малка и бедна страна, но такава, която успя да създаде от нулата държавност в тежка геополитическа среда. Премахнете династията Ким и Северна Корея най-вероятно ще се срине. Унищожете режима на Лукашенко и Беларус в най-добрияс лучай ще продължи да функционира като държава с номинален суверенитет, като повечето европейски страни, които са де юре суверенни, но де факто не са нищо повече от самоуправляващи се провинции на империя, която се води от Вашингтон, Брюксел и Лондон - истинските центрове на властта. Има само няколко държави в света, които имат истински, а не титулярен суверенитет. Това са преди всичко велики сили като САЩ, Русия и Китай. Но има и малки държави като Израел, Иран и Северна Корея. Благодарение на хитрата дипломация на Лукашенко, меркантилистките икономически политики и управлението с железен юмрук, Беларус също е част от този ексклузивен клуб. Повече от четвърт век Лукашенко успешно се противопоставяше на опитите, както от Запада, така и от Москва да "интегрират" Беларус, което би означавало фактическа загуба на независимост. Проблемът е, че личният му режим е неразделен от държавата. Те са един организъм, сътворен и отглеждан от един и същи човек. 

След края на режима на Лукашенко, най-вероятната съдба на Беларус е да бъде абсорбиран от "Европа", като Варшава ще играе ролята на по-голям брат и пазител на Минск. По-малко вероятният сценарий е страната да мине под влиянието на Путинова Русия, нещо на което Лукашенко се съпротивляваше въпреки непрекъснатите си приказки за "братски" връзки с Москва. Въпреки че руският е доминиращият език в Беларус (и Лукашенко и опозиционната лидерка Тихановская се обръщат към нацията на руски), движението ще е към Европа и далече от Русия. Основната причина е проста - белорусите са наясно със стандарта на живот, както на изток, така и на запад от границите си. Сравнението между стандарта в Полша и този в руския Смоленски регион не са в полза на Русия. 

Когато избраха Лукашенко за свой лидер през 1994, белорусите направиха избор, който можеха да променят чак в 2020. Ако белорусите свършат с Лукашенко, унищожат държавата му и се присъединят към Европа, за добро или зло ще направят избор, за който може би никога няма да получат втори шанс да променят. 

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели